Решение № 12802 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Управителя на националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров против решение 1087/21.02.2023 г. по адм. дело 7546/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Диагностично консултативен център XII София ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, [улица], чрез адв. Л. Илиева Тулилова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение 1087/21.02.2023 г. по адм. дело 7546/2022 г. Административен съд София - град е изменил заповед за налагане на санкции РД 25ЗС-321/02.08.2022 г., издадена от управителя на НЗОК в частта, с която на Диагностично консултативен център XII София ЕООД е наложена санкция финансова неустойка за установените нарушения на основание чл. 418, ал. 1 от Национален рамков договор за Медицински дейности /НРД за МД/ - 2020 2022 г. са наложени финансови неустойки за нарушение на изискванията на чл. 122, ал. 2 от НРД за МД 2020 2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/ в размер на 100,00 лева за всяко нарушение, на основание чл. 416 ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г. са наложени финансови неустойки за нарушение изискванията на чл.217, чл. 218 ал.2 IБ, т.1 и чл. 219 ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. и приложение 2 към него и чл. 55 ал.2 т.5 от ЗЗО в размер на по 150 лв. за всяко нарушение. На основание чл.414 ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г. са наложени финансови неустойки за нарушение изискванията на чл.158 ал.1 от НРД за МД 2020-2022г и приложение 13 към него и чл. 55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО в размер на по 150 лв. за всяко нарушение. Намалил е финансовите неустойки за тези нарушения на по 50 лв. за всяко нарушение. Отменил е заповед за налагане на санкции РД 25ЗС-321 от 02.08.2022г издадена от Управителя на НЗОК в частта, с която на Диагностично-консултативен център ХII София ЕООД на осн. чл. 76 ал.1 ал.2 и ал.3 ЗЗО , чл.432 ал.1 и ал.3 и чл.413 от НРД за МД 2020-2022г е наложена санкция - финансова неустойка за установени нарушения - на основание чл. 415 ал.1 от Н. за МД за 2020-2022г са наложени финансови неустойки за нарушение изискванията на чл. 20 ал.2 и чл. 109 от НРД за МД за 2020-2022г и приложение 10а към него и чл. 55 ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗО в размер на по 150 лв. и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че управителят на НЗОК със заповед РД-25-333 от 07.06.2022 г., на основание чл.72 ал.2 от ЗЗО и чл.9 ал.1 от инструкция РД 16-43/ 9.06.2020г. за условията и реда на осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, ал.3, ал.4, ал.5, ал.6, ал.7 и ал.8 от ЗЗО, е наредил да бъде извършена проверка на Диагностично консултативен център XII София ЕООД, относно контрол по изпълнение на договор 222344 от 17.02.2020г за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Резултатите от проверката са били обективирани в протокол РД 25-333-1/16.06.2022 г. Констатирани са нарушения на изискванията, посочени в чл.122, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г. и чл. 55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО, на чл.217, чл. 218 ал.2 IБ, т.1, чл. 219 ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., приложение 2 и чл. 55 ал.2 т.5 от ЗЗО, на чл.158 ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., приложение 13 към него, чл. 55 ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, на чл. 20 ал.2 и чл. 109 от НРД за МД за 2020-2022г и приложение 10а към него и чл. 55 ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗО, и на чл. 151 ал.1 и ал.2 от НРД за МД за 2020-2022 и чл. 55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО. В законоустановения срок е постъпило възражение срещу отразените констатации в протокола. То е било разгледано от Арбитражна комисия /АК/. По отношение на нарушенията на чл.122, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г. и на чл.217, чл. 218 ал.2 IБ, т.1 и чл. 219 ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., членовете не са постигнали решение поради равен брой противоположни гласове. Управителят на НЗОК е издал заповед за налагане на санкции РД 25ЗС-321/02.08.2022 г. С нея е определен размерът на задължението за плащане. Като фактическо основание е посочено констатирано несъответствие между обявените пред амбулаториите на посочените лекари седмични графици и декларираните в СЗОК. По делото не се оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и констатациите за установените нарушения. Спорът се свежда до намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения минимален размер. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на финансови неустойки за всяка една от санкциите за нарушенията, предвидени от т. 1 до т. 80 в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г. правило, видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция финансова неустойка по т. 1 до т. 80 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява мотиви за налагане на предвидените санкции в максимален размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г., то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. По отношение на решението, с което е отменена заповедта за налагане на санкции РД 253С-321/02.08.2022 г., касаещи т. 77 и т. 81, Административен съд София - град е приел, че дали е налице нормативно определена и технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебното заведение, контролът е бил осъществен от длъжностни лица, които не са притежавали необходимата образователно-квалификационна степен магистър и нямат контролни правомощия. Липсата на компетентност на някои от контрольорите да извършват контрол за качество и достъпност на медицинска дейност е особено съществен и неотстраним порок, рефлектиращ и върху последващите действия в производството и водещ до незаконосъобразност на оспорената заповед в тази й част. Решението на Административен съд София - град е правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направената претенция за присъждане на разноски от страна на ответника е основателна и следва да се уважи. По делото е представен списък с разноски по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и платежно нареждане за сумата от 1000,00 /хиляда/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,