Решение № 13205 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 118/2014 г.

Решение № 13205 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 118/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Сигротех" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "В. Левски" № 212А, представлявано от управителя Симеон Стоянов Грозлеков, срещу Решение № 2409 от 06.11.2013 по адм. д. № 1336 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 16251200215 от 19.07.2012 г., на орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 369 от 10.04.2013 г. на зам. -директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, упълномощен със заповед № ЗЦУ-147 от 15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, в частта на отказания данъчен кредит за данъчен период м. 11.2010 г. в размер общо на 40 667,80 лева главница и лихви в размер на 6 708,02 лева, по 7бр. фактури с издатели "Бомар" ЕООД, "Технохит-Юг" ЕООД, "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД и "Касида" ЕООД, с предмет услуги - строително монтажни работи и строителни материали по две от фактурите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закони, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на процесните доставки на стоки и услуги като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите. Поддържа се, че спор по наличието на резултат от процесните доставки на услуги няма, спорно е само дали издателите на фактурите-преки доставчици са извършили доставките. Според касатора ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси и липсата на технически и персонален капацитет за извършване на доставките не е основание да се откаже на РЛ претендираното право. В противоречие със задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на директивата по ДДС, съдът потвърдил процесния отказ на данъчен кредит поради действия на доставчиците и въпреки липсата на мотиви в РА за данъчна измама, за която РЛ е знаело или не е могло да не знае. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянова, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил посоченият РА в описаната част. Спорът е бил по реалността на доставките на стоки и услуги, фактурирани от "Бомар" ЕООД, "Технохит-Юг" ЕООД, "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД и "Касида" ЕООД, като първа предпоставка за признаване на ревизираното лице-получател по фактурите на право на данъчен кредит. С РА е прието, че не са налице реално осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради обстоятелството, че нито едно от посочените дружества, нито ревизираното лице са представили доказателства, от които да се установи реално изпълнение на документираните сделки. Събраните в ревизионното производство доказателства категорично установяват, че доставчиците нямат материална и кадрова обезпеченост за изпълнение на поетите задължения по представените договори, като тези констатации не са опровергани и в съдебното производство. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест да установи материално-правните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит, първата от които е реална облагаема доставка, не е доказало посочения факт с правно значение. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че пред първоинстанционния съд било безспорно наличието на резултат от предмета на процесните фактури за стоки и услуги. Обратно, в потвърждаващото РА Решение на директора на Д"ОДОП", стр. 7 ясно е казано, че събраните доказателства обосновават изводи, че дружествата-доставчици само са издали фактури, без да са изпълнили вписаните в тях сделки. Такъв извод не може да се направи и от приетите без оспорване съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Първата от тях потвърждава установените в ревизионното производство факти на осчетоводяване на фактурите в счетоводството на ревизираното лице и счетоводното отразяване на приходи за РЛ от последващи облагаеми доставки със същия предмет. Правилно първоинстанционният съд е приел, че редовното осчетоводяване на процесните фактури при РЛ не може да замести липсата на доказателства за реалност на доставките на стоки и услуги. В заключението на съдебно-техническата експертиза, раздел В/ е посочено, че е посетен на място само един от обектите, на който се твърди, че ревизираното лице като изпълнител е осъществило последващи доставки с аналогичен на процесния предмет на строителни услуги. Заключението на вещото лице е, че без услуги от вида на процесните на този обект изпълнението на обекта би било невъзможно; вещото лице обаче нищо не е казало относно това кой е извършвал услугите на този обект. Всъщност, цялата съдебно-техническа експертиза е била посветена, в основната си част, на сравняване на строително-монтажните работи, предмет на приемо-предавателните протоколи, договорите и фактурите между преките доставчици и ревизираното лице от една страна и тези между ревизираното лице като изпълнител и неговите възложители на строителни услуги, т. е. експертизата е сравнявала документи и въз основа на това сравнение не може да се направи обоснован извод кой точно е реализирал посочените на вещото лице строителни обекти. Материално-правните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и упражняването му изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. При действието на посочената правна уредба, за да възникне правото на данъчен кредит по доставките на строително-монтажни работи (СМР), каквито са и процесните, е необходимо да се установи фактическото им извършване от издателя на фактурата или от негов подизпълнител. В конкретния случай, съдът обосновано е приел, че не е доказано действителното осъществяване на доставките на СМР от посочените преки доставчици, само въз основа на обстоятелството, че СМР от вида и количеството на фактурираните са осъществени на обектите, на които РЛ е действало като изпълнител, което не е било спорно в процеса. По делото обаче не е установено, че тези СМР са осъществени от преките доставчици, респективно от техните подизпълнители. Както в заключението на СТЕ, така и в представените по делото писмени доказателства не се съдържат данни, че доставчиците са осъществявали дейност на обектите. Видно от представените по делото доказателства, дружествата - доставчици са превъзлагали договорените дейности на подизпълнители, като прави впечатление, че едни и същи дружества фигурират от една страна като преки доставчици, а от друга - като подизпълнители по отношение на някои от доставките. Така например, прекият доставчик "Технохит-Юг" ЕООД е предходен доставчик на прекия "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД по фактура № 10.. 33/15.11.2010 г. В същото време, съгласно писмените обяснения на Ганчо Илиев Тодоров, управител на "Технохит-Юг" ЕООД /стр. 1231 от делото на АС/, фирмата не разполага с необходимите техническа и кадрова обезпеченост, за което поръчките са дадени на подизпълнител. За никой от преките доставчици, както и за техните подизпълнители, не е доказано с какви съоръжения, материали и работници са осъществени строителните дейности, както и на кой обект. От друга страна, в договора между ревизираното лице и прекия доставчик "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД, т. 5 /стр. 1349 от делото на АС/ като задължение на изпълнителя е вменено получаване на предварително съгласие от възложителя за наемане на подизпълнители, като липсват изобщо твърдения за наличието на такова съгласие. След като не се е установило, че фактурираните СМР на обектите са осъществени от преките доставчици, респективно от техен подизпълнител, правилно съдът е приел, че не е доказано наличието на доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и че не са налице материално-правните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от процесните доставчици. Относно двете фактури, документиращи доставки на стоки, административният съд обосновано е приел, че при липса дори на твърдения за обектите на натоварване и транспортиране, а също и относно начина на прехвърляне на собствеността на родово-определените вещи чрез предаване, реалната доставка на стоки и материали не е доказана. Осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице и това на последващо разпореждане със стоки от същия вид не може да замести посочената доказателствена липса. Предвид изложеното, неоснователно в касационната жалба се твърди, че фактическата обстановка по настоящото дело е идентична с фактите в главните производства по дела на СЕС, постановени по преюдициални запитвания с искане за тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС. Видно от мотивите на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, фактическата обстановка в главните производства е свързана с осъществяване на СМР от работници на доставчика, респективно неговия подизпълнител, чието присъствие на обекта е удостоверено в главното производство от съставените присъствени списъци. (т. 28 от решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11). В случая не са налице никакви доказателства за лицата, работили на обектите. Точка 34 от мотивите на цитираното Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, предвижда, че при доказан реален предмет на доставката по фактурата и при липса на спор относно последващи облагаеми доставки със същия предмет, органите по приходите следва евентуално да доказват, че получателят по фактурите е получил получените стоки от някой друг, различен от доставчика. Именно относно получаването на спорния предмет по фактурите за стоки, ревизираното лице не е представило убедителни доказателства, а относно последващите облагаеми доставки е установено единствено осчетоводяване при него. С основание първоинстанционният съд е съобразил, че предметът на доставките по главното производство по дело С-78/12 е различен от този по процесните доставки. По т. 32 от мотивите на дело С-285/11, както и в много други свои решения, СЕС е приел, че в рамките на производството, образувано на основание чл. 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, нито пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по главното производство. Следователно запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали ревизираното лице може да упражни право на приспадане на данъчен кредит. Тази преценка е законосъобразно извършена в първоинстанционното решение и фактическите и правни изводи на административния съд са обосновани. Предвид всичко изложено, оспореното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният админстративен съд, състав на осмо отделение