Решение № 12379 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9133/2012 г.

Решение № 12379 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9133/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /с характер на частна/ от "Топлофикация Разград" ЕАД - със седалище гр. Разград, представлявано от управителите С. Манолов и М. Ковачев, подадена чрез процесуалния му представител юрк. М. Шейтанова, против решение № 6716 от 11.05.2012 г. по адм. д. № 13477/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение в частта, с която е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима неговата жалба против т. 1 от решение № Ц-039/29.09.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ и производството по делото в тази част е прекратено. Образувано е и по касационна жалба, подадена от "Булгаргаз" ЕАД със седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор Д. Гогов, против същото решение на Върховния административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т. 1 и т. 2 от същото решение на ДКЕВР. В двете жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се обяви нищожността на решението в оспорената част, алтернативно да се отмени оспорения акт и преписката да се върне със задължителни указания, а касационният- за отмяна на обжалваното решение в оспорените части и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменено оспореното решение на ДКЕВР като незаконосъобразно и преписката да се върне на административния орган със задължителни указания по прилагане на закона. Претендират присъждане на разноски. В откритото съдебно заседание на ВАС, чрез процесуалните си представители- съответно юрк. Шейтанова и юрк Славова поддържат жалбите си. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, представлявана от юрк. Тренева, излага доводи за неоснователност на частната и недопустимост на касационната жалба поради просрочие, алтернативно-за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната и за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Двете жалби са подадени от надлежни страни и в сроковете по чл. 230 и чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по касационната жалба за недопустимост на последната, тъй като съобщението, че решението е изготвено е връчено на "Булгаргаз" ЕАД на 11.06.12 г., а касационната жалба е подадена на 25.06.12 г., т. е. при спазен 14-дневен преклузивен срок за обжалване. Разгледани по същество, двете жалби са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по жалба на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София против т. 1 и т. 2 от решение № Ц - 039 от 29.09.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което по т. 1 са утвърдени пределни цени при продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа и по т. 2 е утвърдена пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребителите, присъединени към мрежи на ниско налягане, собственост на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София, и по присъединената с определение от 21.12.2011 г. по адм. д. № 13639/2010 г. на ВАС жалба на "Топлофикация Разград" АД против т. 1 от същото решение. Възраженията на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София са били, че решението на ДКЕВР в оспорените части е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на енергийното законодателство, с оглед невзети предвид предложените от дружеството цени и реализирания недовзет приход и в противоречие с принципите, регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ) и целта на закона, а на "Топлофикация Разград" АД, гр. Разград - че решението в оспорената т. 1 е нищожно, тъй като е постановено извън правомощията на комисията и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с искане съдът да обяви нищожността на решението в оспорената част, или да го отмени като незаконосъобразно. От приложената в цялост административна преписка съдът установил, че с решение № Ц-039/29.09.2010 г., в частта, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, са утвърдени, считано от 01.10.2010 г., съответно пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 537.40 лв. /1000 нм3 (57.76 лв./ МWh) без ДДС и пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгаргаз" ЕАД, в размер на 545.12 лв./1000 нм3 (58.59 лв./ МWh) без ДДС, като в цената е включена надценка в размер на 5.46 лв./ 1000 нм3 или 1.1144%, намалението на цената на четвъртото тримесечие на 2010 г. в сравнение с третото тримесечие на годината е поради отчитане на недовзет приход за първото полугодие на 2010 г. и е в размер на 5.10 лв./1000 нм3 или 0.94%, а недовзетият приход е изчислен от комисията въз основа на отчетните данни, представени от дружеството и утвърдените от ДКЕВР цени. При тези данни по преписката съдът на първо място извършил служебен контрол за процесуална допустимост на жалбата, подадена от "Топлофикация Разград" АД. Съобразил, че това дружество не е участник в административното производство и не е адресат на административния акт в оспорената част Приел, че то няма личен и пряк интерес от оспорването, т. к. административният акт не рефлектира непосредствено и пряко в неговата правна сфера - непосредствено не отнема, изменя или ограничава права или противозаконно да създава задължения за него или създава права на трето лице, с което го уврежда. Обсъдил твърдението му, че правният интерес произтича от това, че юридическото лице е потребител, присъединен към газопреносната мрежа, но приел и него за неоснователно с мотиви, че тъй като цената, по която общественият доставчик продава на потребителите ще бъде отчетена в цената на произведената от дружеството топлинна енергия, то без значение за предприятието е дали цената, по която ще купува природен газ, ще бъде определена от регулаторния орган или ще подлежи на договаряне с обществения доставчик, щом като и в двата случая тази цена ще бъде включена при формирането на цената на произведената топлинна енергия и ще бъде съобразена като разход на дружеството във връзка с производството. На последно място посочил, че при липсата на конкуренция на пазара на природен газ, определените от комисията с регулаторни методи цени би следвало да удовлетворяват дружеството като потребител, тъй като са по-ниски от заявените от обществения доставчик. По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК оставил тази жалба без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство прекратил. На следващо място преценил жалбата, подадена от "Булгаргаз" ЕАД, гр. София за процесуално допустима и я е разгледал по същество, като обсъдил поотделно всяко едно от направените в нея и в уточняващата я молба /л. 33 от делото/ възражения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 от АПК. Намерил за неоснователно възражението, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, т. е. извън правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗЕ. На следващо място приел, че то е издадено при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 26в и чл. 29, ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ, и при изискуемото от чл. 13, ал. 2 от ЗЕ мнозинство, на закрито заседание, проведено в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 1 от същия закон. Приел, че решението на регулаторния орган е постановено и в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката и относимата за случая Наредба за регулиране цените на природния газ. Обосновал този свой извод като посочил, че оспорените цени, утвърдени с обжалваното решение, са определени при метод "норма на възвръщаемост на капитала", като при ценообразуването са съобразени разпоредбите на чл. 17 от НРЦПГ и Указанията за определяне на цената на природния газ при продажба от обществения доставчик, изискващи цените да се формират въз основа на разходите за доставка на природен газ на входа на газопреносната мрежа и надценка. Посочил, че цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа е определена от регулаторния орган въз основа на сключените договори за доставка на природен газ от външни доставчици, като е прието известно намаление на заявените количества, отчитане на количествата природен газ от местни добивни предприятия и от находището в с. Чирен, изменението на цените на природния газ по договорите за внос и местен добив, заявените от жалбоподателя "Булгаргаз" ЕАД количества природен газ, както и валутния курс на лева към щатския долар, изчислен за период от 50 дни преди датата на подаване на заявлението. Извел извод, че по този начин са отчетени всички ценообразуващи фактори, посочени в чл. 17, ал. 3 от наредбата, а корекциите на заявените от обществения доставчик цени са направени в съответствие с правомощията на комисията по чл. 17, ал. 7 от НРЦПГ. По отношение на възражението за предвидената в чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ надценка посочил, че е изчислена от ДКЕВР на база на необходимите приходи, включващи възвръщаемост на активите за дейността "обществена доставка" и постоянни и променливи разходи за тази дейност, а възвръщаемостта е начислена върху регулаторната база на активите като определена от регулатора норма на възвръщаемост на капитала в процент, в която връзка кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на последното посочил, че изчислена съобразно горните фактори, определената от комисията надценка към цената на входа на газопреносната мрежа в размер на 1.1144% е в границите, определени в чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ, според който върху цената по ал. 3 се начислява надценка до 2 %. Съобразил всички фактори, посочени в чл. 17, ал. 3 от наредбата и приел, че така определената цена е в съответствие с изискванията на наредбата. Обосновал и извод за спазване на целите, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 на ЗЕ. По тези съображения приел за неоснователни всички възражения. Като краен резултат приел оспореното решение в обжалваните части за законосъобразно и отхвърлил като неоснователна подадената срещу него жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно в своята цялост. В частната жалба правният интерес се обосновава отново и единствено с твърденията, че дружеството е потребител, присъединен към газопреносната мрежа, което обстоятелство съдът не е отчел. Твърдението е неоснователно, тъй като цената, по която общественият доставчик продава на потребителите ще бъде отчетена в цената на произведената от това дружество топлинна енергия и тази цена ще бъде включена при формирането на цената на произведената топлинна енергия, като бъде съобразена като разход на дружеството във връзка с производството. Освен горното по това възражение съдът правилно е отчел, че определените от комисията с регулаторни методи цени са по-ниски от посочените в заявлението на обществения доставчик, т. е. не засягат в негативен аспект неговата правна сфера, респ. не биха довели до отрицателни правни последици за този жалбоподател. Изводите на съда са правилни. Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в административното производство е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната сфера на съответния субект - негов адресат. "Топлофикация Разград" АД не е адресат на оспореното решение и то едностранно не поражда и не е в състояние да породи промени в правната му сфера. От самото решение не произтичат никакви преки правни последици за този жалбоподател, последното няма правопрекратяващо, правоизменящо или правопогасяващо действие по отношение негови облигационни права, а правният интерес трябва да е пряк, не хипотетичен. Основното възражение в тази жалба, че съдът едва с решението по съществото на спора преценил неговата жалба за недопустима не държи сметка, че съдът следи при всяко положение на делото и служебно за наличие на правен интерес, чиято липса прави жалбата процесуално недопустима. Оспорващото дружество не е легитимирано да обжалва решението, включително по т. 1 от него, по отношение на него е била налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 4 от АПК, водеща до процесуална недопустимост на подадената жалба. Като я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По касационната жалба на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София: Решението и в тази част е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обстойно обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното решение не е мотивирано. Противно на твърдяното, съдът е осъществил задълбочена преценка на всички относими към спора доказателства, събрани в хода на административното производство и на доказателствата, събрани в хода на производството по оспорване на административния акт. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които обстойно мотивирал. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на правните изводи, такива са и тези за противоречието им с приложимия материален закон. Противно на твърдяното, съдът е съобразил цените, утвърдени с обжалваното решение, определени при метод "норма на възвръщаемост на капитала" и обосновано приел, че при ценообразуването те са съобразени с разпоредбите на чл. 17 от НРЦПГ. Механизмът за образуване на цените на природния газ, на които обществения доставчик го доставя на потребителите, е определен с посочената по-горе разпоредба и с оглед на него цената се образува от два основни компонента - разходи за доставка на природния газ на входа на газопреносната мрежа и надценка. Цената на входа на газопреносната мрежа се изчислява като средно претеглена стойност чрез отношението разходи за доставка и заявените количества газ, предвидени за продажба през следващия период, и механизмът е този, предвиден с разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от НРЦПГ. Начинът на изчисляване на надценката по чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ е определен в глава Трета от Указанията за определяне на цената на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и потребители, присъединени към газопреносната мрежа. Обосновани са правните изводи на решаващия съд, че размерът на надценката е определен при спазване на нормативно определения механизъм, като в тази част съдът е възприел изцяло заключението на неоспорената експертиза /л. 53 от делото/. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за "неосигурена възвращаемост" и за неправилно изчислен "надвзет/недовзет приход", тъй като недовзетият приход, в случая представляващ разликата между надвзетия приход за първото тримесечие на 2010 г. и недовзетия приход за второто тримесечие на годината, е изчислен от комисията въз основа на отчетните данни, представени от дружеството и утвърдените от ДКЕВР цени. Възражението за несъобразяване на изводите на съда със заключението на вещото лице по твърдението за незаконосъобразност на определената цена, тъй като била формирана без да е отчетен заявения от дружеството недовзет приход за 2010 г. е неоснователно, тъй като в случая за целия едногодишен период недовзет приход не е определен с оглед обстоятелството, че към датата на постановяване на решението периодът не е приключил. По отношение на следващото възражение в настоящата жалба следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за обоснован изводът на съда, че размерът на недовзетия приход, включен в цената, е определен от ДКЕВР при съобразяване с необходимостта от поддържане на баланса между интересите на енергийните предприятия и потребителите и между отделните категории енергийни предприятия, както и с оглед изменението на ценообразуващите елементи, водещи до значително увеличение на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа. С оглед осъществения в решението анализ на задълженията и правомощията на ДКЕВР в изпълнение на регулаторната й функция, и поради обстоятелството, че заключението на експерта в частта относно размера на недовзетия приход се основава на данни, предоставени от касатора, но непредставени на комисията, видно от изявлението на вещото лице в съдебно заседание на 25.01.2012 г., относно тези данни, т. е. в частта относно недовзетия приход първоинстанционният съд правилно не е кредитирал заключението на вещото лице. Посочените в тази връзка в жалбата две решения на ВАС визират фактическа обстановка, различна от настоящата. С оглед изложеното по-горе, неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение, в частта с която е прието, че корекцията на цената с част от компонента надвзет/недовзет приход е законосъобразно определена. В тази връзка следва да се посочи, че този компонент се включва от регулаторния орган при условията на оперативна самостоятелност. Този извод следва от нормата на чл. 17, ал. 8 от НРЦПГ която предвижда, че при утвърждаване на периодичните изменения на цените може да се включи корекция от недовзет/надвзет приход за предходен период, като дали ще бъде включена изцяло тази корекция е въпрос, чието решаване е в рамките на предоставената на този орган оперативна самостоятелност. По тези съображение не е налице и нарушение на чл. 10 от ЗЕ, явно се има предвид чл. 31, т. 2 и 4 от ЗЕ в относимата редакция /ДВ. бр. 42 от 5 юни 2009г/, с оглед посоченото, че съдът не съобразил, че "цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, поддържане на резерви, необходими за надеждно снабдяване на потребителите, както и цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала". Поради това и последният довод в тази жалба е неоснователен. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което решението и в тази негова част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалните представители на частния и касационния жалбоподатели за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия