Решение № 7433 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4419/2013 г.

Решение № 7433 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4419/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Митко Йорданов Митев, гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 626, вх. "А", ет. 5, ап. 17 срещу решение № 2393 от 19.02.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 13704/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Митев срещу заповед № К-9935 от 5.09.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че с оспорената заповед не е нарушен материалния закон. Не отчел, че е нарушена презумпцията за невиновност. Съдът безусловно приел, че твърдяните от органа действия са извършени и доказани и не отчел, че с присъда от 18.02.2013 г., постановена по наказателно общ характер дело № 1710/2012 г., Специализираният наказателен съд признал Митев за невиновен и го оправдал по обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, предложение първо и второ във вр. с ал. 1 НК. Съдът не отчел, че е нарушен и основния принцип за истинност - чл. 7, ал. 1 АПК. Твърди, че неправилен е изводът на съда досежно липсата на задължителни по закон реквизити на оспорената заповед. Съдът не се произнесъл по възражението за немотивираност на заповедта. Позоваването на чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) изисква посочване на другото тежко дисциплинарно нарушение. Съдът не отчел този факт, а необосновано изчерпателно и подробно изследвал законосъобразността на заповед № К-8039 от 16.07.2012 г. за образуване на дисциплинарното производство. Представя препис от присъда от 18.02.2013 г. на специализирания наказателен съд, постановена по наказателно общ характер дело № 1710/2012 г., с която е признат за невиновен и оправдан по обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 предложение първо и второ във вр. с ал. 1 НК, за която няма данни да е влязла в сила. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Албена Михайлова.

Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, счита същата за неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалноправните и материалноправните норми и е обосновано. Съдът оставил в сила заповедта на министъра след като обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, както и възраженията на Митев. Сочи, че за представеното копие от присъда няма данни да е влязла в сила и не са представени мотивите към нея. Сочи, че дисциплинарната отговорност се носи редом и независимо от наказателната. Сочи също, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е подписана от министъра на вътрешните работи. Спазени са и разпоредбите на чл. 246 и 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Бориана Пиперкова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, обосновано, постановено въз основа на доказателствата, които са преценени цялостно и е в съответствие с материалния закон. От доказателствата по делото е установено, че касаторът нарушил разпоредбите на Етичния кодекс и това е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, за което съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Представената от касатора присъда е неотносима към извършеното от служителя тежко дисциплинарно наказание.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Митко Йорданов Митев бил държавен служител в Министерството на вътрешните работи на длъжност полицейски инспектор, V степен, в 01 сектор на "Специализирани полицейски сили" в отдел "Охранителна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), категория Г - II степен.

1. На 10.07.2012 г., около 01, 41 часа, в жилищна кооперация на ул. "Недко войвода", ж. к. "Надежда", гр. София, в нетрезво състояние, между него и приятелката му възникнал конфликт, последван от физическо спречкване породило намесата на майката и брата на приятелката. При спречкаването Митев ударил майката на приятелката, което принудило приятелката и роднините й да го заключат в една от стаите, да потърсят помощ от съсед и подадат сигнал на телефон 112. На място пристигнали автопатрул от 02 районно управление "Полиция", както и полицаи от сектор "Специализирани полицейски сили" в отдел "Охранителна полиция" в СДВР - надлежно оборудвани. Митев ги заплашил, че ще ги застреля, направените опити за комуникация не дали резултат. На място пристигнал и прекия началник на служителя, който надлежно оборудван и със служебно куче успял да влезе при него и с помощта на сестрата на Митев да го накарат да предаде служебното си оръжие.

1. Случаят станал публично достояние, предизвикал голям обществен интерес и намерил медийно отражение.

1. Било образувано досъдебно производство.

1. Със заповед № К-8039 от 16.07.2012 г. министърът на вътрешните работи образувал дисциплинарно производство. В заповедта подробно е описано деянието и е дадена квалификация - нарушение на т. 4, 7, 8 и 81 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР), което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение"; определен е дисциплинарно-разследващ орган; разпоредено е запознаване на служителя с правата му. Оправомощен е дисциплинарно-разследващия орган при установяване в хода на дисциплинарното производство на данни и за други служебни нарушения да ги разследва и квалифицира. Заповедта е връчена на служителя на 17.07.2012 г. Изготвен е протокол № Я-33451 от 17.07.2012 г. за запознаване на Митев със заповед № К-8039.

1. С покана, рег. № 33453 от 17.07.2012 г., служителят е поканен да даде писмени обяснения. Поканата е връчена на 17.07.2012 г. лично на служителя.

1. На 18.07.2012 г. Митев дал писмени обяснения.

1. Дисциплинарно-разследващия орган събрал обяснения от участващите в инцидента лица и с покана № Я-35259 от 30.07.2012 г. поискал допълнителни обяснения от Митев, които той дал.

1. За резултатите от дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващия орган изготвил обобщена справка, рег. № Я-36069 от 3.08.2012 г.

1. С покана, рег. № Я-36179 от 6.08.2012 г., дисциплинарно-разследващият орган поканил служителя за запознаване с обобщената справка. Поканата била връчена лично на служителя на 6.08.2012 г. С обобщената справка бил запознат и министъра на вътрешните работи.

1. На 7.08.2012 г. служителят представил възражение срещу обобщената справка, рег. № Я-36415.

1. Със становище, рег. № Я-36633 от 8.08.2012 г., дисциплинарно-разследващия орган предложил на министъра на вътрешните работи на Митев да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да бъде прекратено служебното му правоотношение за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР.

1. На 5.09.2012 г. министърът на вътрешните работи издал заповед № К-9935, с която за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, описано подробно, с което са нарушени т. 4, 7, 8, 9 и 81 от Етичния кодекс, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР наложил на Митев дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното му правоотношение.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че с действията си Митев нарушил разпоредбите на т. 4, 7, 8, 9 и 81 от Етичния кодекс, тъй като нищо - независимо от причината, не обосновавало нуждата от поведение, което пряко заплашва здравето и живота на граждански лица и служители на Министерството на вътрешните работи. Приел, че действията на Митев уронили престижа на службата и представляват тежко нарушение на служебната дисциплина - чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Приел, че прослужените от Митев шестнадесет години в Министерството на вътрешните работи и служебното му досие не могат да окажат превес и това е взето предвид при определяне на наказанието, съгласно чл. 229, ал. 2 ЗМВР. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за пълно и точно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за обосноваността на изводите на съда, въз основа на тези факти, и за приложението на материалния закон.

Касаторът твърди, че съдът нарушил материалния закон, тъй като не зачел презумпцията за невиновност. Това твърдение касаторът обосновава с представената присъда от 18.02.2013 г. на специализирания наказателен съд, с която е признат за невиновен и оправдан по обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 НК. Безспорно е, видно от представената присъда, че наказателният съд признал Митев за невиновен и го оправдал за престъплението заплаха за убийство, извършено на 10.07.2012 г. Въпросът е какво е значението на този факт за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание?

Първо. Присъдата не е влязла в сила. Това означава, че присъдата няма визираното в чл. 413, ал. 1 НПК действие и касаторът както към датата на издаване на оспорената дисциплинарна заповед, така и към датата на приключване на устните състезания в настоящото касационно производство е невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144 НК. Нито дисциплинарно-наказващият орган, нито първоинстанционният съд са третирали касатора като виновен в извършването на престъпление. Второ. Съгласно чл. 224, ал. 3 ЗМВР държавните служители в Министерството на вътрешните работи носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. С оглед на това факта, че от Митев е потърсена и наказателна отговорност не се отразява по какъвто и да е начин на възможността да му бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Трето. Законодателят не е обвързал възможността за търсене на дисциплинарна отговорност с реализирането на наказателна отговорност. Възможно е с деянието си служителят да е осъществил дисциплинарно нарушение, но да не е осъществил престъпление. Фактическите състави на дисциплинарното нарушение и на престъплението са различни. Видно от мотивите на оспорената заповед дисциплинарното нарушение на Митев е такова по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и в частност правилата по т. 4, 7, 8, 9 и 81. Правилата по т. 4, 7, 8 и 9 изискват от държавния служител да съобразява законността на действията си, да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават законите като дава личен пример, да се отнася с уважение към всички представители на обществото и само т. 81 визира заплахата с оръжие извън методите, определени от професионалните правила за намеса като нарушение на професионалната етика. Следователно дисциплинарно-наказващият орган е направил преценка на цялостното поведение на служителя в процесната нощ, отчел е отражението което това негово поведение има върху престижа на институцията, а не се е ограничил до фактическия състав на престъплението по чл. 144 НК, каквато е задачата на наказателния съд. С оглед на изложеното представената невлязла в сила оправдателна присъда няма отношение към законосъобразността на оспорената заповед и не е налице твърдяното незачитане на презумпцията за невиновност.

Неоснователно е твърдението за нарушение на принципа на истинността - чл. 7, ал. 1 АПК. Твърдението за недоказаност на действията на Митев не кореспондира с обилния доказателствен материал събран от органа в хода на дисциплинарното производство. Впрочем самото твърдение на касатора е общо и немотивирано. Той не сочи кое от приетото от съда за установено не е доказано, а се задоволил с общото "твърдяните противозаконни действия". Кое точно от тези действия съдът неправилно приел, че не е доказано не става ясно, още повече че в хода на съдебното дирене в първоинстанционното производство касаторът нито е оспорил събраните от органа доказателствата, въз основа на които е направен извода за извършено тежко дисциплинарно нарушение, нито е поискал събиране на други доказателства. Декларативното твърдение за нарушение на принципа на истинността, породено от несъгласие с крайния резултат, а не от конкретно обосновано неточно установен релевантен факт не може да доведе до извод за неговото нарушение.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът не отчел липсата на задължителни реквизити на оспорената заповед. За такива счита подписа на служителя, подписа на издателя на акта и дата на връчване. Безспорно е, че подписа на издателя на акта е задължителен елемент на всеки акт - той завършва и удостоверява волеизявлението на органа. Без подпис акта не е завършен и не би могъл да произведе исканото действие. В случая от доказателствата по делото е безспорно, че оспорената заповед № К-9935 от 5.09.2012 г. е подписана от дисциплинарно-наказващия орган - министъра на вътрешните работи. Факта, че екземпляра на заповедта, който е връчен на служителя не е подписан от министъра, а е поставена заверка на подписа, не може да обоснове верността на твърдението на касатора. Безспорно е също, че без подпис на адресата на акта, с изключение на предвидените в закона случаи, не може да се удостовери надлежното връчване. От доказателствата по делото е видно, че оспорената заповед е връчена лично на служителя на 1.10.2012 г. Той собственоръчно удостоверил връчването с посочване на датата и частта и описване на съдържанието й.

Що се отнася до твърдението на касатора за необоснованост на съдебното решение поради непроизнасяне по възражението за немотивираност на заповедта следва да се посочи, че съдът не само подробно отговорил на възраженията на касатора, които в жалбата са ограничени до твърдение за неясност на тежкото дисциплинарно нарушение, но и изрично посочил нарушенията на етичните правила, които в своята съвкупност обосновават извод за тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че нарушаването на пет етични правила в степента и по начина, установен от доказателствата по делото, прави обоснован извода на съда за законосъобразност на фактическите и правни основания на дисциплинарно-наказващия орган както досежно наличието на дисциплинарно нарушение, така и досежно неговата степен на въздействие върху защитаваните от закона ценности, която обосновава квалифицирането му като тежко.

Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани фактически и верни правни изводи като приложил правилно материалния закон. Това прави обжалваното решение правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 2010 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди касатора да заплати на

Министерството на вътрешните работи, юридическото лице в чиято структура се намира дисциплинарно-наказващия орган, разноски по делото представляващи възнаграждение за юрисконсултска защита. Размерът на същото съдът следва да определи съобразно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 ЗМВР Върховният административен съд