Решение № 4767 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 594/2021 г.

Решение № 4767 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 594/2021 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Н. П. от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. М., против решение № 5844 от 26.10.2020 г. по адм. д. № 11417/2019 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РА50 - 677 от 18.09.2019 г. на Главния архитект на Столична община (СО), с която на основание § 16, ал. 1 от ПЗ на ЗУТ е отказано издаване на удостоверение за търпимост на обект – "покрита метална рампа – метална конструкция към търговско помещение с идентификатор № 68134.704.568. 3. ЗЗ със застроена площ 30 кв. м.", находяща се в УПИ – за ожс, кв. 142, м. "Гео Милев", район "Слатина" на СО. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушения на материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че спорната рампа представлява преместваем обект, напротив твърди, че същата е строеж, тъй като има и една монолитна стена, а именно ролята на четвърта стена се изпълнява от фасадата на чл. 109. Твърди, че спорната рампа не отговаря на понятието преместваем обект по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, както и на понятието по чл. 56 и чл. 57 ЗУТ, тъй като няма характеристиките на обектите, посочени в тази норма. Твърди освен това, че в решението липсват мотиви досежно другите предпоставки за приемане на обекта за търпим. Посочва, че са били налице предпоставките за издаване на удостоверение за търпимост, тъй като спорната рампа е изградена в края на 1963 г., т. е. много преди 7.04.1987 г., както и отговаря на другите предпоставки по § 16 ПР на ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът Главният архитект на Столична община изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд София – град (АССГ) е приел, че оспорената пред него заповед за отказ за издаване на удостоверение за търпимост е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати нарушения на административно производствените правила и в съответствие с изискванията за форма и с материалния закон. Приел е, че от доказателствата безспорно е установено, че спорният обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, поради и което към него е неприложим редът за издаване на удостоверение за търпимост. Приел е, че фактът, че четвъртата стена на спорния обект е монолитна тухлена не променя приетото, че се касае за преместваем обект, тъй като тази стена е на бл. 109, която е дефакто стена на жилищната сграда, а не на покритата метална рампа, като тя е просто долепена до блока. Приел е, че обектът е преместваем, тъй като от СТЕ е установено, че от три страни е ограден с ЛТ ламарина, захваната чрез винтове към колони, а под обекта са запазени асфалтовата настилка, тротоарът и стълбите към блока, като конструкцията е закрепена без конструктивни елементи, които могат да се ползват за основи на строеж. Приел е, че от СТЕ е установено, че обектът при премахването му няма да се измени субстанцията и начина на ползване на терена, както и че обектът може да бъде преместен изцяло. Приел е освен това, че спорният обект не може да се приеме за търпим и тъй като попада по действащия ПУП върху терен отреден за тротоар и вътрешна улица с паркинг. Поради това е приел отказа за издаване на удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за законосъобразен и е отхвърлил оспорването му. Решението е правилно. Релевантните факти досежно установяването на търпимост или не на строежите по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ са най – напред дали извършеното представлява строеж, годината на извършване, съответства ли на предвижданията на ПУП, действали към момента на извършването им или по сега действащите и дали е бил допустим по нормите по устройство на територията, действали към момента на извършване на строежите или по сега действащите. Във връзка с така очертания фактически състав съдът е достигнал до правилен извод относно законосъобразността на оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост, поради липсата на първата предпоставка, а именно липса на строеж, но и поради липса на другите предпоставки в разпоредбата. Законосъобразен е изводът на съда във връзка със събраните по делото доказателства, че спорния обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а отговаря на характеристиките за преместваем обект. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя". Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект съответства на това определение на първо място, тъй като видно и от приетата по делото СТЕ е възможно да бъде отделен от повърхността компактно и е възможно да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Налице е и третото условие, а именно при преместването му да не се изменя трайно субстанцията или предназначението на земята. Правилно в тази връзка съдът е обсъдил, че под спорния обект съществуват асфалтовата покривка и стълби към блока, до който е обекта, поради и което с премахването му същите могат да останат на място. Правилен е и извода на съда, че наличието на една стена, която е масивна в случая, не може да обоснове трайност на обекта и приравняването му със строеж. В съответствие със събраните доказателства съдът е приел, че тази стена не е част от спорния обект, а същата представлява фасадна стена на бл. 109, към която е нетрайно закрепен обекта. Т. е. наличието на тази стена не може да обоснове качеството му на строеж, още повече, че самата стена не е част от покритата метална рампа. На следващо място неоснователно е възражението на касатора, че спорният обект е строеж, тъй като не изпълнява другото условие за преместваем обект, а именно да бъде един от категорията обекти, посочени в чл. 56 или 57 ЗУТ. Напротив чл. 56 изброява примерно обекти, които се приемат за преместваеми, а съгласно и легалното определение за такъв обект по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ това е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност. В случая спорният такъв е именно за друга обслужваща дейност, тъй като от доказателствата се установява, че същият е ползван за склад или като част от придобития от касатора търговски обект – магазин. Най – накрая следва да се посочи, че съдът правилно е посочил и че спорният обект не съответства на предвижданията на ПУП, тъй като попада частично върху предвиден тротоар и вътрешна улица с паркинг. Както беше посочено по – горе първото условие за прилагането на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ е да е налице стоеж, като само по отношение на строежите се издаван и удостоверение за търпимост. В случая правилно съдът е приел, че при липса на строеж, то законосъобразно е отказано издаване на удостоверение за търпимост. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение