Решение № 791 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5137/2009 г.

Решение № 791 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5137/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Патентното ведомство на Република България срещу решение № 1156 от 5.02.2009 год. по адм. дело № 4737/2008 год. на Административен съд София-град. Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК, като иска същото да се отмени и да се отхвърли жалбата на Пеек&Клоппенбург КГ- Германия срещу решение № 170 от 29.04.2008 год. на зам.-председателя на Патентното ведомство на Република България. Ответникът - Пеек&Клоппенбург КГ - Германия, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като счита, че липсват касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Моли да им се присъдят направените по делото разноски. Вторият ответник - "Фуджиан Пеак Гроуп Ко Лимитед", редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага съображения, че оспореното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество - същата е неоснователна. Предмет на оспорване пред решаващия съд е било решение № 170 от 29.04.2008 год. на зам.-председателя на Патентното ведомство на Република България, с което е постановено да се заличи регистрацията на марка с рег. № 55250 "Реек" - словна с притежател Peek&Cloppenburg KG, Berliner Allee 2, 40212, Dusseldorf, Германия, за стоките от клас 25. За да приеме горното, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), а именно - стоките на по-ранната марка "РЕАК" и на атакуваната марка "Реек" са идентични, налице е визуално и фонетично сходство между марките, а смисловото различие между същите няма да може да бъде възприето и е от много малко или никакво значение, което създава вероятност от объркване на потребителите и за асоциативна връзка с по-ранната марка. Административен съд София-град отменя горното решение, като приема, че същото е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Като се позовава на събраните по делото доказателства, в това число и на заключението на изслушаното по делото вещо лице, съдът счита, че не е налице визуално сходство между двете марки, като при по-ранната марка доминиращ елемент е стилизираният триъгълник, разположен над словния елемент, който придава висока отличителност на същата, непозволяваща объркването й с атакуваната марка. Приел е също така, че между сравняваните марки липсва и смислово сходство, тъй като марката на китайската компания "РЕАК" означава в превод "връх", а марката на германското дружество е фантазийна и не се превежда, което също изключва възможността потребителят да се обърка. От друга страна приема, че безспорно е налице фонетично сходство между двете марки, но с оглед факта, че потребителите възприемат марките обичайно с някой техен доминиращ елемент, то в случая фонетичното сходство не води до заблуда на потребителите. Решаващият съд излага съображения за липса на предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, което е основание за отмяна на оспореното решение на зам.-председателя на Патентното ведомство на Република България. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО регистрацията на марка се заличава по искане на лице с правен интерес, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. За да бъде законосъобразно решението на административния орган за заличаване на по-късно регистрираната марка е необходимо кумулативното наличие на горните предпоставки. В конкретния случай спорът се свежда до това дали е налице сходство между словната марка "Реек", рег. № 55250, притежание на германското дружество, и комбинираната марка "РЕАК", с рег. № 794347, с притежател китайска компания, в степен, създаваща вероятност за объркване на потребителите, включително и за възможност за свързване с по-ранната марка. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че при преценката налице ли е сходство между противопоставените марки, регистрирани, за стоки от едни и същи класове, като водещ критерий за наличието на вероятност от объркване на потребителите акцентът е в доминантата при възприемане на спорните марки в тяхната цялост - визуално, смислово и фонетично, тъй като те съставляват отличителен знак за определена стока. Решаващият съд неправилно приема, че двете марки не са сходни до степен да бъдат объркани от потребителите. Действително допуснатата и изслушана от него експертиза установява, че няма сходство между марки "РЕАК" - комбинирана, с рег. № 794347 и "Реек" - словна, рег. № 55250, като акцентира върху относително големия дял на цялостното визуално и смислово възприятие, но заключението на вещото лице следва да се обсъжда в контекста на всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай съдът възприема безкритично заключението на марковата експертиза и прави изводи за законосъобразност на регистрацията на марка "Реек" - словна, които не се споделят от настоящата инстанция. Основна функция на марката е да отличава стоките и/или услугите на едно лице от идентични или сходни стоки и/или услуги на друго лице, която се изпълнява само когато марката притежава отличителна способност сама за себе си и се отличава съществено от регистрираните в страната марки на други лица или от марки, познати в страната като общоизвестни. Сравняването на две марки преминава през призмата на преценката за визуално, фонетично и смислово сходство. В зависимост от това върху кой (кои от факторите пада тежестта при сравнението се преценява наличието или липсата на сходство между марките. В конкретния случай по-късно регистрираната марка рег. № 55250 "Реек" - словна с притежател Peek&Cloppenburg KG, Berliner Allee 2, 40212, Dusseldorf, Германия, за стоките от клас 25 Лихтенщайн наподобява визуално и фонетично марката на "Фуджиан Пеак Гроуп Ко Лимитед". На първо място налице е фонетично сходство между двете марки, обусловено от изписването на словните елементи на латиница, от еднаквия брой букви, еднакви и помежду си с едно изключение - "а". Действително и вещото лице и първоинстанционният съд сравняват спорните марки визуално и фонетично, но приемат незначителни прилики, което в крайна сметка според тях води до различността между марките. Последните следва да се преценяват в тяхната цялост, без да се разделят на съставните им части или да се разчленяват в процеса на сравнението. Детайлният анализ на двете марки е с оглед проучването на експертизата, но преценката за сходство между тях се определя от сумарния ефект на обсъжданите фактори. В контекста на изложеното по-горе относно въздействието на процесните марки във визуален и фонетичен аспект, настоящият състав на ВАС приема, че сходството между двете марки е до степен да създава вероятност от объркване на потребителите и свързване на оспорваната марка с по-ранната. Същият извод прави в оспореното пред първоинстанционния съд решение и председателят на ПВ на РБ, който е законосъобразен, обективиран в решение, произнесено от компетентен орган, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Като отменя индивидуалния административен акт, решаващият съд постановява съдебния си акт в противоречие с материалния закон въпреки доказателствата по делото за наличие на законовопредвидените предпоставки по чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО за заличаване на регистрацията на марка № 55250 "РЕЕК" - словна, поради което решението следва да бъде отменено и жалбата срещу решение № 170/29.04.2008 г. на заместник-председателя на ПВ на РБ като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение,