Решение № 5790 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14400/2016 г.

Решение № 5790 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14400/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Х. Д. Б. против решение № 274/07.11.2016 г., постановено по адм. д. № 18/2016 г. по описа на Административен съд Х. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Звонк 09" ООД, с. М., обл. Х., представлявано от управителя си Д. Г. Г., против отказ на кмета на О. Х. за издаване на разрешение за поставяне по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Х., обективиран в писмо № ТСУ 002218#001 от 30.12.2015 г. Съдът е отменил отказа като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В хода на служебната проверка са обсъдени съвкупно установените по реда на чл. 170 АПК обстоятелства и факти от значение за спора, в това число за правната природа на процесния акт - писмо отказ по заявление за поставяне на преместваем обект. Обосновано е прието наличието на основания за отмяна. Правилен е изводът на решаващия съд, че материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за неговото издаване, а посочените в този случай не са сред посочените в правната норма и такива, които биха могли да доведат до постигнатите от административния орган правни последици. Не съществува изискване в закона искането за издаване на ново разрешение за поставяне по някакъв начин да е обвързано с наличието или липсата на предходно разрешение за предходно поставен обект. Правилни са и мотивите на обжалвания съдебен акт относно това, че процедирането по искането за поставяне в частен имот следва да е по изрично уредения Раздел VI от Наредбата "Ред за разрешаване на преместваеми обекти върху частни терени", тъй като е установено, че дружеството е собственик на УПИ, за което е поискано поставянето. Следва да бъде съобразен и текстът на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, доколкото е в противоречие с чл. 23, ал. 3 от Наредбата. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав