Решение № 4855 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2013 г.

Решение № 4855 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Вами 07" ЕООД моли да бъде отменено решение № 329/20.06.2013 г. по адм. д. № 650/2012 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 041102768/13.02.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 041102768/13.02.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 9 бр. фактури на "Стройко 06" ЕООД за периода м. 9 - 11.2007 г. и м. 2.2008 г. в общ размер 30 269,34 лв. с лихви на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като доставките на СМР не са осъществени и е увеличен финансовия резултат за 2007 г. със 119 993,33 лв., а за 2008 г. - с 31 353,33 лв. на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 и 2, т. 4 ЗКПО с възнагражденията за неосъществени услуги като е определен резултат за 2007 г. - загуба от 1010,16 лв., а за 2008 г. - загуба от 32 855,31 лв. С решението е отхвърлен доводът на ревизираното лице, че е следвало финансовия резултат да бъде намален с приходите, получени в резултат на непризнатите разходи по спорните доставки на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. В частта по ЗДДС: Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно определяне на задълженията по ЗДДС в РА. Съдът е обсъдил възраженията на касатора и е достигнал до изводи, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Обоснован е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на договорените ремонтни работи на къщите и склада, притежавани от ревизираното лице. Въпреки дадените указания от съда в съдебното производство не е поискано назначаване на техническа експертиза, която би могла да установи извършени ремонтни работи от вида на възложените с договорите. Правилен е изводът на съда, че протоколите обр. 19 не съдържат данни за обема и вида на изпълняваните ремонтни работи и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Доставчикът не е осчетоводил разходи за транспорт и командировки на работниците си, не е издал командировъчни заповеди, а от начина на водене на счетоводството не може да се определи видът и размерът на разходите, съпоставими с приходите по спорните фактури. В счетоводството на ревизираното лице стойността на ремонтните работи не е отразена по сметката за ДМА, не е доказано и плащане по фактурите. Съдът е обсъдил показанията на св. Пашов - управител на доставчика и предвид противоречията в тях и останалите доказателства по делото правилно не ги е кредитирал. Съдът е обсъдил относимата практика на СЕО и СЕС и обосновано е приел, че при липса на осъществени доставки не са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1т. 1 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. В същият смисъл е и трайната практика на СЕО и СЕС, по която, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят трябва да разполага с фактура, отразяваща осъществена доставка. В частта по ЗКПО законосъобразен е изводът на съда, че при липса на доставки по спорните фактури доводът на ревизираното лице за приложение на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО е неоснователен, тъй като на разходите по фактурите не съответстват на каквито и да е приходи. Правилен е изводът на съда, че използването на фактури за доставки, които не са осъществени е с цел отклонение от данъчно облагане и правилно са приложени в РА чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 и 2, т. 4 ЗКПО. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно по чл. 16, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,