Решение № 80 от 12.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 227/2018 г.

Решение № 80 от 12.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 227/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е по реда на чл. 423 и сл. от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от осъдения А. Р. А. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 676/2017 г. на Окръжен съд-гр. Хасково, и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Като правно основание на искането се сочи разпоредбата на чл. 423 от НПК. Молителят разяснява, че след постановяване на оправдателна присъда от Районен съд-Хасково, заминал за Англия. Присъдата била отменена по протест на прокурора и делото е върнато за ново разглеждане, на което той не е могъл да се яви, тъй като не му било разрешено ползване на отпуск. Последвала осъдителна присъда, обжалвана от защитника му и потвърдена от окръжния съд. А. счита, че така постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, твърди, че не е автор на деянието, че съдът е игнорирал показанията на свидетели-очевидци, а е дал вяра единствено на полицейския служител, че не е обсъдил съществени противоречия, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието не следва да е "строг". Моли по отношение на него да бъде постановена оправдателна присъда, като в случай че искането бъде уважено, изпълнението на наказанието да бъде спряно. В съдебно заседание служебният защитник поддържа направеното искане. Твърди, че осъденият не е знаел за новото първоинстанционно производство, че съдът неправилно е дал ход на делото, след като защитникът е заявил, че А. желае да участва лично, но е възпрепятстван. Моли делото да бъде възобновено и върнато на РС-гр. Хасково. Представителят на прокуратурата намира искането за неоснователно, тъй като обвинението е предявено лично на А., а по-късно той се е укрил, като е знаел, че оправдателната присъда все още не е влязла в законна сила. Осъденият споделя изцяло становището на защитника си. Върховният Касационен съд, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намери следното: Наказателното производство е започнало на 13.10.2016 г. На 19.10.2016 г. А. е привлечен като обвиняем лично и в присъствието на упълномощен защитник. Разследването му е предявено на 27.10.2016 г. В съдебно заседание на 07.12.2016 г., в което е участвал лично, е постановена оправдателна присъда. Въззивното производство е било образувано по протест на прокурора Подсъдимият се е явил в съдебното заседание пред окръжния съд. Препис от въззивното решение е получен от живущата на адреса му С. М. - снаха, която и до момента е приемала съдебните книжа за него, и от защитника му. На 18.04.2017 г., когато е било насрочено първото съдебно заседание пред новия състав на районния съд, се е явил само защитникът и е заявил, че А. е в Англия, че късно е разбрал датата на заседанието и не е имал време да организира пътуването си, а желае да участва лично. Съдът е отложил разглеждането на делото за 09.05.2017 г., за да обезпечи в правото му на лична защита в пълен обем. На определената нова дата А. отново не се е явил. Адвокатът му е информирал съда, че го е уведомил по телефона за заседанието и за последиците от неявяването му, при което подсъдимият е обяснил, че не може да дойде, защото е започнал работа, но настоял да присъства при разглеждане на делото. Съдът е счел, че при липсата на данни за уважителни причини за неявяване на подсъдимия в съдебно заседание, и с оглед обвинението, което не е за тежко престъпление и не предполага задължително участие на подсъдимия, няма необходимост от отлагане на делото, провел е съдебно заседание и на 03.10.2017 г. е постановил присъда, с която го е осъдил на лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба. Присъдата е обжалвана от защитника на А., който във въззивното съдебно заседание е взел становище за даване ход на делото. А. е бил редовно призован чрез съпругата си, но не се е явил. Съдът е дал ход на делото, като е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК, присъствието на подсъдимия не е задължително. Съобщението за изготвеното окончателно въззивно решение е получено лично от подсъдимия на 17.01.2018 г. На 22.01.2018 г. е постъпил в затвора в гр. Стара Загора. На 25.01.2018 г. искането за възобновяване на делото е постъпило в първоинстанционния съд. С оглед изложеното, искането е процесуално допустимо, тъй като е направено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на чл. 423 и сл. от НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. А. има качеството на задочно осъден, тъй като присъдата, с която е признат за виновен и наказан, е постановена в съдебно заседание, в което той не е участвал. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 представлява процесуална гаранция за подсъдимите реално да упражнят регламентираните в чл. 55 от НПК основни права, включително и на това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Тя кореспондира на чл. 6, т. 3, б. "а", "b", "c" и "d" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, свързващ правото на справедлив процес с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. С предвидената възможност за възобновяване на делото на осъдените задочно лица се осигурява достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда. Така регламентираното право, обаче, не е безусловно, а държи сметка за евентуален доказан отказ на лицето да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието. Установеният регламент е категоричен, че искането на осъдения по чл. 423, ал. 1 от НПК е основателно, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, лицето се е укрило или неправомерно и виновно се е отклонило от разглеждане на делото в съдебната му фаза. Именно такава е настоящата хипотеза. Правата на А. са били охранени в максимална степен, тъй като е привлечен към наказателна отговорност лично, запознал се е със събраните доказателства, връчен му е обвинителен акт, съдът му е разяснил правата. През цялата съдебна фаза на процеса, той е получавал предварителна информация за насрочените съдебни заседания. Бил е запознат своевременно със съдържанието на осъдителната присъда, с възможността да я обжалва, и на практика се е възползвал от това право чрез упълномощения защитник. Напускането на страната преди приключване на наказателното производство и неявяването му в съдебните заседания при повторното разглеждане на делото, е негов личен процесуален избор, от който не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената присъда. Неявяването му не се дължи на уважителна причина. Ангажираният от него адвокат е съобщил желанието му да участва лично, и съдът го е уважил, като е отложил делото с цел подсъдимият да организира пътуването си до България. Посочената причина за повторното неявяване на А. не е с характер на обективно съществуваща невъзможност. Отсъствието му е обяснено единствено с трудова заетост за неопределен период от време. В тази ситуация преценката на съда, че чрез злоупотреба с процесуални права се цели избягване на наказателна отговорност, е била правилна. Наред с оплакването за незаконосъобразно проведено задочно производство, искането за възобновяване съдържа и позоваване на нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Делото следва да бъде изпратено на Пловдивския апелативен съд, който е компетентен да се произнесе на основание чл. 424, ал. 1 от НПК. Молителят и неговият процесуален представител са обвързали молбата за спиране изпълнението на наказанието единствено с основателността на искането за възобновяване. Тази претенция е лишена от правна логика, поради което не следва да бъде разглеждана. Основателността на искането за възобновяване и уважаването му, имат за правна последица отмяна на присъдата и на наложената с нея санкция. В този случай би липсвало наказание, което да се изпълнява, поради което не може да се обсъжда спирането му. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,