Решение № 16531 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2011 г.

Решение № 16531 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Пламен Нотев Малинов чрез пълномощника му - адвокат Пейчо Благоев Попчев против решение № 3274 от 4.07.2011 г. по адм. дело № 5197/2010 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № РД-09-205 от 21.04.2010 г. на кмета на Столична община, район "Нови Искър". Прави доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание жалбата се поддържа и от адвокат Гаенев. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че от повторната и допълнителната експертизи е установена реализация на плановите предвиждания и в процесния имот не съществува свободна от застрояване площ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от Пламен Нотев Малинов против заповед № РД-09-205 от 21.07.2010 г. на кмета на Столична община, район "Нови Искър" за одобряване решение № 7 по протокол № 5 от 15.04.2010 г. на техническа комисия. С него бивш земеделски имот № 40073 по помощния план на кв. Курило с площ от 956 кв. м. е определен изцяло за застроен. Възраженията си били, че имотът е свободен от застрояване. От приложената административна преписка е установено, че бившият имот е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и е в урбанизирана територия, определена със ЗРП на квартала от 1984 г. С цялата си площ от 956 кв. м. попада в УПИ III-496, отреден за производство, складове и администрация. Там е разположено действащо промишлено предприятие, поради което техническата служба е определила имотът изцяло за застроен. За изясняване на спора, съдът е допуснал три експертизи и е събрал голям брой писмени доказателства, представени от ответната страна за застрояването на имота. Възприел е изцяло повторната и допълнителната експертизи и въз основа на техните заключения с допълнителните разяснения, дадени в съдебните заседания е приел за безспорно установено цялостното обхващане на имота от плановите мероприятия. Въз основа на това е обосновал правен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се правят доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с допуснатите три съдебно-технически експертизи. При обсъждането им, съдът взе предвид следното: Първоначалната експертиза е извършена единствено на базата на материалите по административната преписка и плановата основа в ГИС. Това е довело до нейния формален характер. Вещото лице е отразило единствено личните си наблюдения си при посещението на имота. Описал го е, като ливада, върху която няма извършени строителни мероприятия и няма данни за съществуващи подземни комуникации. Направеното заключение, че цялата му площ е свободна от фактическо застрояване впоследствие е оспорено с приложените от ответната страна писмени доказателства и снимков материал. Наистина последният не съставлява доказателствено средство, поради което не е залегнал в мотивите на съда към изготвения краен съдебен акт. В същото време обаче аеро-фото снимките, изготвени и съхранявани в ГИС са носители на информация и са обосновали извода на съда за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза. Още повече, че ответната страна в съдебното заседание на 25.10.2010 г. чрез пълномощника си изрично е оспорила първоначалната такава, поради което с нарочно протоколно определение на нея са възложени разноските за възнаграждение на вещо лице по допуснатата нова експертиза. Изготвеното от нея заключение се различава с това на първата. Съдът е упражнил изрично уреденото правомощие по чл. 171, ал. 2, пр. 2 от АПК и приемайки, че делото все още не е изяснено от фактическа страна е назначил нова допълнителна експертиза. На нея ответната страна е предоставила още 50 броя документи за статута и застрояването на имота, собственост на друго юридическо лице. По този начин третото вещо лице е разполагало с много по-богат документален материал за плановите отреждания и извършеното през годините застрояване на имота, с какъвто предишните две вещи лица не са разполагали. Поради това съдът обосновано е изградил фактическите си изводи въз основа на експертизите от 13.01.2011 г. и най-вече от 19.05.2011 г. Не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. В съдебно заседание на 7.12.2011 г., пълномощниците на касатора правят още един допълнителен довод за допуснато процесуално нарушение от страна на съда, изразяващо се в неприемане на направения отвод. Страната е направила такъв в съдебното заседание на 28.03.2011 г. Обосновала го и с три обстоятелства: допускане на трета експертиза от трето вещо лице; приемане на доказателства, представени от ответната страна в хода на вече образуваното съдебно производство, по които пълномощниците на жалбоподателя не са имали възможност да изразяват становище и най-вече с отказа му с протоколно определение от същата дата да санкционира административния орган за несвоевременното представяне на писмени доказателства, водещо до отлагане на делото. Съдът е приел, че по отношение на него не е налице нито едно от основанията, посочени в чл. 22 от ГПК за приемане на отвода и е оставил искането без уважение. С това не е допуснал нарушение на процесуалния закон, тъй като е упражнил правомощието си да изясни напълно спора от фактическа страна. Жалбата, на подадените и доразвити касационни основания е неоснователна. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение