Решение № 9083 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2011 г.

Решение № 9083 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Митко Илиев Димитров от гр. София против решение № 1226 от 16.03.2011 г., постановено по адм. д. № 146 по описа за 2011 г., на Административен съд - София-град. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба областен управител на област София чрез процесуалния си представител оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Митко Илиев Димитров от гр. София против заповед № № РД- 256 от 20.12.2010 г. на областния управител на областта София, с която му е отказано признаване на право на еднократно обезщетение, съгл. чл. 1, т. 2, чл. 21, ал. 1 от Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица. Съдът е изложил съображения, че след връщане на преписката в административния орган след отмяна на заповед № № РЛ-010/01.02.2008 г. по адм. д. № 13379/2008 г. на ВАС, административния орган е изпълнил дадените указания и постановеният от него индивидуален административен акт - отказ да се признае правото на еднократно обезщетение, е законосъобразен. Решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на касационния жалбоподател и обосновано е заключил, че същия не попада в кръга на правоимащите да получат еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Съдът правилно е приел, че законодателя изчерпателно е посочил в чл. 2, ал. 1 и 2 ЗПГРРЛ за кои категории репресирани лица възниква право на обезщетения. Касае се за норми от публично правен характер и те не могат да се тълкуват разширително каквото по същество се явява искането на касатора. Това, че задържането в поделенията на МВР не е равнозначно на задържане в други подобни места се вижда и от разпоредбата на чл. 9 от ЗПГРРЛ, където изрично е посочено, че незаконното задържане и такова по политически причини в поделенията на МВР, дава право на месечна добавка към пенсията. Систематическото и логическо тълкуване на закона изложено на стр. 3 и 4 от решението могат да се споделят изцяло. Административният съд е проследил и промените за периода 1991-2005 г, включително и предложените мотиви за изменения на чл. 2, т. 8 от закона, които са отхвърлени. Очевидно се касае за воля, а не за пропуск на законодателя, който да бъде тълкуван. Предвид изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила, поради което съдът