Решение № 2624 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11457/2018 г.

Решение № 2624 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11457/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник група в отдел "Пътна полиция" при СДВР срещу Решение № 4831 от 16.07.2018 г. по адм. д. № 1922/2018 г. на Административен съд С.-град, с което е отменена негова Заповед № 18-4332-000024/02.01.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС)" за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно е приетото от първата инстанция, че в заповедта не е посочено конкретното основание за налагане на мярката, тъй като в административния акт има констатация, че лицето не притежава валидно СУМПС. С. касационния жалбоподател предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП са налице при управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Счита заповедта за законосъобразна, включително за съобразена с целта на закона. Ответникът – Д. К. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 18-4332-000024/02.01.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство" за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на констатациите от АУАН № 492687/31.12.2017 г., че водачът В. С. е управлявал лек автомобил собственост на Д. К., без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС е със срок на валидност до 12.01.2017 г., т. е. към момента на проверката срокът е вече изтекъл. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че в оспорената заповед не е посочено конкретното основание по чл. 171, т. 2 а ЗДвП, а именно - по кое точно законово предложение е приложена мярката. Според съда е допуснато съществено нарушение по чл. 59 АПК, досежно фактическите и правни основания за издаване на акта. С оглед изложеното административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. При издаване на административния акт не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - органът е посочил конкретното правно основание за прилагане на мярката словом – водачът на МПС не притежава СУМПС. Ф. основание се съдържа в приложения по преписката АУАН, в който е констатирано, че СУМПС на водача на МПС е с изтекъл срок. Съгласно чл. 171, т. 2 а ЗДвП в редакцията към датата на издаване на административния акт (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В обстоятелствената част на акта е посочено, че водачът В. С. е управлявал МПС собственост на Д. К., без да притежава съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство. Същото се потвърждава и от приобщения към административната преписка АУАН № 492687/31.12.2017 г., в който се съдържа констатация, че СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност. Описаното в обстоятелствената част на заповедта нарушение изцяло субсумира състава на последното предложение на чл. 171, т. 2 а ЗДвП. След като спорът е изяснен от фактическа страна и страните не спорят по фактите, а по приложението на правото, то настоящата инстанция следва да го реши по същество. Нормата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка дали да приложи мярката, а последният действа в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство да е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Неоснователни са оплакванията на адресата на акта, че не е предоставил за управление собствения си автомобил на В. С.. От разпоредбата е видно, че достатъчно условие за прилагане на мярката е ППС на едно лице да бъде управлявано от друго лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав. За пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната ? редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. П. подмяна на СУМПС обаче, включително поради изтичане срока на валидност, чл. 15, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.) изисква водачите да подадат документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата срещу административния акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,