Решение № 8589 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2010 г.

Решение № 8589 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Тодор Валентинов Тодоров от гр. Варна против решение № 1511 от 13.07.2010 г., постановено по адм. д. № 225/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 86 от 7.01.2010 г. на началника на Пето РУ на МВР - Варна за отнемане на притежавано разрешение за дейности с общоопасни средства на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ (отм., ДВ, бр. 73/2010 г.) Релевират се твърдения за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Повторно се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Ответникът началникът на Пето РУ при ОД на МВР - Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. За да постанови оспорения правен резултат, Административният съд - Варна е приел, че разпореждането е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. По делото е безспорно установено, че срещу жалбоподателя е започнало наказателно преследване по см. на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ (отм) за извършено умишлено престъпление от общ характер, за което е образувано досъдебно производство № 1127/2006 г. по описа на ОД на МВР - Варна за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. второ и чл. 26, ал. 1 от НК, с мнение за предаване обвиняемия Тодор Тодоров на съд. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ (отм.) в тази хипотеза притежаваното от лицето разрешение за притежание на огнестрелно оръжие следва да се отнеме. При това положение, административният орган законосъобразно е приел, че са изпълнени предпоставките на приложимата разпоредба и е издал обжалваното разпореждане. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ (отм), посочена като основание за постановяване на процесния административен акт, предвижда отнемане на издадените разрешения за придобиване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси в случаите на чл. 12 от с. з. В т. 1 на този текст е предвидено основанието, когато против титуляра на разрешението е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Новелата не изисква съответното лице да е привлечено към наказателна отговорност, т. е. да му е предявено обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер, а е достатъчен фактът на образуване на досъдебно производство и предприемане на съответните процесуални действия срещу лицето, сочено за евентуален извършител - чл. 207 и чл. 212 от НК. В случая не се спори, че досъдебното производство е образувано срещу жалбоподателя за извършено престъпно деяние от общ характер и следователно съдът правилно е счел, че е осъществен фактическият състав на приложимата разпоредба, на която се е позовал административният орган, за да издаде оспореното разпореждане. При тълкуването на материалния закон се изхожда от целта на закона, с предмет контрол върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, от която гледна точка е правилно отнемането на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси да се извършва в момента, в който лицето е станало субект на образувано срещу него наказателно (досъдебно) производство, във връзка с охраната на обществените интереси. Неоснователно е възражението на касатора, поддържано и пред първата инстанция, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК и актът е незаконосъобразен поради съществено нарушение на процесуалните правила. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция споделя изцяло. Видно от материалите по преписката, жалбоподателят е уведомен за откритото административно производство с писмо от 5.01.2010 г., съдържащо и покана за доброволно предаване на притежаваните от него огнестрелни оръжия и боеприпаси, като е посочено точното правно основание по специалния закон, както и конкретното досъдебно производство, във връзка с което следва да се предадат разрешителните и огнестрелните оръжия. Съгласно протокола от 6.01.2010 г., на жалбоподателя е дадена възможност да се запознае с материалите по преписката. Твърдението на касатора, че всъщност са му предявени такива по образуваното досъдебно производство е неоснователно. Именно материалите по наказателното производство, във връзка с посоченото в уведомлението правно основание, съставляват фактите и обстоятелствата, предпоставящи издаването на оспорения административен акт. Като е приел, че разпореждане № 86 от 7.01.2010 г. на началника на Пето РУ на МВР - Варна е законосъобразен административен акт и е отхвърлил жалбата на Тодор Валентинов Тодоров, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд