Решение № 8927 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11187/2017 г.

Решение № 8927 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11187/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е касационна жалба на "Д." ЕООД с ЕИК ********* против решение № 1261/13.07.2017 г. постановено по адм. дело № 1883/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615010748-091-001/13.05.2016 г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта която не е отменена с Решение № 473/12.07.2016 г. на Директора на дирекция ОДОП гр. П. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗКПО и ЗДДС на "Д." ЕООД. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно приел основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2010, 2011 г. и 2012 г. с непризнати разходи за дърва за огрев и начислено ДДС на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, непризнати разходи и непризнаване на данъчен кредит по фактури от доставчиците "С. СБ 2011" ЕООД, "В." ЕООД СД "P.- Р. Г. и сие". Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение и присъди разноски по делото за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд /АС/ - П. е бил Ревизионен акт (РА) № Р- 16001615010748-091-001/13.05.2016 г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - П., потвърден, съответно изменен с Решение № 473/12.07.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта, относно отказан данъчен кредит в размер на 11 193,04 лв., ведно със законните лихви в размер на 5 526,19 лв., както и в частта относно допълнително установен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 2 473,02 лв., за 2011 г. в размер на 1061,08 лв. и за 2012 г. в размер на 247,50 лв. и лихви за дължими, но невнесени в срок авансови вноски за корпоративния данък за 2010 г. в размер на 120,02 лв. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - П. е анализирал събраните в хода на ревизията доказателства и при липса на други доказателства, обосновал извод за материална законосъобразност на издадения РА. Относно непризнатия данъчен кредит по фактури за стоки от "С. СБ 2011" ЕООД и ЕТ "В. - Т. - П. Д. - Е. Д.", и транспортни услуги от "В." ЕООД и СД "P. - Р. Г. и сие" първоинстанционният съд е изложил мотиви за всеки един от доставчиците, като е обсъдил подробно писмените и гласни доказателства и е стигнал до крайния извод за недоказаност на фактурираните доставки. Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, поради непризнаване на счетоводни разходи за дърва за огрев, АС - П. е приел, че не е доказано, че осчетоводените от дружеството разходи през 2010, 2011 г. и 2012 г. са свързани с дейността на дружеството. Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, първоинстанционният е приел, че при положение, че липсват доказателства за действително получени стоки от страна на жалбоподателя по процесните фактури, съдът намира, че настоящият случай се субсумира в хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани писмени доказателства. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АС - П. за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Спорният момент е налице ли е реална доставка по процесните фактури и респективно дали услугите са извършени от посочените като доставчици лица на касационния жалбоподател. Съдът обосновано е приел, че за доказване на доставките е необходимо установяване на предаването на стоките посредством тяхното индивидуализиране, респективно за извършените услуги - конкретизиране на престацията и субектите на изпълнението. При извършването на преценката за реалността на доставките по фактурите издадени от "С. СБ 2011", обосновано е прието от съда, че не са ангажирани доказателства за фактическото получаване и транспорта на процесните количества стоки. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ, като е изтъкнал многобройните противоречия в датите и съдържанието както между представените писмени доказателства, така и между тях и свидетелските показания на С. Л., поради което правилно не е кредитирал същите. Не се доказва по никакъв начин, че ревизираното дружество притежава складова база - собствена или наета в гр. Б., където според свидетеля са разтоварени стоките, като в същото време липсват данни за съвместно използване от "Д." ЕООД и "М и М ф." ООД на складови площи. На практика ревизираното дружество не е получавало процесните кофи, а липсата на заведена аналитична счетоводна отчетност за получавани от дружеството стоки не позволява да се направи съпоставка точно кои и какви стоки са продавани на неговите клиенти. Изложените обстойни мотиви от първоинстанционния съд /стр. 20 до 23 на решението/ се споделят и от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. По отношение доставчика "В." ЕООД е представен рамков договор с "Д." ЕООД с предмет извършването на "многократен превоз на пластмасови и метални съдове за събиране на битови отпадъци". Към него е представена само фактура - няма конкретизиращи документи, сочещи на броя на превозите, превозното средство, лицето извършило превоза, до къде ще бъде той извършен, товарене, разтоварване и др. Правилно съдът е посочил, че част от представените приемо - предавателни протоколи между ревизираното лице и негови клиенти касаят друг период, а другите не съдържат никакви данни, свързани с транспортирането на стоките, предмет на приемо-предаването, нито съдържат данни във връзка с коя фактура са съставени. Договор от 12.09.2010 г. с аналогично формулиран предмет като горепосочения е представен за доставката от СД "P. - Р. Г. и сие". В чл. 11 е предвидено, че цените, по които ще се извършват превозите, да се изчисляват и заплащат според разстоянието, вида на транспортното средство, товароспособността и предписания от товародателя маршрут. По делото не са налични данни за нито един от тези елементи. Предметът е посочен като "превозване на инертни материали за насип, франко с. К. "стопански двор", отново без необходимата конкретизация за брой на превози, транспортно средство, лице извършващо транспорта, транспортни документи. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че само по фактура № 89/28.02.2011 г. транспортната услуга включва изминати 2654 км., а по втората фактура с № 80/29.09.2010 г., очевидно са фактурирани още изминати километри, без да става ясно откъде са натоварени тези материали, за да се обясни посочените значителни количества изминати километри. Разпитаната свидетелка не допринася за изясняване на тези обстоятелства. Също така процесните фактури не са отразени в дневника за продажби и СД. В практиката си Върховният административен съд многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В решение по дело С-152/02 г. на СЕО също е посочено, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Издаването само на фактура и посочването на отделен ред в нея на данъка не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по G. H. С - 342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". След като касаторът претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на стоките и услугите е логично да са притежавани и от него, а не само от доставчика. Касаторът не може да отговаря за действията на своя доставчик, но икономическата логика предполага получателят претендиращ правото на приспадане на данъчен кредит, да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не само въз основа на документално оформена в счетоводството доставка. Във връзка с отказаното право на данъчен кредит по фактурите издадени от ЕТ "В. - Т. - П. Д. - Е. Д.", правилно е прието от съда, че не са представени доказателства, че закупените дърва са използвани за икономическата дейност на касационния жалбоподател при положение, че по делото липсват каквито и да било доказателства за непрекъснато функциониране на фризьорския салон през ревизирания период. Не са оборени и констатациите на приходните органи, че проверка в обекта в с. К. е установено, че в предишен период там се е помещавала фурна, която в ревизирания период не е функционирала, помещението се е използвало за склад на стоки, който в деня на проверката е бил празен и видимо неотопляем. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е налице последваща препродажба на доставените дърва по една от фактурите - № 193/31.10.2011 г. като същите били препродадени с фактура 252/8.10.2010 г., тъй като няма как по - късно доставените дърва да са препродадени една година предварително. Правилен е крайният извод, че когато тези фактурирани стоки не се използват за осъществяване на икономическата дейност на лицето, то посредством тях не ще се генерира последващ, облагаем оборот и съответно не се поражда право на данъчен кредит. Обосновано на събраните доказателства и в съгласие с приложимите разпоредби на ЗКПО, първоинстанционният съд е приел, че определеният корпоративен данък за довнасяне е в съответствие с установената липса на доставки по процесните фактури, както и че осчетоводените разходи за дърва не са свързани с дейността на дружеството, което води до увеличаване на финансовия резултат на "Д." ЕООД със сумите по фактурите за ревизирания период . По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи са неоснователни, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдат разноски в размер на 1148 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,