Решение № 3435 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2014 г.

Решение № 3435 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Желев Желев против решение № 747/07.05.2014 г., постановено по адм. дело № 453/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 122/22.01.2014 г. на директора на Агенция"Митници", с която на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) временно е отстранен от работа. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В обстоятелствената част на касационната жалба се съдържат и оплаквания, свързани с липсата на смисъл от предприетата мярка, която е много закъсняла спрямо датата на образуване на наказателното производство. Касационният жалбоподател иска отмяна оспореното съдебно решение. Не претендира разноски. Ответникът - директора на Агенция"Митници", редовно призован за съдебно заседание, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 747/07.05.2014 г., постановено по адм. дело № 453/2014 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на Веселин Желев Желев против заповед № 122/22.01.2014 г. на директора на Агенция"Митници", с която на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл временно е отстранен от работа. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията и целта на закона без да са допуснати процесуални нарушения. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, административният съд е формирал правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяване на акта при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената форма. Заповедта е писмена и съдържа мотиви, обосноваващи издаването й - посочени са правното и фактическо основание, което се свързва с образуваното против адресата на акта наказателно производство за престъпление по служба - чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. Аргументиран и в съответствие със закона и е изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при осъществяване на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл задължава органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано наказателно производство за извършено престъпление в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" от Наказателния кодекс (НК). Нормата е императивна и обвързва административния орган със задължението да отстрани временно служителя от работа при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки. В разглежданата хипотеза нормативните изисквания са изпълнени. Против жалбоподателя е образувано наказателно производство и той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 2, б. "а" във връзка с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК за това, че в качеството му на длъжностно лице, е поискал и приел от физическо лице пари, които не му се следват, за да наруши служебните си задължения. Тези обстоятелства се установяват от Постановление от 01.10.2010 г. на СГП и обвинителен акт по ДП 0 18-П/13 по описа на СО-СГП, прокурорска преписка № 4-2286/13 на СГП. При тези данни правилно съставът на Административен съд - Бургас приема, че предпоставките на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл са изпълнени, поради което органът по назначаването е обвързан да осъществи предоставените му със закона правомощия и да отстрани временно служителя от заеманата длъжност. Поради това като достига до извод, че действията на административния орган са осъществени съобразно предоставената му със закона компетентност и оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните разпоредби административният съд постановява законосъобразен съдебен акт. Без правно значение е времето, което е изтекло от образуване на наказателното производство, както и поведението на държавния служител през този период, доколкото хипотезата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е императивна и с осъществяването й е възникнало задължения за органът по назначаване да отстрани временно от работа държавния служител. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводи на страните и проверява изцяло законосъобразността на постановения административен акт. Въз основа на подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати нарушения на нормативната уредба. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд - Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е направил и не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,