Решение № 13489 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9893/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 106 ал. 1 т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Б. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Антова, срещу решение 12474 от 20.07.2024г., постановено по адм.д. 4738/2024г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му с искане за прогласяване на нищожност на Заповед РД 26 230 от 15.04.2024г. на постоянния секретар на отбраната, с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г. Л. Б. на длъжност държавен експерт в отдел Администриране и охрана на имоти, главна дирекция Инфраструктура на отбраната, ранг III старши, считано от 15.04.2024г.

С касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че в противоречие със закона направеният от съда извод за това, че заповедта е издадена от компетентен орган. Напротив навежда съображения, че същата е издадена от некомпетентен орган, съответно е нищожна. Посочва в тази връзка, че със заповед ОХ 670 от 15.08.2023г. на министър на отбраната Т. Тагарев са делегирани правомощия на главния секретар на отбраната да издава заповеди за прекратяване на служебните правоотношение на цивилните служители на министерство на отбраната. Твърди обаче, че министър Т. Тагарев е освободен от длъжност и от 09.04.2024г. е назначен нов министър на отбраната, който макар и да е поставил резолюция да на докладна записка да остане в сила делегирането на правомощия, то такава заповед от действащия министър на отбраната към момента на издаване на заповедта 15.04.2024г. няма. В тази връзка твърди, че заповедта за делегиране на правомощия, доколкото е особено изявление, направено с оглед на обективната преценка на лицето, заемащо длъжността и политиките, които ще се осъществяват от съответния министър, действа до освобождаването му от длъжност. Посочва в тази връзка, че новоназначеният министър е следвало да издаде нова заповед за делегиране на правомощия, каквато няма. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява нищожността на оспорената заповед. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът постоянният секретар на отбраната, чрез процесуалния си представител юрк. Маркова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационната жалба е основателна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, състав на АССГ, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед ОХ 670 от 15.08.2023г. на министъра на отбраната. Приел е, че съгласно чл. 6 ал. 2 ЗДСл органът по назначаването може да възложи свои правомощия на постоянния секретар по отбраната, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго. Посочил е, че съгласно чл. 290 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, служебните правоотношение с цивилните служители по служебно правоотношение възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на ЗДСл. Приел е, че заеманата длъжност от жалбоподателя към момента на издаване на оспорената заповед, не е от категорията длъжности, които са на пряко подчинение на министъра, тъй като дирекцията, в която е назначен не е сред изброените по чл. 78 ЗОВСРБ. Приел е в тази връзка, че в случая не е приложимо ограничените по т. 1 от заповедта за делегиране на правомощия, с която е ограничено правомощието на постоянния секретар с изключването на служителите, които са на пряко подчинение на министъра на отбраната. Посочил е, че с представена по делото докладна записка от 09.04.2024г. е отправено предложение до новия министър на отбраната, делегирането на правомощия по издадената от предходния министър да остане в сила, като върху тази докладна записка е налице резолюция да. Поради това е обосновал извод, че новоназначеният министър е запознат и е изразил съгласие с делегирането на правомощия на постоянния секретар на отбраната. Поради това е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му със заповед на министъра на отбраната правомощия, съответно не е намерил основания за нейната незаконосъобразност и нищожност. По тези съображения е отхвърлил оспорването.

Оспореното решение е правилно.

На първо място съгласно чл. 106 ал. 1 т. 6 от ЗДСл Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие: когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Правилен е извода на пръвонистнационния съд, че в случая със заповед ОХ 670 от 15.08.2023г. на министъра на отбраната са делегирани правомощията на орган по назначаването на постоянния секретар на отбраната. Правилен е извода на съда, че в случая съгласно чл. 6 ал. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 290 ал. 1 от ЗОВСРБ е допустимо делегирането на тези правомощия, съответно при издаване на оспорената в това производство заповед постоянният секретар на отбраната е действал при наличието на оправомощаване. Основният спорен по делото въпрос е дали при смяната на министъра на отбраната, постоянният секретар по отбраната е продължил да има предоставените му със заповедта правомощия или не. Заповедта за делегиране на правомощия се издава в случая от министъра на отбраната в качеството му на административен орган и е ирелевантна в случая личността на лицето, заемащо този пост. В случая заповед ОХ 670 от 15.08.2023г. е действаща към момента на издаване на оспорената заповед, доколкото нито е била оттеглена, нито е била отменена към този момент от действащия и новоназначен министър на отбраната. Предоставянето на правомощията се извършва от административния орган, без значение лицето, което заема съответния пост, като до отмяната на така предоставените правомощия, то е действащо. Поради и това е правилен извода на АССГ, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия и при наличието на законово закрепена възможност за делегиране на правомощия, съответно оспореният административен акт не е нищожен.

Във връзка с всичко гореизложено настоящият състав намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника в тази връзка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде уважено в минимален размер от 100 лева, предвид правната и фактическа сложност на спора.

Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ