Решение № 6181 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2019 г.

Решение № 6181 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика", Велико Търново, против решение № 488 от 14.12.2018 г. на Административен съд, град Велико Търново, постановено по адм. дело № 460/2018 г., с което е отменен издаденият на И. Д. от [населено място], ревизионен акт № Р-04000417005816-091-001/21.03.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП, град Велико Търново, в потвърдената му част с решение № 110/05.06.2018 г. на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради неправилно установяване на фактическата обстановка и неправилни правни изводи, довели до нарушаване на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката на доказателствата по делото. Според касатора мотивите на решаващия съд по съществото на спора са базирани на житейските му възгледи спрямо фактите и обстоятелствата твърдяни от ответника по касация. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се остави в сила оспорваният ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът – И. Д., чрез адв. И. Б. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че за наличието на спорните парични средства са събрани доказателства още в хода на ревизионното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, на основание чл. 220 и чл. 218 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р – 04000417005816 – 091 - 001/21.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 110/05.06.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с който за данъчен период 2010 г. на И. Н. Д. по реда на чл. 122 от ДОПК е определена основа за облагане с данъци и е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 19 025,62 лв. и за невнесените в срок задължения за данък са начислени лихви. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период на 2010 г. В хода на ревизията за 2010 г. по отношение на Д. е установено превишение на разходите над приходите с 191 875,36 лева. Посочената сума е квалифицираната като доход с неустановен произход. На това основание са определени за внасяне данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 19 133,17 лева и съответните лихви. С обжалваното решение административният съд е отменил ревизионния акт в оспорената му част. В мотивите си съдът е приел, че не е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и определяне на данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че основният спорен въпрос е относно размера на началното салдо на наличните парични средства в брой. Твърденията на жалбоподателя са за наличие на парични средства в брой в размер на 177 157,96 лв. Произходът на тези средства ревизираното лице доказва с Договор за жилищен и ипотечен кредит сключен на 29.12.2008 г. с Банка "ДСК" ЕАД за отпускане на кредит в размер на 117000, 00 евро за срок от 300 месеца и извлечение от банкова сметка за изтеглени в брой на 30.12.2008 г. 113596,70 лв. и 107570,65 лв. Органите по приходите установяват разходите на И. Д. за 2009 г., които са за живот 3 000 лв., вноски за погасяване на кредита 25 629,39 лв., за покупка на офис в размер на 15 000 лв. и за покупка на пасище 380 лв. Общо изразходваните през 2009 г. средства са в размер на 44 009,39 лв. При получени общо 221 167,35 лв. и изразходвани 44 009,39 лв. спорни са останалите 177 157,96 лв. Съдът не споделя становището на органа по проходите за разделяне на кредита между Д. и "Дари - 2007" ЕООД /собственик на ипотекирания имот/. Обоснова ва тезата си с нейната докуметална обоснованост и след нейното включване формира положително салдо за ревизирания период на 2010 г., поради което няма основание за преминаване към облагане по 122 от ДОПК. Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е извършил преценка на доказателства по делото. В мотивите на решението е посочил безспорните и спорните обстоятелства и правилно е приел, че спорът по същество се свежда до това дали И. Д. е разполагал с налични парични средства, с които да покрие установения паричен недостиг за 2010 г. Правилно и в съответствие с доказателства по делото съдът е признал, че като начално салдо към 01.01.2010 г. следва да се приеме сумата от 177 159,96 лв. От представените документи от Банка "ДСК" е установено, че на 30.12.2008 г. ответникът е теглил кредит в размер на 117000 евро, обезпечен с ипотека върху имот на "Дари - 2007" ЕООД, с едноличен собственик И. Т. Парите са изтеглени в брой от ревизираното лице, като за 2009 г. част от тях е ползвал за закупуване на недвижим имот, автомобили и вноски по кредита. Няма доказателства, че кредитът е ползван от Т., а е изтеглен от Д., тъй като той е с чисто кредитно досие. В декларацията по чл. 124, ал. 3 във връзка с производството по чл. 122 ДОПК, последният е декларирал налични в брой към 31.12.2010 г. 138 806 лв., остатък от изтегления кредит. Наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. Правилно административният съд е изложил мотиви, че е недопустимо игнорирането на писмени доказателства и определяне на задължение за данъци единствено въз основа на предположения. Представените писмени договори между ревизираното лице и трети лица, което е банка, са обвързващи както приходната администрация, така и съда. Тези договори имат достоверна дата и удостоверено съдържание с оглед законовото изискване да бъдат изповядани пред нотариус. Опровергаването на съдържанието на нотариален акт може да бъде извършено единствено по съдебен ред, каквото производство не е инициирано и проведено. Следователно органите по приходите е следвало да се съобразят с нотариалния акт за ипотекиране на недвижим имот и да включат спорната сума към началното салдо за ревизирания период. Съдът е изследвал всички спорни факти и обстоятелства относно получените и разходени парични средства на ревизираното лице и е обсъдил възраженията на страните. Установената фактическа обстановка по делото напълно обосновава крайния му извод за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за облагане по особения ред с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация претендира разноски за касационното производство в размер на 1500 лв. поради което същите следва да бъдат присъдени. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,