Решение № 12232 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 843/2016 г.

Решение № 12232 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 843/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител ст. юрк. Ц. Ц. против решение № 491 от 16.12.2015 г. по адм. дело № 602/2015 г. на Административен съд - В. Т.. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-040-2600/1233 от 31.07.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни в частта, в която е отказана оторизация на сума за подпомагане по схема НДЖ1 в размер на 20 200 лв. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - [фирма] чрез процесуалния си представител адв. В. Ш. изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и претендира присъждане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Е. Д. Г. против намаление на финансово подпомагане със сумата 20 200 лв., извършено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ с уведомително писмо изх. № 02-040-2600/1233/31.07.2015 г. От приложената административна преписка, съдът е установил, че [фирма] е подал общо заявление за плащания, с което е кандидатствал за подпомагане по национални доплащания за говеда, необвързани с производство /НДЖ1/ за кампанията през 2014 г. В таблицата за отглежданите животни е вписал 101 говеда към референтната дата - 28.02.2009 г. Приложил е цялостно попълнени образец на Таблица 3 за отглежданите говеда и образец на Таблица № 4 с вида на всяко животно и номер на ушната му марка. Те са надлежно подписани от кандидатстващия за подпомагането и от официалния ветеринарен лекар към РВМС, [населено място]. Отделно по преписката се съдържа и справка на НВМС за земеделския производител Е. Г. с дата на извършването й - 5.02.2009 г. В нея е отразено, че към посочената дата в животновъдния обект са установени 113 броя говеда и биволи общо, описани с ушни марки, вид, порода, цвят, пол и възраст. Справката е подписана от официален ветеринарен лекар на [община]. Въпреки тези данни, административният орган е приел, че при извършената административна проверка са установени 0 броя животни, поради което е отказал подпомагане по НДЖ1. При тези данни по делото, съдът е извършил пълен контрол за законосъобразност на административния акт в оспорената му част. Посочил е, че заявителят е кандидатствал по схемата НДЖ1 от 2009 г. до процесната 2014 г. с изключение на 2013 г. като не са представени данни по делото за отказ от подпомагане за различните кампании на базата на неизпълнение на изискванията по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2/2011 г., респективно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 21/30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания. Съдът е приел, че издаденият акт е незаконосъобразен, тъй като органът не е доказал дали е извършил проверки за наличие или липсата на декларираните данни и условията за подпомагане, които е заявил Г., поради което е отменил оспорената част от уведомителното писмо и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Схемата за национални доплащания за животни, кампания 2014 г., попада сред схемите, за които са били предвидени специални изисквания за участие съгласно Наредба № 2/2011 г. Такова е изискването на чл. 4, ал. 1 от нея за правото на подпомагане по схемата на земеделски стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти и продължават да извършват земеделска дейност. Специалното изискване е изпълнено от заявителя, като прецизно са попълнение образците на Таблица № 3 и Таблица № 4 с всички характеристики на всяко едно от животните поотделно. Те са подписани от заявителя и компетентното длъжностно лице за удостоверяване на обстоятелствата. Тези нормативно изискуеми и налични писмени доказателства изобщо не са били предмет на обсъждане от административния орган. Дори и да е било налице разминаване с базата данни в Системата за идентификация на животните, на които се е позовал административният орган, то наличието на различни данни не е коментирано по какъвто и да било начин. В случая това е било наложително, доколкото в самата административна преписка се намират доказателства за притежаваните от Е. Г. животни. Намират се и справките за налични животни към 28.02.2009 г. от интегрираната информационна система на НВМС. В. всички тях е отразен брой на говедата към референтната дата, надвишаващ заявената бройка от 101 животни от заявителя. На второ място, касаторът отново се позовава на данните, получени от извършени проверки по чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, според които броят на установените животни на името на кандидата е 0. Едва в последното съдебно заседание от 30.11.2015 г. по адм. дело № 602/2015 г. на АС-В. Т. процесуалният представител на ДФЗ заявява, че финансовата помощ е отказана, тъй като за кампания 2014 г. Е. Г. е подал заявление от името на [фирма], който търговец няма регистрирани животни към 28.02.2009 г. и не отговаря на изискванията на чл. 4 от Наредба № 2/2011 г. По определение на закона - чл. 56 ТЗ, едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията му по реда на ТЗ е необходима с оглед участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащите от това права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект. Имуществото на едноличния търговец не е обособено от това на физическото лице. Вписването на физическо лице в търговските регистри по реда на чл. 56 ТЗ като едноличен търговец, извършващ по занятие някоя от дейностите или сделките, визирани в чл. 1 ТЗ, не води до възникване на самостоятелна правосубектност извън тази на физическото лице. Възражението от касационната жалба е, че след като от БАБХ е получена информация за отглеждане на нула животни от едноличния търговец, то подпомагането е изключено. Посоченото не може да се възприеме, защото води до недопустимо лишаване от признати права, още повече в хипотезата, когато кандидатът не участва във формирането на съответните данни. Земеделските производители които кандидатстват за субсидии са длъжни да изпълнят всички изисквания свързани с получаването на помощи, но задължения има и административният орган, както е в конкретния случай. След като е подадена информация за броя на животните административният орган е този, който е следвало да промени информацията в ИСАК. Бенефициентите се регистрират в системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти при БАБХ, след което те не вземат участие и нямат никакво отношение и въздействие върху работата на административните органи. Не следва на бенефициентите да им се вменява вина и нанася вреда поради факта, че административният орган не е изпълнил задължението си да внесе промени и отрази действителната информация в системата на ИСАК. Затова и правилен и обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е извършил проверка на представените доказателства, не е обсъдил и преценил същите, не е събрал нови доказателства за изясняване на случая, с което е нарушил процедурата по издаването на оспорения акт. По тези съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответната страна за присъждане на разноските за касационното производство, съдът намира, че ще следва да се осъди ДФЗ да заплати сумата от 300 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение