Решение № 10630 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4407/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. Величков срещу решение 122/19.01.2023г., постановено по адм. дело 640/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт Р 16001620003006-091-001/07.12.2020г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 143/25.02.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна Директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на И. Величков против процесния ревизионен акт. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за законосъобразност на процесния ревизионен акт. Неоснователни са и оплакванията за това, че първоинстанционният съд не се е произнесъл и не е обсъдил наличието на предпоставките относно прогласяване на нищожността на оспореният РА. Също и че съдът не се е съобразил и не е подложил на обсъждане останалите оплакания и възражения, направени в жалбата против РА, както и не е бил съобразен факта че фактическите констатации на органите по приходите не са били базирани на обстоен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, от т. 1 до т. 16 от ДОПК. Правилно съдът е приел, че административния орган е доказал в пълнота извършеното нарушение. Също при извършена служебна проверка, сторена от състава на съда правилно е констатирано, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и липсват основания за нищожност. Правилен е извода на съда, че доходите на жалбоподателя И. Величков са били установени по реда на чл. 122 ДОПК, а именно, че получените от него средства, са чрез наложен платеж от Спиди" АД и че не са декларирани от него и не е платен дължимият данък по ЗДДФЛ. Като физическо лице г-н Величков е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. В този случай доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък съгласно чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Предвид горното съдът правилно е приел, че в случая законосъобразно от ревизиращите органи е прието , че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Също определената от административния орган годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ за процесния период е съобразно законовите изисквания. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 789 лв., съгласно списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,