Решение № 8783 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13621/2016 г.

Решение № 8783 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13621/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-процесуалния кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба на "Р. Й." ЕООД гр. С., /правоприемник на жалбоподателя в първоинстанционното производство "Аквавижън" ЕООД/, подадена чрез пълномощника юриск. М. Н., против решение № 1806/12.10.2016 г. постановено по адм. дело № 2271/2015 г. по описа на АС-П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-1625-1400104-091-001/25.05.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП П., поправен с РА № П-16002415096670-003-001/02.06.2015 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 612 от 29.07.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП"), гр. П., при Централно управление (ЦУ) на НАП. В жалбата се излагат и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло обжалваният ревизионен акт. Не претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- П. в представен писмен отговор, чрез процесуалния си представител гл. юрск. Дамянова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Пред АС-П. е оспорена законосъобразността на ревизионен акт № Р-1625-1400104-091-001/25.05.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП П., поправен с РА № П-16002415096670-003-001/02.06.2015 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 612 от 29.07.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., при ЦУ на НАП, с който на дружеството допълнително е установен корпоративен данък за 2008, 2009 и 2010 г., съответно в размер на 172 277.80 лв., 96 659.45 лв. и 92 145.29 лв., начислени лихви общо в размер на 204 424.31 лв. С РА на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, и чл. 16, ал. 2, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е извършена корекция на финансовия резултат на дружеството в увеличение със сума съответно в размер на 2 090 172.99 лв., 599 199.50 лв. и 921 452.90 лв. С РА № П-16002415123050-003-001/13.07.2015 г. за поправка на ревизионен акт, сумите за 2008 г. и 2009 г. са изменени и са съответно на 1 722 778.00 лв. и 966 594.49 лв. Определените с РА задължения са в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. със сума, представляваща отчетна стойност по фактури, издадени от "Транс строй плюс" ЕООД, "Б. О. П. 2007" ЕООД, "Венис строй" ЕООД, "Карбон файбър" ЕООД, "Г. Б. И." ЕООД, "Трансгруп 2007" ЕООД, "А. М. Х." ЕООД, "Е. Х." ЕООД и "МГА Билдинг" ЕООД. Като основание за извършеното увеличение е прието, че фактурите и представените документи не отразяват реално осъществени стопански операции и поради липса на документална обоснованост не са признати за данъчни цели. Обжалваното решение на АС-П. е правилно. Направеното от приходните органи увеличение на финансовия резултат на РЛ за периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г., съответно доначисленият корпоративен данък и лихви за същите периоди, е на основание чл. 22 и чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Не са признати за данъчни цели разходите, направени от РЛ по фактурите, издадени от "Транс строй плюс" ЕООД, "Б. О. П. 2007" ЕООД, "Венис строй" ЕООД, "Карбон файбър" ЕООД, "Г. Б. И." ЕООД, "Трансгруп 2007" ЕООД, "А. М. Х." ЕООД, "Е. Х." ЕООД и "МГА Билдинг" ЕООД поради липса на извършени доставки. Приходните органи са приели, че щом първичните счетоводни документи - фактури - са издадени без да са извършени реални сделки, то от една страна липсва документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1, тъй като липсва първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция, а от друга страна - сделките са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е възприел изцяло доводите на приходните органи и се е позовавал на приетата от него липса на реалност на доставките. Правилно е прието от АС- П., че РЛ не е ангажирало достатъчно доказателства, които да обосноват извода, че разходите, направени от него във връзка с плащанията по процесните фактури, са извършени законосъобразно, респективно, че същите са документално обосновани. От ревизираното лице са представени само копия на фактурите, издадени от "Транс строй плюс" ЕООД, "Б. О. П. 2007" ЕООД, "Карбон файбър" ЕООД и "Г. Б. И." ЕООД, които не дават възможност да се приеме, че спорните разходи са документално обосновани, за да могат да участват в намаляването на финансовия резултат. Не е без значение и обстоятелството, че към някои от фактурите не е извършено и плащане от ДЗЛ. По отношение на фактурите, издадени от "Трансгруп 2007" ЕООД" Венис строй" ЕООД, "А. М. Х." ЕООД, "Е. Х." ЕООД и "МГА Билдинг" ЕООД, с предмет услуги - СМР, са налице единствено данни за договорни отношения. От договорите за изпълнение на строително-монтажни работи, сключени между РЛ и доставчиците не се установява видът, обемът на възложените СМР и за кой обект се отнасят уговорените СМР. Представени са протоколи, но не е установено, че същите се отнасят за доставките предмет на процесните фактури, като и съответствие на посочените в нея видове СМР с фактурираните доставки на услуги. Не е установено и приемането на предмета на договорените услуги. За да се приеме настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, РЛ е следвало да докаже, че услугите са действително извършени от фактуриралото ги дружество. Това означава, че дори да са изпълнени всички други предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит /в случая наличие на фактури/, при неустановена реалност на същите, посоченото материално право не може да възникне. Отсъствието на доказателства за установяване на релевантни факти - вида на извършваните услуги и механизма на тяхното извършване, води до извода за липса на реални доставки на услуги, поради което обосновано и законосъобразно съдът е отчел, че изводите на органа по приходите за липса на доставка по посочените фактури са законосъобразни. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая правилно е прието, че оспорващият не е доказал, че процесните фактури отразяват верни стопански операции, т. е. че е налице реалното осъществяване на описаната доставка на стока и услуга, поради което направените в тази връзка разходи не могат да участват при формирането на финансовия резултат. Неоснователно е оплакването на касатора за нарушения на първостепенния съд при оценката на доказателствата. Обвързаност на приходната администрация е да осъществи пълно доказване на неосъществяването /невярното отразяване на стопанската операция, за да обоснове с чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО увеличаването на ФР. При насрещно твърдение на данъчния субект за съществуваща/вярно отразена стопанска операция - нему според чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е процесуалната тежест на доказването на тези факти. Несъмнено няма как да е вярно положителното отразяване в първичен счетоводен документ на липсваща доставка. Доколкото задължение на страните по сделката е да осъществят счетоводното й отразяване, а тяхно право да изготвят писмени актове за изпълнението /когато липсва установена форма за доказване/, то у тях се съхраняват и носителите на информационна следа от сделката и изпълнението. Не случайно именно от страните при ревизията и насрещната проверка ревизиращият орган е изискал доказателствата за релевантните за спора факти. Липсата на документална обоснованост по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО отнася разходите по спорните фактури към данъчните постоянни разлики по чл. 26, т. 2 от ЗКПО и изключва признаването им за данъчни цели. Горното определя като правилен подхода за увеличаване на финансовия резултат за процесните периоди с разходите, които не са документално обосновани, при упражнения данъчен контрол. Предвид изводите за неустановена реалност на доставките на стоки, решението с което е потвърден РА, с който не са признати за данъчни цели разходите по тези фактури и съответно е увеличен ФР на дружеството, е законосъобразно. Заплащането на възнаграждения за неизвършени доставки на рекламни материални е отклонение от данъчно облагане. Фактурите не отразяват вярно стопанските операции, поради което е налице документална необоснованост. Доказателства оборващи извода на приходните органи, не са представени, поради което следва да се приеме, че решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА с който са установени задължения за КП в резултат на увеличение на финансовия резултат на РЛ за периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г. с разходите, направени от РЛ по фактурите, издадени от "Транс строй плюс" ЕООД, "Б. О. П. 2007" ЕООД, "Венис строй" ЕООД, "Карбон файбър" ЕООД, "Г. Б. И." ЕООД, "Трансгруп 2007" ЕООД, "А. М. Х." ЕООД, "Е. Х." ЕООД и "МГА Билдинг" ЕООД като обосновано и правилно следва да се потвърди в тази си обжалвана част. При този изход на спора касационната жалба се явява неоснователна. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 605 лева съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,