Решение № 10546 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8345/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Д. О., [ЛНЧ], гражданин на Сирийската арабска република срещу решение 15914/12.05.2025 г., постановено по адм. д. 10185/2024 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 10247/30.09.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по молбата в частта за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 Закона за убежището и бежанците. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съгласно фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 04.07.2024 г. от А. Д. О. е подадена молба за предоставяне на международна закрила. Регистриран е като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в Хасака, Сирия, със сирийско гражданство, етническа принадлежност - [етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание], семейно положение [семейно положение], [ЛНЧ]. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. В хода на административното производство чужденецът е предоставил и оригинал на документ за самоличност. С кандидата за закрила е проведено интервю, отразено в протокол с рег. УП 6632/11.07.2024 г. На интервюто същият е заявил, че е напуснал Сирия в края на м. април 2024 г., като е преминал нелегално в Турция, където е останал около 20 дни. На 20.05.2024 г. е преминал нелегално в България. Имал е намерение да стигне до Федерална Република Германия, но се е предал на властите в град Видин, до където се е придвижил с товарен автомобил. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавал друга молба за международна закрила. Не е имал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност. Не е членувал във въоръжена групировка, не е бил арестуван. Не е осъждан. Не е отбивал военна служба. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е имало заплахи, отправени лично до него. Не е имал проблем с официалните власти. Живял е в град Хасака, в района, на който имало сражения между кюрдите и турската армия. Напуснал е Сирия заради въоръжения конфликт, при който две от децата му са починали при взрив. С решение 10247/30.09.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, на А. Д. О. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК и при издаването му не се констатират съществени нарушения на административно производствените правила. Първоинстанционният съд е определил като правилни и изводите на административния орган относно неоснователността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е правилно. Както правилно е приел първоинстанционният съд, определящ фактор за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците, а и съгласно Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката дали това опасение е основателно следва да бъде направена в контекста на обстоятелствата на всеки конкретен случай. Задължение на искащия убежище е да представи необходимите данни за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. След като достоверността на твърденията на искащия убежище бъде достатъчно добре установена, не е необходимо да се търсят детайлни потвърждения на изложените факти, като съмненията следва да се разрешават в полза на искащия убежище, освен ако няма основателни причини това да не се прави. Определящо за приложимостта на наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището е бежанците е понятието "преследване" по смисъла на член 8, ал. 4 и ал. 5 от Закона за убежището и бежанците. Съгласно ал. 4 на посочения текст преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Следователно, за да могат да се квалифицират като преследване по смисъла на член 8 от Закона за убежището и бежанците събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Съгласно член 1, раздел А, точка 2, първа алинея от Женевската конвенция терминът бежанец се прилага към всяко лице, което при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея . В производството пред административния орган и в производството пред първоинстанционния съд не са установени подобни обстоятелства на преследване по отношение на чужденеца. В бежанската си история чужденецът посочва, че не желае да се завърне в страната си на произход, поради опасението си, че е издирван от военните от 2017 г. за изпълнение на задължителна военна служба. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с решение на Съда на Европейския съюз от 19 ноември 2020 г. по дело С-238 от 2019 г. Действително, съгласно чл. 9, параграф 2, б. д, като действията на преследване по смисъла на параграф 1, могат да приемат и следните форми наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за експулсиране, посочени в чл. 12, параграф 2. Четвъртият въпрос, поставен в преюдициалното запитване по посоченото дело е дали член 9, параграф 3 от директивата трябва да се тълкува в смисъл, че трябва да е налице връзка между мотивите, посочени в чл. 10 от директивата и наказателното преследване и наказанията по чл. 9, параграф 2, б. д от директивата. Отговорът, даден от Съда на Европейския съюз е, че трябва да е налице връзка между мотивите, посочени в чл. 10 от директивата и действията на преследване, по смисъла на чл. 9, параграф 1 от директивата. В процесния случай наличието на подобна връзка не се установява (видно и от интервюто). Това тълкуване е съвместимо със самото определение за бежанец в чл. 2, б. г. от директивата, а именно гражданин на трета държава или лице без гражданство, който има основателни опасения от преследване на основание един от петте мотива, посочени в чл. 10 от директивата, и не може, или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към държавата на своето предишно обичайно местоживеене. Тази съдебна инстанция съобразява също така, че съгласно чл. 9, параграф 2, б. д от директивата действията на преследване, на които твърди, че е изложено лицето, което иска да му бъде признато качеството на бежанец, трябва да произтича от отказа му да отбие военна служба. Този отказ трябва да е единственият начин, позволяващ на заинтересованото лице да избегне участието в престъпленията, посочени в чл. 12, параграф 2, б. а от директивата. Както се посочва в решението на Съда на Европейския съюз от това следва, че обстоятелството, че търсещият убежище не е използвал процедура по общия ред за отказ от военна служба, изключва всякаква закрила по чл. 9, параграф 2, б. д от директивата, освен ако същият докаже, че не е имал достъп до никаква процедура от такова естество в конкретното негово положение. В хода на производството пред административния орган и в хода на производството пред първоинстанционния съд, липсва изявление от страна на търсещия убежище, че е направил опит за отказ от военна служба. От събраните по делото доказателства се установява само и единствено обстоятелството на съмнение, че същият няма да може да се отклони от военна служба. При липсата на въоръжен конфликт или на гражданска война на територията на Сирийската арабска република понастоящем, не може да се направи оценка на вероятността отказът да се отбие военна служба да се тълкува от властите като акт на политическо противопоставяне съобразно решение на Съда на Европейския съюз от 12 януари 2023 г. по дело С-280/21. В тази връзка, що се отнася до условията за прилагане на член 9, параграф 2, б. д от директива 2004/83 следва да се съобрази обстоятелството, че тази разпоредба визира състояние на конфликт. От това произтича, че всеки отказ от военна служба, поради какъвто и да е мотив, не може извън такъв конфликт да попадне в приложното поле на посочената разпоредба. Съгласно посочения текст, актовете за преследване по смисъла на параграф 1 могат да вземат по-конкретно следните форми преследвания или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или деяния, свързани с изключващите клаузи, посочени в член 12, параграф 2. От представените пред настоящата съдебна инстанция справки от 21.07.2025 г. и от 30.09.2025 г. на дирекция Международна дейност в Държавната агенция за бежанците, следва, че ситуацията в Сирия не може да се характеризира като въоръжен конфликт или гражданска война, тоест липсва контекст, в рамките на който да следва да се прави преценка на отказ от военна служба. С оглед изложените мотиви, решението на първоинстанционния съд в тази негова част е правилно. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу административния акт, с който е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Съобразно съображение 33 от Директивата следва да се установят също така стандарти относно определението и съдържанието на статута на субсидиарна закрила. Субсидиарната закрила би следвало да допълни закрилата на бежанците, предвидена в Женевската конвенция. Съгласно съображение 39 от Директивата при изпълнение на призива на Стокхолмската програма за създаването на единен статут за бежанците или за лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и с изключение на дерогациите, които са необходими и обективно обосновани, на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се предоставят същите права и предимства като тези, които са предоставени на бежанците съгласно настоящата директива, и те следва да отговарят на същите условия с оглед предоставянето ѝ. Съгласно чл. 2, б. е от Директивата, лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила, означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за бежанец, но за които има сериозни основания да се смята, че ако бъдат изпратени обратно в държавата на произход, или в случай на лице без гражданство в държавата на предишното му обичайно пребиваване, биха били изложени на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15, и по отношение на които не се прилага член 17, параграфи 1 и 2, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрилата на тази държава. Съгласно б. ж статут на субсидиарна закрила означава признаването от държава членка на гражданин на трета държава или лице без гражданство за лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила. Условията за предоставяне на субсидиарна закрила, така както са дефинирани в чл. 15 са наличието на тежки посегателства, които могат да имат една от следните форми смъртно наказание или екзекуция (б. а ), изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание, наложено на молител в държавата на произход (по б. б ), тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт (по б. в ). При разглеждането на този въпрос съдът съобразява и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Съгласно посоченото решение на Съда на Европейския съюз следва да се отбележи, че използваните в член 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила изрази смъртното наказание , екзекуцията , както и изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител , абсолютно идентични на тези, посочени в Закона за убежището и бежанците обхващат ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. От друга страна, посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директивата като изразяващо се в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Всъщност по-скоро се имат предвид в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт . На последно място, разглежданото насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като безогледно , термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. Съгласно посоченото решение на съда на Европейския съюз, член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи, съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Датата, към която следва да се преценява ситуацията относно държавата на произход по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, е датата, към която съдът се произнася по случая (в тази връзка съдът решение от 15.11.1996 г. на ЕСПЧ по делото Чахал срещу Обединеното кралство, § 85 и § 86, както и решение от 28.02.2008 г. на ЕСПЧ по делото Саади срещу Италия, § 133). По делото се съдържат данни и първоинстанционният съд се е позовал на такива от публично известни източници относно актуалната обществено - политическа ситуация в Сирия, което е от съществено значение за преценката му относно обстоятелства не само по чл. 9, ал. 1, а и по ал. 3 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на хуманитарен статут (съобразено с тълкуването по посоченото решение на СЕО). В този смисъл следва да се разгледа и представената пред настоящата инстанция справка от 21.07.2025 г., в която е записано, че през февруари 2025 г. източници съобщават, че новият президент на Сирия А. ал Ш. е обявил, че премахва задължителната военна служба и че преходната администрация премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. От друга страна, представените от процесуалния представител на касатора два броя разпечатки от интернет страницата на МВнР на Република България, определящи индекс на риска при пътуване в определени държави, включително Сирия, и предупреждение за рисковете по отношение на сигурността не установяват ситуация на безогледно насилие в страната по произход на О.. Съдържанието на предупреждението и неговите адресати определят неотносимостта на тези информационни източници към преценката на предпоставките за международна закрила. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, що се отнася до основанията, посочени в чл. 15, б. а от директива 2011/95, тези тежки посегателства обхващат ситуации, при които молителят за субсидиарна закрила е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство, като предполагат ясна степен на индивидуализация. При съобразяване на обстоятелството, че в конкретния случай лицето не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и при съобразяване на изводите, направени по отношение на предоставянето на хуманитарен статут, настоящата съдебна инстанция отрича безогледно насилие в страната на произход на чужденеца поради наличието на въоръжен вътрешен конфликт. Този извод настоящата съдебна инстанция прави въз основа на информацията относно обстановката в Сирийската арабска република, съдържаща се в представените по делото справки относно обществено-политическата обстановка в Сирия. Предвид формираните изводи, решението на първоинстанционния съд е правилно. При съобразяване на фактическите и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение