Решение № 7062 от 27.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ганекс Г" ЕООД, подадена чрез адв. Тодоров, срещу Решение 5596/05.10.2022 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 1101/2022 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че от представените доказателства, както и от заключението на ССЕ се установява по безспорен начин реалното получаване на стоките и използването им в икономическата дейност на дружеството чрез последваща реализация по ВОД към Германия. Сочи, че въпреки невъзможността да се съберат доказателства от доставчика, тъй като собственикът е починал, дружеството е представило всички относими към процесните доставки доказателства, изясняващи напълно предмета, договореностите между страните и механизма на осъществяване на доставките. Счита, че изводите на съда противоречат на практиката на СЕС и ВАС. Иска отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваните части. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирилов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 048 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение АС - София-град е отхвърлил жалбата на Ганекс Г" ЕООД против РА Р-22221020005888-091-001/20.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с Решение 1829/03.12.2021 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 08.2020. до м. 10.2020 г. включително, в общ размер на 45 262,60 лв. по шест фактури, издадени от Вестерм ОХВ ЕООД с предмет липа цвят и липа пъпка. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна съдът е изложил мотиви, че въпреки представените доказателства и извършените последващи доставки към немски дружества, не се доказва реалното извършване на фактурираните доставки на стоки. Този извод е обоснован с липсата на кадрова и материална обезпеченост при доставчика, а относно извършените последващи доставки, съдът е заключил, че не може да се направи извод, че те са резултат именно от предходните доставки на Вестерм ОХВ ЕООД. Въз основа на изложеното жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Неоснователни са оплакванията на касатора, че изводите на съда не са подкрепени от събраните в хода на делото доказателства, както и от приетата и неоспорена от страните ССЕ. Видно е от мотивите, че решението е постановено при съобразяване и обсъждане на заключението на вещото лице в хипотезата на чл. 202 ГПК. Процесът на доказване на реалното изпълнение на процесните доставки не се повлиява от приетата по делото ССЕ, тъй като в случая липсва спор относно счетоводното отразяване на твърдените доставки. В тази връзка следва да се отбележи, че както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. Наличието на плащане също не е достатъчно, защото плащането не е предпоставка за правото на данъчен кредит, а косвено доказателство, което се обсъжда съвкупно с останалите по делото доказателства, които да сочат, че са изпълнени законовите изисквания по установяване реалността на доставките. Последващата реализация в стопанската дейност на ревизираното дружество, установена от вещото лице, също не е предмет на спор, а и не може да доведе до извод, че с процесните фактури са документирани сделки, които са били извършени в действителност от самият издател на фактурите. Действително по делото са представени договори, приемо-предавателни протоколи и доказателства за извършен ВОД към Германия, но от тях не може да бъде изведен безспорен извод, че извършените последващи доставки към немските дружества са именно с предмета на доставките по фактури, издадени от Вестерм ОХВ ЕООД. Липсват доказателства, че доставчикът реално е разполагал със соченото количество от 13 500 кг. липа цвят и липа пъпка, както и не се установява доставчикът да е разполагал със склад, в който да съхранява стоката и нужната техника и персонал, който да извърши товаренето и разтоварването й. По делото се установява, че в дневника за покупки на Вестерм ОХВ ЕООД не са декларирани покупки на липа, а доставки на ламарина, винкел, термосонда, вентилатор, въздухоотвод и др., следователно не се установява нито произхода на стоките, нито придобиването им от доставчика, за да бъде съответната стока предмет на последващи доставки към касатора. На следващо място липсват данни доставчикът да е разполагал със собствен или нает склад, в който да извършва договорената с касатора услуга по съхранение на съответните количества билки, както и не са представени доказателства за периода на наемане на склада, нито че договорената наемна цена е заплатена от касатора. По отношение на представените доказателства за извършен ВОД към Германия обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не се доказва последващите доставки да са резултат именно от предходните доставки на Вестерм ОХВ ЕООД, тъй като такива родово определени вещи са били предмет на доставки и по други фактури, издавани през процесните периоди, за които на касатора е признато право на приспадане на данъчен кредит. Предвид недоказването на реално извършени доставки по фактурите, издадени от Вестерм ОХВ ЕООД, правилно съдът е отхвърлил жалбата. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по всички възражения на страната, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят. Съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 5 048 лв., на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,