Решение № 5563 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11445/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на консуренцията срещу решение 1191 от 09.10.2024 г. по адм. дело 470/2024 г. на Административен съд София-област. В касационната жалба са наведени подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане за отмяната му, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация- Варна" ООД срещу решение 307/21.03.2024г. на КЗК по пр. КЗК-445/2021г., в неговите части по т.т.1, 2, 3 и 4. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа по наведените в нея съображения от пълномощника юрк. Горанова, която претендира и разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на разноските на ответното дружество Водоснабдяване и канализация- Варна ООД. Ответникът Водоснабдяване и канализация- Варна ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Бонева, в писмен отговор и допълнително депозирано писмено становище, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Ответниците- Н. Г. П., "Авал" ЕООД и И. Д. И., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София област /АССО/ е образувано по жалба на Водоснабдяване и канализация- Варна ООД срещу решение 307/21.03.2024г. по пр. КЗК-445/2021г. в следните негови части: 1. в частта на установеното нарушение по чл.21, т.1 ЗЗК от Водоснабдяване и канализация Варна ООД, изразяващо се във възлагане в тежест на собствениците на обекти, които желаят присъединяване към водопроводната и/или канализационната мрежа, на разходите по изграждане на елементи на ВиК мрежата /в това число улични водопроводи, водопроводни отклонения и улични пожарни хидранти/, имащи характер на публична собственост, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите на пазара на присъединяване на имоти на потребители към ВиК мрежата на ВиК-Варна; 2. в частта на наложената имуществена санкция в размер на 336 146 лева на дружеството за установеното нарушение; 3. в частта на постановеното прекратяване на нарушението и наложената на Водоснабдяване и канализация Варна ООД поведенческа мярка /Водоснабдяване и канализация Варна ООД следва в 60-дневен срок от уведомлението за решението да измени типовите договори за присъединяване към водопроводната и/или канализационната система, като ги редактира и/или инкорпорира в тях съответните клаузи, гарантиращи по непротиворечив, ясен и недвусмислен начин, че: А) нови водопроводни отклонения до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната водоснабдителна мрежа /съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба 4 от 14.09.2004г./ и нови канализационни отклонения до границата със сградната канализационна инсталация или вътрешната канализационна мрежа /съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба 4 от 14.09.2004г./ се изграждат за сметка на Водоснабдяване и канализация Варна ООД в разумен срок. Б) когато, в съответствие с нормативните изисквания за проектиране, изграждане, поддръжка и експлоатация на водопроводите, инвестиционният проект за водопроводното отклонение предвижда изграждането на пожарен хидрант на сградното водопроводно отклонение, Водоснабдяване и канализация Варна ООД го изгражда за своя сметка, заедно с изграждането на сградното водопроводно отклонение; 4. в частта на постановеното задължение на дружеството в срок от 5 дни, считано от изтичането на срока по т. 3, да уведоми писмено Комисията за изпълнението на задължението по т. 3, като представи образци на съответните договори, удостоверяващи надлежното изпълнение. С обжалваното решение съставът на Административен съд София област е приел за основателна жалбата на Водоснабдяване и канализация- Варна ООД, отменил е оспорените части от решението на КЗК, като е приел, че не е извършено нарушение по чл. 21 ЗЗК от страна на дружеството и е осъдил КЗК да заплати сторените разноски от "Водоснабдяване и канализация- Варна" ООД. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е анализирал събраните пред КЗК доказателства и е формирал извода, че в административната преписка не се съдържа конкретна информация за упражнени правомощия, извършени проверки и констатирани нарушения от страна на компетентни органи, каквито са областният управител и председателят на Асоциацията на ВиК. Според съда, именно последният, по реда на чл.198в, ал.5, т.6 от Закона за водите, организира контрола по изпълнението на договорите с ВиК операторите, а съгласно чл.42, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация /Правилника, обн. ДВ, бр. 66 от 2014г./, Асоциацията контролира изпълнението на задълженията на ВиК оператора, свързани със стопанисването, поддържането и експлоатацията на активите, реализирането на инвестиционната програма, изпълнението на договорните показатели за качество, както и другите задължения, предвидени в договора с ВиК оператора. Наред с това, административният съд е констатирал и липсата на упражнени правомощия и от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като пряк собственик на над 50 на сто от капитала на "Водоснабдяване и канализация- Варна" ООД до 20.04.2021г. и "Български ВиК Холдинг", като негов правоприемник за 50.98% дялово участие след тази дата. По- нататък, първоинстанционният съд е приел, че при липсата на одобрени от КЕВР цени за присъединяване към ВиК мрежата, не може да се счете, че наложените цени в отношенията с абонатите са извън рамките на определените такива от КЕВР като независим орган, чиято функция е да определя пределни цени за регулираните дейности, именно с цел предотвратяване на подобни злоупотреби. Дори и да има такива определени пределни цени, те не могат автоматично да заместят волята на страните по договора. Конкретните условия по присъединяване се уреждат със сключването на индивидуални договори с потребителите. Въз основа на изложените аргументи, съдът е формирал извода, че се касае за облигационни отношения, а евентуално възникнали спорове по тях следва да бъдат решавани по друг ред. В подкрепа на този извод е извършено позоваване на приобщените по преписката становища от различни ВиК оператори, по отношение на които съдът приема, че разкриват липсата на установена единна и трайна практика по отношение на процедурата по присъединяване на нови клиенти към водопроводната и/или канализационната система. Анализът на тези становища, според административния съд, показва, че разходите за присъединяването на нови обекти към ВиК мрежата от инвеститора е масова практика, а не изолиран подход, прилаган от Водоснабдяване и канализация Варна ООД, и във всички сучаи не съставлява нарушение на конкурентното право. В заключение, съдът е счел, че неправилно КЗК е установила, че дружеството не изпълнява инвестиционната си програма, като не изгражда за своя сметка ВиК отклонения за присъединяване на нови клиенти, а отруга страна- че извършва СМР на завишени цени. Според съда, след като е налице право на избор на клиента дали да избере за изпълнител "Водоснабдяване и канализация- Варна" ООД или друг строител /чл.3 от договорите за присъединяване към водопроводната и/или канализационната система/ и след като в договора изрично е посочено, че операторът изпълнява инвестиционния проект по искане на клиента, то поведението на дружеството не би могло да има антиконкурентен ефект, нито да засяга интересите на потребителите. Решението е неправилно. Същото е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. На първо място, необоснована е преценката на първостепенния съд за неправилно определяне от страна на КЗК на съответния пазар. Съдът е застъпил тезата, че същият следва да бъде "изграждане на водопроводни отклонения". Неправилно, обаче, в мотивите на обжалваното решение се поставя акцент върху "изграждането" на връзката, т.е. върху извършването на необходимите строително- монтажни работи. Ако съответният пазар бъде определен по този начин, то в него ще участват много дружества, извършващи такава строителна дейност, което, от своя страна, влиза в противоречие с принципно застъпената от самия съд теза, че от страна на Комисията е "безспорно установено господстващото положение на дружеството по смисъла на чл.20 ЗЗК, като е съобразена независимостта на предприятието да налага условия и цени спрямо своите клиенти, предвид това, че в случая липсва друг правен субект, който да извършва същата дейност". Изложените мотиви са вътрешно противоречиви, а изводите, изградени въз основа на тях- необосновани. При правилно установените факти, след идентификация на страните и определяне на нормативната рамка, КЗК е извършила икономически анализ, при който е определила продуктовия пазар, като такъв, обхващаш дейността именно по присъединяване на имоти на потребители към ВиК мрежата на ВиК-Варна, чрез изграждане на съответната инфраструктура, за целите на предоставянето на комплексно ВиК обслужване. От друга страна, тъй като съгласно ал.2 на чл.198о от Закона за водите, в границите на една обособена територия само един ВиК оператор може да стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК системи и съоръжения, както и да предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, то КЗК правилно е дефинирала съответния пазар като присъединяване на имоти на потребители към ВиК мрежата на Водоснабдяване и канализация- Варна ООД, чрез изграждане на съответната инфраструктура, за целите на предоставянето на комплексно ВиК обслужване на територията на 12 общини /конкретно посочени в решението на Комисията/, на която "Водоснабдяване и Канализация-Варна" ООД извършва присъединяване на потребители към мрежата си и предоставя ВиК услуги. На следващо място, неправилна е преценката на АССО, че в административната преписка не се съдържа конкретна информация за упражнени провомощия, извършени проверки и констатирани нарушения от страна на компетентни органи. Този извод не кореспондира със събраните данни. Съгласно т. III.4 от обжалваното решение- Производства пред регулатора, свързани с процеса по присъединяване към водоснабдителната и канализационната мрежа, се установява, че на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 4, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и в изпълнение на Заповед З-В-27/18.07.2019 г. на Председателя на КЕВР през 2019 г., е извършена планова проверка на дейността на Водоснабдяване и канализация - Варна ООД за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Изготвен е Протокол 207/28.11.2019 г., в чиято констативна част /т. 27/, е посочено, че ВиК дружеството не изгражда нови ВиК отклонения за своя сметка в изпълнение на инвестиционната си програма от одобрения бизнес план, в която са предвидени средства за изграждане на нови сградни ВиК отклонения, а изисква заплащане от потребителите за изграждането на същите, като е генерирало приход от строителни услуги в размер на 1 306 хил.лв. от изграждане на ВиК отклонения публична общинска собственост за присъединяване на потребителите. В тази връзка, на Водоснабдяване и канализация - Варна ООД е дадена препоръка ВиК дружеството да не изисква заплащане от потребителите за изграждането на ВиК отклонения, а да ги изгражда за своя сметка в изпълнение на инвестиционната си програма от одобрения бизнес план, в която са предвидени средства за изграждане на нови сградни ВиК отклонения. Съгласно т. 12 от препоръките, на дружеството е указано да създаде организация за изпълнението им със срок 31.12.2019 г. Установява се, наред с това, че през разглеждания период в КЕВР са постъпили редица жалби от потребители, касаещи процеса по присъединяване на обекти към водоснабдителната и канализационната мрежа на територията, обслужвана от ВиК дружеството. След като е разгледала по същество спора, с решения с Ж-194/09.07.2012 г., Ж-112/21.12.2016 г., Ж-247/20.04.2018 г. и Ж-472/10.07.2020 г., КЕВР е дала указания на Водоснабдяване и канализация - Варна ООД присъединяването на съответните имоти да бъде извършено за сметка на оператора. Видно от цитираната от КЗК практика по обжалването на посочените актове, /т.III.4. от фактическата обстановка, установена от Комисията/, както регулаторът, така и съдът, са имали възможност многократно да се произнесат по въпроса за разпределението на отговорностите в процеса по присъединяването по повод жалби на потребители срещу възлагането в тяхна тежест на изграждането на съответните елементи на техническата инфраструктура. В рамките на упражнения съдебен контрол е потвърдена правната постановка, възприета от КЕВР, по основния спорен въпрос, а именно: за чия сметка следва да бъдат СМР по изграждане на новопроектираното водопроводно отклонение към имота на потребителя, като е извършено позоваване на разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредба 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредбата/, "водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите". Все според цитираната съдебна практика на Върховния административен съд, допълнителни аргументи в подкрепа на тезата, че присъединяването следва да бъде извършено за сметка на регулатора, се извличат и от пар. 5, т. 31 от ДР на Закона за устрайство на територията /ЗУТ/, по силата на който водоснабдяването и канализацията са включени като съдържание на понятието техническа инфраструктура, както и от чл. 64, ал. 3 от с.з., съгласно който проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. От всичко изложено се налага извода, че в рамките на процесния период регулаторната рамка не предвижда задължение за потребителите да заплащат изграждането на проводи и съоръжения на техническата инфраструктура, вкл. водопроводни отклонения и улични пожарни хидранти. Цитираната нормативна уредба, отнесена към разглеждания случай, категорично доказва, че изграждането на водопроводни отклонения, улични водопроводи и пожарни хидранти е ангажимент на Водоснабдяване и канализация Варна ООД и възлагайки на бъдещите си абонати тези разходи, дружеството допуска нарушение на секторното законодателство. Неправилни са и изводите на първостепенния съд, че отношенията между страните следва да се разглеждат в светлината на облигационната връзка между тях, а не в контекста на конкурентното право. Както бе посочено по- горе, правно-регулаторната рамка, действаща през процесния период, не допуска възможност потребителите да заплащат изграждането на проводи и съоръжения на техническата инфраструктура, в това число и водопроводни отклонения и улични пожарни хидранти. Правилото на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ е императивно и не може да бъде дерогирано по взаимно съгласие между страните, дори такова действително да беше налице. В подкрепа на този извод са мотивите на ВАС, обективирани в Решение 9340/09.07.2018 г. по адм. дело 11499/2017 г. В посочения акт съдът е приел за неоснователно възражението, направено от оператора, че е налице договор между две страни, които са изразили съгласие с клаузите му, а регулаторът неправилно се е намесил в един облигационен договор. За да направи това, ВАС е приел, че съгласно чл. 8, ал. 8 от Наредба 4 от 14.09.2004 г. Договорът за предоставяне на услугите ВиК се предлага от оператора, като в него могат да се включват допълнителни условия, извън общите условия, ако не противоречат на изискванията на тази наредба. От това, според съда, следва, че договорът не трябва да съдържа клаузи, които противоречат на Наредбата, която от своя страна определя както законовоустановените рамки, така и съдържанието на клаузите по сключените договори, като тези от тях, които са в противоречие с нормативно установените изисквания, не следва да се прилагат. С оглед на така развитата аргументация, нормата на чл. 7, ал. 3 от Наредбата не може да бъде дерогирана с клауза в договора между експлоатационното дружество и клиента му, която й противоречи. Извън гореизложеното, настоящият състав намира за необходимо да подчертае, че предвид действителния икономически контекст, в който се развиват отношенията между ВиК дружеството и неговите клиенти, не може да се приеме, че е постигнато договорно съгласие и на още едно основание. В обжалваното решение КЗК е изследвала качеството на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК по отношение на "Водоснабдяване и канализация- Варна" ООД, съответно неговото господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на съответния пазар. Вече беше споменато, че още на нормативно ниво /чл. 198о от Закона за водите/ дружеството е защитено от всякаква конкуренция, що се касае до дейността, включваща се в съответния пазар.Тази специфична позиция не може да не бъде взета предвид при оценката на поведението на ответната страна в рамките на преддоговорния процес. При присъединяването към ВиК мрежата, като задължителен етап за целите на предоставянето на комплексно ВиК обслужване, експлоатационното дружество е освободено от какъвто и да било конкурентен натиск. Бъдещите абонати на ВиК дружеството са икономически зависими от него и тази зависимост е непреодолима, предвид липсата на каквато и да било алтернатива на предоставяните от ответната страна ВиК услуги. В такъв контекст, когато се касае за клауза, инкорпорирана в преобладаващата част от сключените договори, която поражда допълнителни задължения за едната страна, но без правно основание за това, несъмнено възниква въпросът дали по-силната в икономическо отношение страна не експлоатира тази своя позиция, за да извлече ползи, които при обичайни и равнопоставени облигационни отношения не могат да бъдат постигнати. Първостепенният съд не е дал отговор на този въпрос, като вместо това произволно е формирал извода, че не е налице конкурентноправен проблем. Процесният случай, обаче, се отнася до едностранно налагане на потребителите на условие от страна на предприятие, което е единствен доставчик на водоснабдителни и канализационни услуги на съответния пазар. КЗК е установила, че "Водоснабдяване и канализация- Варна" ООД работи с бланкови договори с еднотипно съдържание и въпреки че самото то твърди, че съдържанието им подлежи на промяна по инициатива на насрещната страна /бъдещият клиент на експлоатационното дружество/, доказателства за случаи, в които такава промяна действително е постигната чрез преговори между страните, не са ангажирани. При извършеното сравнение на договорите, подписани с клиенти за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., КЗК е установила пълна идентичност в съдържанието им, що се отнася до клаузите, уреждащи разпределението на отговорностите, свързани с изграждане на елементите от техническата инфраструктура, необходими за присъединяването, по силата на които разходите по изграждането на елементи на техническата инфраструктура се възлагат на бъдещите абонати. Съобразявайки всичко това, Комисията обосновано е достигнала до извода, че самата възможност дружеството да инкорпорира в подобни мащаби толкова обременителни финансови задължения в писмените договори с бъдещите си абонати в ущърб на техния правен интерес и въпреки съществуващата подробна законова регламентация, говори за употребата на инструменти в преговорния процес, които не са присъщи или достъпни за равнопоставени икономически субекти, встъпващи в правоотношение. Констатираната асиметрия се дължи именно на поведението на ВиК предприятието в комбинация с липсата на алтернатива за желаещите присъединяване към ВиК мрежата на експлоатационното дружество. Предвид това, противно на приетото от първостепенния съд, настоящата инстанция намира, че КЗК е имала правомощието да изследва процесното поведение на едностранно налагане на неизгодни за потребителите условия, които последните са в невъзможност да избегнат поради липсата на алтернативен доставчик, именно поради съмнение за злоупотреба с пазарна власт от страна на ВиК доставчика. Съдът не е отдал дължимото значение на съществения за делото спорен въпрос дали сключването на типовите договори с клиентите на "Водоснабдяване и Канализация- Варна" ООД във вида, в който се сключват и при очевидното им противоречие с икономическия интерес на клиента, не съставлява проявна форма на злоупотреба. От своя страна, КЗК мотивирано и обосновано е установила, че бъдещите абонати на дружеството са икономически зависими от него и тази зависимост е непреодолима, предвид липсата на алтернатива на предоставяните услуги от "Водоснабдяване и Канализация- Варна" ООД. Както основателно се поддържа в касационната жалба, в случаи като процесния, страните по тези облигационни отношения не са равнопоставени. Последиците от тази неравнопоставеност, породени от подписването на договорите, необосновано не са съобразени от административния съд, който е ограничил анализа си до формалното отчитане на договорни отношения, достигайки до неправилния извод, че същите препятстват разглеждането на спорните отношения на плоскостта на ЗЗК. В реда на тези съображения следва да се посочи още, че решаващият съд неправилно е възприел тезата на КЗК относно значението за спорните отношения на подписването на предварителен договор за присъединяване с бъдещите абонати. АССО е приел, че макар че "след законодателната промяна /след 04.10.2019г., когато е пременена нормата на чл.12, ал.2, т.2 от Наредба 4/2004г./ вече не се изисква подписване на предварителен договор, това не означава, че подписването на такъв е нарушение на закона. Съдът превратно е интерпретирал мотивите на КЗК, в които, обаче, самото сключване на предварителен договор не е определено като нарушение. Същественото е включването на клаузата от предварителния договор, че изпълнението на инвестиционния проект може да бъде извършено от лице, различно от "Водоснабдяване и Канализация- Варна" ООД, само когато клиентът има качеството на "възложител" по смисъла на чл.5 от ЗОП. Иначе казано, във всички останали случаи изпълнител трябва да бъде ВиК дружеството. В случая, чрез сключване на предварителен договор за присъединяване, дружеството си гарантира инструмент за въздействие върху бъдещите си абонати, тъй като с подписването му те се съгласяват да поемат за своя сметка разходите по изграждане на водопроводните съоръжения, както и да възложат изпъленнието им именно на "Водоснабдяване и Канализация- Варна" ООД. Съдът е пренебрегнал установения от КЗК факт, че дружеството продължава да сключва такива договори и след законодателната промяна, и необосновано не е споделил нейния извод, че посредством тези договори операторът си гарантира инструмент за въздействие върху бъдещите абонати, доколкото още с него последните се съгласяват да поемат за своя сметка бъдещите разходи по изграждане на водопроводните съоръжения и да възложат изпълнението им именно на дружеството. По този начин въпросът за това кой ще поеме разходите по изграждане на ВиК инфраструктурата се решава на много по- ранен етап от обичайното, и то на фазата, в която на потребителите е необходимо съдействие от оператора, за да продължат процедурата по реализиране на инвестиционното си намерение / дружеството представя необходимото потвърждение на инвеститора, че изготвения инвестиционен проект съответства на изходните данни и условия за присъединяване, без което инвестиционния проект за обекта не може да бъде съгласуван по реда на ЗУТ/. Изводът, който се налага, е, че възползвайки се от господстващото си положение на дефинирания съответен пазар, "Водоснабдяване и Канализация- Варна" ООД едностранно налага нелоялни търговски условия на потребители в процес на присъединяване към ВиК мрежата на дружеството. Нелоялните търговски условия по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗК са условия, налагани от страна на предприятие с господстващо положение, които не са обосновани от обективни обстоятелства, а са насочени към извличане на финансови ползи чрез експлоатиране на търговските партньори. В разглежданите случаи бъдещите абонати нямат друг способ за присъединяване към ВиК мрежата на експлоатационното дружество. Съвсем формално и, всъщност, безмотивно, решаващият състав е приел, че "поемането на разходите за изграждане на съответната инфраструктура би могло да се осъществи, след като бъдат заложени в инвестиционната програма на дружеството за следващата календарна година". КЗК е анализирала и този аспект от спора /стр.56-57 от нейния акт/, установявайки, че дружеството изобщо не информира бъдещите си клиенти за наличието на такава възможност, за условията, при които могат да се възползват от нея, както и на база на какви критерии следва да бъде определено дали едно съоръжение ще бъде изградено за сметка на абоната или за сметка на оператора. От друга страна, Комисията е констатирала липсата на яснота досежно това как самото дружество селектира съоръженията, които да бъдат включени в инвестиционната програма. По собствените обяснения на дружеството, сред приоритетите му е да бъдат заложени средства за реконструкции и подмяна на съоръжения, които са компрометирани и при които авариите са най-чести. В тази връзка, както е съобразила и КЗК, дори да реши да се възползва от възможността за евентуално включване на неговия обект в програмата, собственикът на обекта не разполага с никакви гаранции, още повече предвид горепосочените приоритети на оператора, поради което рискува значително да удължи процеса по присъединяване и в крайна сметка отново да е задължен да заплати за необходимите съоръжения. Предвид изложеното, следва да бъде споделен извода на Комисията, че по начина, по който дружеството прогнозира и разходва средствата, заложени в инвестиционната му програма, не може да се приеме, че последната представлява реална алтернатива на изграждането на присъединителните съоръжения до границите на имота за сметка на клиентите на "Водоснабдяване и Канализация- Варна" ООД. Изобщо, с цялостния си модел на поведение, възприет в процеса по присъединяване на абонати към водопроводната и канализационната мрежа, в резултат на което разходите по изграждане на елементи на ВиК мрежата, в това число улични водопроводи, водопроводни отклонения и улични пожарни хидранти, се възлагат в задължение на клиентите, Водоснабдяване и канализация Варна ООД им налага нелоялни търговски условия по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗК. Приемайки противното, административният съд формира необоснован извод, който не може да бъде споделен. Така мотивиран, настоящият състав намира, че правилно КЗК е установила наличието на всички елементи от фактическия състав на злоупотребата с монополно или господстващо положение по чл. 21, т . 1 от ЗЗК. Законосъобразно е определена и имуществената санкция. Нарушението е квалифицирано като "леко" и е наложена санкция от 2% от нетните приходи на дружеството за 2022г. /възлизаща на 336 146 лв., тъй като е установено, че установеното нарушение засяга ограничен кръг потребители /притежаващи обекти, находящи се на обособената територия, обслужвана от "Водоснабдяване и Канализация- Варна" ООД/. Така определеният основен размер на санкцията отговаря на характера и степента на засягане на конкуренцията при конкретното нарушение, социалноикономическата значимост на сектора и има превантивен ефект срещу бъдещи антиконкурентни действия. на основание чл.60, ал.1, т.12 от ЗЗК законосъобразно е наложена и поведенческа мярка, описана по- горе. По изложените съображения, обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Водоснабдяване и канализация Варна ООД против решение 307/21.03.2024г. на КЗК по пр. КЗК-445/2021г., в неговите части по т.т.1, 2, 3 и 4. При този изход на спора касационният жалбоподател има право на присъждане на разноски, които са своевременно претендирани. На КЗК следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 900 лв. - по 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, както и 500 лв.- държавна такса за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,