Решение № 13373 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8693/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на председателя на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/, чрез гл. юрк. В. Спасова като процесуален представител, против решение 21008 от 18.06.2025 г., постановено по адм. дело 4085/2025 г. по описа на Административен съд София град. Твърди се неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че са осъществени изискванията на чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител и е налице реално съкращаване на длъжността, извършено с цел оптимизиране на дейността на структурата на АПИ. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед или да се върне делото за ново разглеждане. Претендират се разноски. Възразява се срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. В съдебно заседание, доводите и исканията в касационната жалба са поддържат от пълномощника на касатора гл. юрк. Ц. Колачева. Ответникът А. Ю. А., лично и чрез пълномощника си адв. П. Доровски, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: С оспореното решение, административният съд е отменил Заповед ЧР-СП-207/31.03.2025 г. на председателя на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, във връзка с решение на УС на АПИ РД-15-868/31.03.2025 г., е прекратено служебното правоотношение с А. Ю. А. за длъжността главен експерт в Отдел Подготовка на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура, Дирекция Изпълнение на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020, считано от 31.03.2025 г., поради съкращаване на длъжността. За да постанови горния резултат решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. писмена форма, но в нарушение на материалния закон и на целта на закона. Изложени са съображения, че не са осъществени предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл., тъй като в случая в изпълнение на съдебно решение за отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение с А. А., служителката е възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, но веднага след възстановяването й, е издадена оспорената уволнителна заповед. С оглед на горните факти - едновременно издаване на двете заповеди, съдът е преценил, че не е налице реално изпълнение от органа на задължението по чл.122, ал.1 ЗДСл. Допълнителен аргумент в тази насока е изведен от обстоятелството, че решението на УС на АПИ за промени в щатното разписание на дирекцията, както и предхождащите го доклади, са координирани действия, предприети на 31.03.2025 г. непосредствено след подаване на заявлението за възстановяване на служителката. Съдът е извел правни изводи, че е налице само фиктивно съкращаване на длъжността, тъй като в дирекцията са съществували вакантни длъжности главен експерт, с прехвърлянето на които е следвало да се подпомогне работата на отдела със сериозна натовареност /каквито са мотивите за промяна на щата/, поради което съкращаването на длъжността, на която е възстановена служителката съставлява превратно упражняване на власт. Сочи се, че едновременното издаване на двете заповеди - за възстановяване на предишната длъжност и за прекратяване на служебното правоотношение представлява недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаване, което е в противоречие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. От фактическа страна е установено по делото, че в изпълнение на влязло в сила на 17.03.2025 г. съдебно решение за отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение с А. Ю. А. и подадено от нея на 28.03.2025 г. заявление, е издадена заповед ЧР-СП-206/31.03.2025 г. на председателя на УС на АПИ за възстановяване на служителката на длъжността главен експерт в Отдел Подготовка на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура, Дирекция Изпълнение на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 /Д ИПОПТТИ/, която е заемала преди незаконното ѝ уволнение. В същия ден е издадена и оспорената заповед ЧР-СП-207/31.03.2025 г. за прекратяване на служебното правоотношение с А. А. поради съкращаване на длъжността на осн. чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. В мотивите на последната, наред с правното основание за издаването ѝ, органът е посочил и два доклада от 31.03.2025 г. на директора на Дирекция АОЧРУС и на директора на Дирекция ИПОПТТИ с предложения за изменения в щата на Дирекция ИПОПТТИ, както и решение на УС на АПИ РД-15-868/31.03.2025 г., с което предложенията са одобрени. Видно е, че тази дирекция е с обща щатна численост от 33 бройки, които са обособени в три отдела: отдел Подготовка на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура с 9 щатни бройки, вкл. началник отдел и 8 бройки за главен експерт, от които една е вакантна; отдел Координация и изпълнение на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура с 16 щатни бройки, вкл. началник отдел и 12 бройки за главен експерт, от които една е вакантна временно, 2 бройки за младши експерт и 1 бройка по трудово правоотношение, и отдел Финансова отчетност на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура с 7 щатни бройки, вкл. началник отдел и 4 бройки за главен експерт, вкл. една вакантна, 1 бройка за младши експерт и 1 бройка за старши експерт. Съобразно мотивите от докладните записки за необходимост от обезпечаване работата на отдел Финансова отчетност на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура, за който се твърди, че е със значителна натовареност с тенденция към увеличаване, с решението на УС на АПИ е одобрено закриване на 1 вакантна щатна бройка и на 1 заета щатна бройка за главен експерт от отдела Подготовка на проекти по ОП, в който е длъжността на служителката А. и разкриване на 2 щатни бройки в отдел Финансова отчетност на проекти по ОП. По делото са представени щатните разписания и поименните щатни разписания на Дирекция ИПОПТТИ, съотв. към 30.03.2025г. и към 31.03.2025г. При горната фактическа обстановка, която не е спорна по делото, първоинстанционният съд е извел съответни на материалния закон правни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно е прието, че същата е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като последица от фиктивното изпълнение на задължението на органа по назначаването по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Съгласно визираната разпоредба, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Както се посочи, в случая А. А. е била възстановена на длъжност "главен експерт в отдел Подготовка на проекти по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура, Дирекция ИПОПТТИ на АПИ, със заповед от 31.03.2025 г. От същата дата са доклади и решение на УС на АПИ, с които е одобрено изменение в щата на два от отделите в дирекцията, като са закрити 2 щатни бройки главен експерт от отдел Подготовка на проекти по ОП, включително бройката, на която е възстановена служителката. Хронологията на действията на органа разкрива, че в случая няма реално съкращаване на длъжността, като основание за прекратяване на правоотношението на А. А. веднага след възстановяването ѝ, макар от формална страна да има намаление с две щатни бройки на длъжността главен експерт в посочения отдел, на която същата е била възстановена. Действително, намалението на бройките за заемане на длъжността е една от двете форми на съкращаване, но в случая това е така само от формална страна. Действията, които е предприел касаторът във връзка с възстановяването на А. и след това прекратяване на правоотношението ѝ представляват превратно упражняване на власт и не обосновават законосъобразно осъществяване на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочена като основание на обжалваната заповед. Приложеното като основание решение РД-15-868/31.03.2025 г. на УС на АПИ за трансформация на длъжности в длъжностното разписание на Централна администрация, вкл. на Дирекция ИПОПТТИ, считано от 31.03.2025 г. и утвърденото длъжностно разписание, не сочат каквито и да е конкретни основания за посоченото намаляване на щатните бройки конкретно за длъжността главен експерт и точно в структурното звено - отдела, където е възстановена А.. При наличието на незаети длъжности главен експерт в дирекцията, съкращаването на заета длъжност и то на заеманата от служителката, поставя под съмнение съществуването на обективна необходимост от промени в щатното разписание. Необосновани, с оглед доказателствата, че в отдел Финансова отчетност на проекти по ОП има две вакантни длъжности главен експерт към 31.03.2025 г., са мотивите на органа за нуждата от обезпечаване на работата в този отдел чрез увеличаването му с два нови щата, която нужда да е възникнала веднага след възстановяването на служителката. От съвкупната преценка на факта на извършеното възстановяване на ответницата А. на длъжността главен експрет и веднага след това на закриването на тази длъжност, не може да се обоснове, че в случая е налице реално съкращаване на щата и съответно хипотеза на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводите в изложения смисъл в оспореното съдебно решение са законосъобразни, а доводите на касационния жалбоподател за обратното са неоснователни. Правилна е и преценката на съда, че прекратяването на правоотношението на А. с обжалваната заповед, разгледано във връзка с непосредствено предхождащото я възстановяване, съставлява недобросъвестно изпълнение на правомощия. Необосновано се явява уволнението конкретно на служителката измежду останалите, заемащи същата длъжност. А предвид и че същото се прави незабавно след възстановяването ѝ означава че касаторът в действителност заобикаля изпълнението на задължението си за възстановяване в изпълнение на съдебното решение. В разглеждания контекст процесното съкращаване навежда на извод, че съдебното решение е изпълнено само формално от органа по назначаване и в нарушение на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Макар, че в хипотезите на изменение в щата органът действа при условията на оперативна самостоятелност, същият следва да се съобразява с целта на закона и с обективната нужда от намаление на броя на служителите, заемащи съответната длъжност, респективно необходимостта от разкриване на нови длъжности. В противен случай, какъвто е настоящият, е налице превратно упражняване на власт. Заповедта се явява и несъответна с целта на закона, доколкото процесното съкращаване само формално е било предприето за оптимизиране на работата в дирекцията, но всъщност административният орган е целял да не изпълни съдебното решение, с което е отменено предходно уволнение на служителкат и последващото й възстановяване да не се осъществи на практика. От изложените съображения, следва извод за материална незаконосъобразност на процесната заповед и противоречие на същата с целта на закона, а оспореното съдебно решение за нейната отмяна е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, съдът присъжда в полза на ответника разноски в размер на 2000,00лв. за адвокатско възнаграждение, дължими от АПИ. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото; на вида и обема на процесуалните действия на пълномощника на страната, поради което възражението на касатора за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение