Решение № 5647 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 582/2014 г.

Решение № 5647 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 582/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин срещу решение № 7311 от 25.11.2013 г. по адм. дело № 7136 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена издадената от касатора заповед № 91-ЗСП-319 от 27.05.2013 г. и е постановено връщане на административната преписка за ново произнасяне в 7-дневен срок по молба-декларация вх. № 91-ЗСП-319 от 18.05.2013 г. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът Чанко Атанасов Динков от гр. София е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е заповед № 91-ЗСП-319/27.05.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, потвърдена с решение № РД 01-240/26.06.2013 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София-град, с която на Чанко Атанасов Динков от гр. София в качеството му на баща и законен представител на малолетния му син Коста Чанков Динков, роден през 2003 г., е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП по съображение за подаване на искането след изтичане на 14-дневния срок от завръщането в страната съгласно чл. 17, ал. 2 от ППЗСП. За да отмени оспорения административен акт, Административен съд София-град е стигнал до правилния извод, че правото не е погасено с изтичане на срока по чл. 17, ал. 2 от ППЗСП и отказът за социално подпомагане противоречи на целта на закона. От фактическа страна е установено, че детето Коста Чанков Динков е болно от наследствена глаукома, което е наложило оперативно лечение в Университетската очна клиника в Германия след отпускане на средства с решение № 234/20.03.2013 г. на Фонда за лечение на деца към Министерството на здравеопазването. Детето и баща му са се прибрали в България на 30.04.2013 г., а няколко дни преди тях от лечение в Германия са се завърнали майката и другото дете, което страда от същия вид увреждане. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях и техните придружители, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение. Правото е възникнало за малолетния Коста Чанков Динков и е било упражнено чрез неговия баща и законен представител, който е подал молба-декларация на 18.05.2013 г.: четвъртия ден след изтичане на указания 14-дневен срок в чл. 17, ал. 2 от ППЗСП, считано от завръщането им в страната. В жалбата си подателят е обяснил пропускането на срока с тежкото здравословно състояние на двете деца, необходимостта от събиране на документи, които да се приложат към искането и с шестте неприсъствени дни в началото на месец май 2013 г. Подзаконовата норма на чл. 17, ал. 2 от ППЗСП не свързва пропускането на 14-дневния срок с определени правни последици, с оглед на което материалното право по ал. 1 да се счита за преклудирано. Според точния текст на разпоредбата "Помощта по ал. 1 се отпуска въз основа на молба-декларация от правоимащото лице или от негов законен представител, подадена преди началната дата за провеждане на лечението или в 14-дневен срок от завръщането му в страната.". Така формулираният текст не създава императивно правило, нарушаването на което да поражда правопогасителен или правопреклудиращ ефект. Аргумент в подкрепа на даденото тълкуване е по-високата по степен норма на чл. 14, ал. 7 от Закона за социално подпомагане, която предвижда тримесечен погасителен срок за вземанията на лицата по закона, смятано от края на месеца, за който се отнасят. По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като я е отменил, Административен съд София-град е постановил правилно решение. В административното производство отпускането на социална помощ по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП е било отказано на процесуално основание без да се подлага на преценка материалното право на заявителя на посоченото правно основание. При новото разглеждане на молба-декларация вх. № 91-ЗСП-319 от 18.05.2013 г. административният орган следва да извърши проверка за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, пораждащи право на малолетното лице, действащо чрез своя баща и законен представител, на социална помощ. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,