Решение № 13465 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3565/2020 г.

Решение № 13465 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3565/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез председателя доц. д-р И. Иванов, срещу решение № 492/24.01.2020 г., постановено по адм. дело № 508/2018 г. на Административен съд - София-град, с което е отменено решение № Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР в частта му по т. 16, в която са утвърдени, считано от 01.01.2018 г. цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е установил обективната истина по повдигнатия пред него спор, като е подходил формално, без изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото. Неправилно е интерпретирано Решение № 10477/05.07.2019 г. по адм. д. № 8759/2018 г. на Четвърто отделение на Върховния административен съд, като съдът не е разгледал и обсъдил намиращото се в кориците на настоящото дело Решение № БП-Ц-7 от 03.10.2019 г. на КЕВР, представено в съдебно заседание на 26.11.2019 г. и прието като доказателство по делото. Счита, че АССГ е бил длъжен да обсъди както решението на ВАС, с което е върната преписката за ново разглеждане от КЕВР, така и постановеното при повторното произнасяне на административния орган решение на КЕВР № БП-Ц-7 от 03.10.2019 г., тъй като тогава би стигнал до извода, че конкретните обстоятелства относно отмяната на Решение № БП-Ц-22 от 30.11.2017 г. от ВАС и постановеното ново решение на КЕВР № БП-Ц-7 от 03.10.2019 г. не съставляват релевантни факти, които да повлияят на законосъобразността на процесното Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. Посочва, че в Решение № БП-Ц-7 от 03.10.2019 г. КЕВР подробно е разгледала и обсъдила мотивите и указанията относно прилагането на закона, с които ВАС е върнал преписката за ново произнасяне. Излага много подробни съображения, по същество на спора, като прави и подробен анализ на приложимите нормативни актове. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли протеста на прокуратурата и алтернативно поддържа отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - прокурор към отдел "Надзор за законност" при Върховната административна прокуратура не се представлява и не взима становище по касационната жалба. Ответникът - "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, прие следното. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град (АССГ) е образувано по протест на прокурора при Върховната административна прокуратура срещу Решение № Ц-34/15.12.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 16, с която считано от 01.01.2018 г. са утвърдени цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от "Водоснабдяване и канализация" ООД – Враца. Административен съд - София-град е уважил протеста, като е приел обжалваното решение на КЕВР за незаконосъобразно. За да постанови този резултат съдът е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на който са възложени функциите по регулиране на дейностите във водоснабдяването и канализацията по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. чл. 11, ал. 1, чл. 12 и чл. 14, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, в състав и мнозинство съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗЕ. На следващо място е отчел, че решението е издадено в нарушение с административнопроизводствените правила, тъй като е постановено при отменено решение на КЕВР № БП-Ц-22 от 30.11.2017 г. за одобряване на бизнес плана за регулаторния период 2017 г. - 2021 г., което решение поставя началото на административното производство по одобряване на бизнес плановете. Приел е още, че КЕВР е издал оспореният административен акт при липсата на одобрен бизнес план по реда на чл. 27 от Наредбата за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (НРЦВКУ), поради което процесното решение се явява издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно и обосновано. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите към спора доказателства в тяхната съвкупност, като приетите за установени от него факти се подкрепят изцяло от данните по тях. Спрямо направените фактически констатации АССГ правилно е приложил материалния закон, поради което не намират основание доводите на касатора за неправилност на решението. Съдът е изпълнил задължението си за проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК, въз основа на което е приел за недоказани твърденията в протеста. С решение № БП-Ц-22/30.11.2017 г. КЕВР е одобрила бизнес плана на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца за развитие на дейността като ВиК оператор за регулаторен период 2017 г. - 2021 г. при прилагане на метод на ценово регулиране "горна граница на цени". С решение № 10477/05.07.2019 г. по адм. д. № 8759/2018 г. по описа на Върховния административен съд, решението на КЕВР № БП-Ц-22 от 30.11.2017 г., с което е одобрен бизнес плана за регулаторния период – 2017 г. - 2021 г., утвърдила е цени за 2017 г. и е одобрила цени за 2018 г. - 2021 г. е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С протестираното в настоящото производство Решение Ц-34/15.12.2017 г. КЕВР в т. 16 е утвърдила, считано от 01.01.2018 г. цени без ДДС на водоснабдителните и канализационни услуги предоставяни от "ВиК" ООД - гр. Враца. Правомощията на КЕВР в областта на водоснабдяването и канализацията се определят със ЗРВКУ /чл. 21, ал. 7 ЗЕ/, а методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване и за утвърждаването им са определени в НРЦВКУ /чл. 13, ал. 5 от ЗРВКУ/. С разпоредбата на чл. 27 от НРЦВКУ, Комисията приема решението по бизнес плана и заявлението за утвърждаване на цени след провеждане на открито заседание и обществено обсъждане, които се провеждат по ред, определен в Правилника за дейността на КЕВР /ал. 2/. В чл. 28, ал. 3 НРЦВКУ изрично е посочено, че последващите изменения на цените и необходимите приходи се извършват в съответствие с приложимата методика за ценово регулиране по реда на раздел ІІ и раздел ІІІ. В чл. 29, ал. 1 НРЦВКУ е прието, че одобрените цени за всяка година от бизнес плана при прилагане на метода на ценово регулиране "горна граница на цени" се изменят служебно от Комисията в съответствие с чл. 6, т. 2 във вр. с чл. 4 от Наредбата. В Раздел ІІ от Глава четвърта е посочено, че Комисията служебно изменя цените /чл. 29, ал. 1 ежегодно в закрито заседание /ал. 2/, след извършване на анализ на социалната поносимост на цените /ал. 3/, като решението и мотивите се публикуват на интернет страницата на Комисията /чл. 30, ал. 1/. Съгласно чл. 6, т. 2 НРЦВКУ при метод на ценово регулиране "горна граница на цени", Комисията едновременно утвърждава цени на ВиК оператора за първата година от регулаторния период и одобрява цени за следващите години от регулаторния период, които се изменят в края на ценовия период с инфлационен индекс, намален с коефициент Х. Комисията по реда на чл. 29 изменя одобрената цена за следващата година от бизнес плана на базата на актуална информация за инфлацията от влизането в сила на утвърдената цена за първия ценови период и коефициент X. В разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Наредбата е разписана формулата за изменение на цените, според която цената за годината от регулаторния период е равна на одобрената вече цена на ВиК оператора за съответната година от бизнес плана и при прилагане на процента инфлация намален с коефициент Х. Тоест Комисията изменя одобрени цени, а не изчислява ценообразуващите елементи, които са утвърдени с бизнес плана и сред които попадат разходите на ВиК операторите. Ценообразуващите елементи и образуването на цените са разписани в Глава трета от НРЦВКУ, а процедурните правила в Глава четвърта, като при утвърждаването им по раздел І "Утвърждаване и одобряване на цени" Комисията изяснява ценообразуващите елементи, което обаче е отделна процедура от годишните изменения на цените през регулаторния период /раздел ІІ/. При последната органът няма право да преизчислява ценообразуващите елементи, тъй като би попаднал в производство по раздел ІІІ "Преразглеждане на цените", т. е. за годишните изменения няма нормативни правомощия да извършва оценка на вече одобрените с бизнес плана ценообразуващи елементи, като извършва анализ на ефекта от натрупаната инфлация върху отчетните разходи. Още повече, че КЕВР извършва анализ едва след представяне на годишните отчетни данни, които операторите следва да представят през април на следващата година /съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги/ и в случай, че са налице съответните обстоятелства, може да се стартира процедура по реда на раздел III от глава четвърта от НРЦВКУ за преразглеждане на цените на ВиК услугите. Съгласно чл. 29, ал. 5 НРЦВКУ, регламентиращ реда за годишни изменения на одобрените цени на ВиК услуги, решението влиза в сила от 1 януари на ценовия период, за който се отнася. В този смисъл Комисията взема решение за изменение на цените на ВиК услуги в края на текущата година и към този момент не разполага с отчетни данни за реалните разходи на ВиК операторите, респективно ефекта от инфлацията. При годишното изменение, цените за втората и следващите години от бизнес плана се изменят съгласно посочената в чл. 6, т. 2 НРЦВКУ формула, без да се преразглеждат утвърдените разходи /ценообразуващи елементи/. Още повече, че в утвърдените от КЕВР Указания за образуване на цените на ВиК услуги чрез метода "горна граница на цени" за регулаторен период 2017 г. - 2021 г., разходите за периода на бизнес плана се прогнозират в номинално изражение без инфлация, с оглед последващото изменение на цените съгласно изискването на чл. 6, т. 2 НРЦВКУ. В случая бизнес планът на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца не е одобрен, поради отмяната на Решение № БП-Ц-22/30.11.2017 г., с което са утвърдени цени на ВиК услуги за регулаторния период 2017 г. – 2021 г. със съдебното решение № 10477/05.07.2019 г. постановено по адм. д. № 8759/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Въпреки образуваното съдебно производство по оспорване на решението, КЕВР образува административно производство и постановява процесното решение. С оглед на така установената нормативна уредба в ЗЕ, ЗРВКУ, ЗВ и НРЦВКУ, определяща реда и начина за образуване на производство по издаване на решенията на КЕВР във връзка с определяне на цените на предоставените от ВиК операторите водоснабдителни и канализационни услуги, правилно първоинстанционният съд е отчел отношението на преюдициалност, което съществува между двете административни производства – това по издаване на решение за одобряване на бизнес плана за целия регулаторен период и това по утвърждаване на цените за всяка следваща година от регулаторния период. Административният орган е следвало да изчака влизане в сила на постановеното Решение БП-Ц-22/30.11.2017 г. за бизнес плана за регулаторния период на "ВиК" ООД гр. Враца и едва тогава да постановява решение относно цените на водопроводните и канализационни услуги за следващата 2018 г. от същия бизнес план. Тъй като не е сторил това, е постановил неправилно решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както правилно е установил и приел първоинстанционният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК спирането на административното производство може да се постанови от административния орган при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Само наличието на висящо друго административно или съдебно производство не е основание за спиране на образувано административно производство. Определяща е преценката за зависимост между двете производства - новото и вече образуваното и то с оглед вида на крайния административен акт, а такава с оглед анализираната по-горе в мотивите нормативна уредба между двете решения на КЕВР е налице. В тази връзка неоснователен е доводът на КЕВР, че с приемането на Решение № БП-Ц-7 от 03.10.2019 г. на Комисията в изпълнение на отменителното решение на Върховния административен съд се санират допуснатите нарушения на административнопроцесуалните правила при постановяване на решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. в частта му по т. 16. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение