Решение № 8157 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5185/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор (РПО) на Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“ (ПВЕЕЕЕС) срещу Решение № 616/23.03.2026 г. на Административен съд – Добрич по административно дело № 821/2025 г.

С обжалваното решение е отменено Решение № Е-РД-16-783 от 11.12.2025 г. на РПО по ПВЕЕЕЕС, с което на основание чл. 12.1, § 1 и § 2 във вр. с чл. 13.1, § 1, б. „е“ от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021 на Община Шабла е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор № Д-161/18.10.2022 г. за Обособена позиция (ОП) № 1 с изпълнител „Рото инженеринг“ ЕООД и 25 % по Договор № Д-160/18.10.2022 г. за ОП № 2 с изпълнител „Рото инженеринг“ ЕООД, за нарушения на чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП.

Касационният жалбоподател счита, обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита за неправилен изводът на съда за противоречие на оспорения административен акт с материалния закон. Излага подробно фактите по делото, като обосновава, че нарушението на ЗОП е довело до създаване на противоправно фактическо състояние на ограничаване достъпа на участниците в процедурата на публичното състезание, тъй като кръгът на заинтересованите икономически субекти би бил различен в случай, че възложителят се беше съобразил със съществуващите съгласно националното законодателство изисквания за изпълнение на подобен вид дейност. Допълнително намира, че е налице несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата действително съществуващо фактическо положение, доколкото липсва анализ и оценка на състоянието на конкуренцията в проведената процедура на публично състезание.

Иска да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Община Шабла, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29.04.2024 г. между Община Шабла и РПО по ПВЕЕЕЕС е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № BGENERGY-2.002-0040-C01 за изпълнение на проект „Подобряване на енергийната ефективност в сгради с обществено предназначение в гр. Шабла“ по програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“, финансирана чрез ФМ на ЕИП 2014-2020 г.

На 15.07.2022 г. с Решение № К-432 кметът на Община Шабла обявява процедура за избор на изпълнител чрез „публично състезание“ по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП, с предмет: „Избор на изпълнител за изпълнение на СМР“ по проект „Подобряване на енергийната ефективност в сгради с обществено предназначение в гр. Шабла“ по две обособени позиции:

1) Обособена позиция № 1: „Подобряване на енергийната ефективност в сградата на Общинска администрация Шабла“;

2) Обособена позиция № 2: „Подобряване на енергийната ефективност в сградата на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Шабла“.

На 18.10.2022 г. между Община Шабла и „Рото инженеринг“ ЕООД е сключен Договор № Д-161 за Обособена позиция № 1 с предмет: „Подобряване на енергийната ефективност в сградата на Общинска администрация Шабла“, на стойност 1 000 000 лв. без ДДС.

На 18.10.2022 г. между Община Шабла и „Рото инженеринг“ ЕООД е сключен Договор № Д-160 за Обособена позиция № 2 с предмет: „Подобряване на енергийната ефективност в сградата на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на население“ гр. Шабла“, на стойност 375 000 лв. без ДДС.

На 02.09.2025 г. РПО уведомява Община Шабла за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция. В указания в писмото срок, от страна на бенефициерът не е депозирано възражение.

На 11.12.2025 г. с оспореното Решение № Е-РД-16-783, РПО по ПВЕЕЕЕС, на основание чл. 12.1, § 1 и § 2 във вр. с чл. 13. 1, § 1,6. „е“ от Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2014-2021, определя на Община Шабла финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор № Д-161/18.10.2022 г. за ОП № 1 и 25 % по Договор № Д-160/18.10.2022 г. за ОП № 2, за следните нарушения:

1. Нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, като е въвел ограничително изискване по ОП № 1 по отношение на заложеното като минимално изискване за изпълнение на климатичната система участниците да разполагат с определен брой технически лица - персонал, притежаващи документ за точно определена правоспособност, а именно: минимум четири технически лица притежаващи документ за правоспособност съгласно чл. 17б от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и минимум четирима монтажника с правоспособност за заваряване на медни тръби с твърд припой. Според органа така поставено условие е дискриминационно, рефериращо само и единствено към конкретна национална правна норма, и е ограничително. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - дв, бр. 59 от 2024 г.) (Наредбата за посочване на нередности), за която е определил финансова корекция в размер на 25% върху стойността на допустимите разходи по сключеният договор за ОП № 1 с изпълнителя;

2. Нарушение на чл. 60, ал. 1 ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, изразяващо се във въведено ограничително изискване и по отношение на самия участник, а не само към наетите технически лица - участникът да притежава валиден документ за правоспособност съгласно чл. 17б, ал. 2 ЗЧАВ. Според издателя на акта така поставено условие е дискриминационно, рефериращо само и единствено към конкретна национална правна норма, и ограничително. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определил финансова корекция в размер на 25% върху стойността на допустимите разходи по сключеният договор за ОП № 2 с изпълнителя.

При спазване на принципа за некумулиране е определена обща финансова корекция в размер на 25% върху засегнатите от нарушението разходи по сключените договори за изпълнение.

При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразен.

Сочи, че бенефициерът не е осъществил посочените в оспорения административен акт нарушения, които да водят до нарушение на принципите на равнопоставеност, недопускане на дискриминация и на свободна конкуренция чрез включване на изисквания, които да дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществените поръчки, доколкото поставените в документацията изисквания „Участникът да разполага с персонал, който ще отговаря за изпълнение на климатичната система, включващ минимум четири технически лица притежаващи документ за правоспособност съгласно чл. 17б от Закона за чистотата на атмосферния въздух и минимум четирима монтажника с правоспособност за заваряване на медни тръби с твърд припой“, както и „Участникът следва да притежава валиден документ за правоспособност съгласно чл. 17 б, ал. 2 Закона за чистотата на атмосферния въздух“, не са дискримицинационни на база национално изискване. Съдът приема, че препращането към чл. 17б ЗЧАВ, която изисква физическите лица да притежават документ за правоспособност, издаден при условията на чл. 10, параграфи 3 - 5 и 7 на Регламент (ЕС) № 517/2014 и на наредбата по чл. 17, ал. 2, а юридическите лица, които извършват дейности, свързани с монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарно хладилно, климатично и противопожарно оборудване, както и стационарни термопомпи, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове, да притежават документ за правоспособност съгласно изискванията на чл. 10, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 517/2014, издаден при условията на чл. 10, параграфи 5 и 7 от регламента и на наредбата по чл. 17, ал. 2 отговарят положително на въпроса дали чуждестранните икономически оператори, които биха били заинтересовани от обявената обществена поръчка, могат да участват при представяне на еквивалентен на изисквания документ за правоспособност, съответно биха изпълнили въпросното изискване с оглед препращането към чл. 10, параграфи 3 - 5 и 7 на Регламент (ЕС) № 517/2014.

В тази връзка прави извод, че изричното посочване за възможността чуждестранните стопански субекти да участват в процедурата с документи, установяващи придобитата извън страната еквивалентна правоспособност може да се коментира като пропуск според жалбоподателя, но отсъствието ѝ в документите не може да има за последица накърняване на основните принципи на ДФЕС, след като по тълкувателен път може да се изведе вложеното от бенефициера изискване към участниците в поръчката.

Така мотивиран, съдът отменя оспорения административен акт за определяне на финансова корекция като незаконосъобразен и осъжда Министерство на енергетиката за разноски по делото.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Дейността по монтаж, ремонт, поддръжка или сервизно обслужване, извеждане от експлоатация на стационарно, хладилно, климатично и термопомпено оборудване съдържащо флуорсъдържащи газове подлежи на специална регламентация в европейското и националното законодателство в Регламент (ЕС) 517/2014 г. за флуосъдържащите парникови газове, Регламент (ЕС) 2015/2067, Закон за чистотата на атмосферния въздух, Наредба № 1 от 17.02.2017 г. на МОСВ и МВР и др. приложимо национално законодателство.

В Раздел I от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. е предвиден специален ред за обучение и издаване на документи за правоспособност за извършване на дейности със стационарно хладилно, климатично и термопомпено оборудване и хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове. В чл. 5 и сл. от Наредбата е уреден редът за издаване на документ за правоспособност по чл. 17б, ал. 1 ЗЧАВ на физически лица, включително редът за подновяване на валидността на документа след изтичането му по искане на съответния притежател. В чл. 7 и сл. е предвиден редът за издаване на документ за правоспособност по чл. 17б, ал. 2 ЗЧАВ за юридическо лице, което извършва дейности със стационарно хладилно, климатично и термопомпено оборудване като в документите фигурира и списък на персонала. Заетите лица също следва да притежават необходимата правоспособност.

В случая се касае за поръчка, чийто предмет включва изпълнението на нормативно регулирана дейност, за която приложение намира специалния закон – ЗЧАВ и съответната подзаконова уредба. Възложителят е поставил изискване в документацията за обществената поръчка, а именно: „Участникът да разполага с персонал, който ще отговаря за изпълнение на климатичната система, включващ минимум четири технически лица притежаващи документ за правоспособност съгласно чл. 17б от Закона за чистотата на атмосферния въздух и минимум четирима монтажника с правоспособност за заваряване на медни тръби с твърд припой“, както и „Участникът следва да притежава валиден документ за правоспособност съгласно чл. 17б, ал. 2 Закона за чистотата на атмосферния въздух“. Съгласно разпоредбата на чл. 17б ЗЧАВ физическите лица са длъжни да притежават документ за правоспособност, издаден при условията на чл. 10, параграфи 3 - 5 и 7 на Регламент (ЕС) № 517/2014 и на наредбата по чл. 17, ал. 2 за извършване на дейности, а съгласно чл. 17б, ал. 2 с.з юридическите лица, които извършват дейности, свързани с монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарно хладилно, климатично и противопожарно оборудване, както и стационарни термопомпи, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове, са длъжни да притежават документ за правоспособност съгласно изискванията на чл. 10, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 517/2014, издаден при условията на чл. 10, параграфи 5 и 7 от регламента и на наредбата по чл. 17, ал. 2. Действително, както сочи и първоинстанционният съд, не е посочено изрично, че ще се приема и еквивалентна придобита в чужбина професионална квалификация, но доколкото възложителят се е позовал на разпоредбата на чл. 17б ЗЧАВ при формулирането на критерия за подбор, не може да се приеме, че поставеното от него изискване е съответната квалификация да е задължително придобита в България и съответно – изискуемият сертификат за нейното удостоверяване да е издаден задължително от българския компетентен орган. Причината е, че нормата на чл. 17б ЗЧАВ препраща към чл. 10 от Регламент (ЕС) № 517/2014, който на свой ред определя реда за признаване на правоспособността, придобита в друга държава членка на Европейския съюз.

Самият Регламент (ЕС) № 517/2014 задължава всички държави членки да въведат национални програми за обучение и сертифициране, които: покриват минимални общи европейски изисквания; са взаимно признати между държавите членки; гарантират, че техниците работят безопасно и минимизират емисиите на F-gases.

С оглед посоченото, въпреки че изискването е свързано с национална норма, предвид съдържанието на последната, което обезпечава изпълнението на Регламент (ЕС) № 517/2014, а той от своя страна въвежда строги изисквания за обучение и сертифициране на техническия персонал, за да се гарантира безопасна работа и минимизиране на емисиите на флуорирани парникови газове, то е ясно че възложителят всъщност ще приеме всеки документ за правоспособност, който отговаря на изискванията, поставени в чл. 10 Регламент (ЕС) № 517/2014, поради което липсата на изрично посочване на уточнението „или еквивалент“ в случая не представлява ограничение към икономическите оператори, още по-малко дискриминационно на национално равнище.

С оглед горното, правилно първоинстанционният съд приема, че от издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение.

Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените в производството разноски е неоснователна, а тази на ответника е основателна и следва да бъде уважена. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 АПК Министерството на енергетиката – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт - следва да бъде осъдено да заплати на Община Шабла разноски в претендирания и доказан размер от на 9 400,00 (девет хиляди и четиристотин) евро/18 384,80 лева, което съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК Върховния административен съд, Седмо отделение