Решение № 3842 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2017 г.

Решение № 3842 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Топмар" ООД моли да бъде отменено решение № 1005/8.06.2017 г. по адм. д. № 521/2016 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 081105132/16.05.2012 г. на ТД на НАП - В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 1 и 2.2011 г. с лихви. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - В. по съображения в писмена молба, имаща характер на писмена защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 2439,40 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 081105132/16.05.2012 г. на ТД на НАП - В., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 1 и 2.2011 г. по фактури на "Илком комерс" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките на олио по фактурите на доставчика не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за м. 1 и 2.2011 г. Съдът е обсъдил подробно доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до обосновани изводи за тяхната неоснователност. Правилно съдът е преценил доказателствената стойност на представените приемо-предавателни протоколи, съставени за предаване на олиото от доставчика на ревизираното лице и от ревизираното лице на "Недев стил" ЕООД, в които не е посочено място на съставяне и предаване на олиото, и не се подкрепят от представените транспортни документи. Обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на транзитна продажба с доставка на олиото от "Илком комерс" ЕООД на ревизираното лице, доставка от него на "Недев стил"ЕООД и транспорт и предаване на олиото от "Илком комерс" ЕООД на "Недев стил" ЕООД, по нареждане на ревизираното лице съгласно изискванията на чл. 329, ал. 1 и 2 от ТЗ. Събрани са доказателства за осъществяване на предходната доставка, по която "Илком комерс" ЕООД е получател на олиото от Румъния в С. и Р., за транспорт на олио от с. Р. до с. П., в последното, от които е базата на "Недев стил" ЕООД, като липсват доказателства за изпращане на олиото от доставчика на ревизираното лице - "Илком комерс" ЕООД на "Недев стил" ЕООД по нареждане на ревизираното лице, дадено като получател на олиото по доставка от "Илком комерс" ЕООД. Законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на доставка с получател "Топмар" ООД на олиото, както и транзитна доставка с получател "Недев стил" ЕООД с доставчик "Топмар" ООД и изпращач "Илком комерс" ЕООД. Решението е съобразено с трайната практика на СЕО и СЕС, обективирана в решението по дело С-152/02 на СЕО и редица други, поставяща условия за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит: получателят да разполага с фактури и доставката по тази фактура да е осъществена от издателя на фактурата. В настоящият случай не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури, не е налице данъчно събитие, поради което право на приспадане на данъчен кредит не възниква и не може да бъде упражнено. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 2439,40 лв за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,