Решение № 7164 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 548/2021 г.

Решение № 7164 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 548/2021 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез нейния председател И. И. и от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище гр. Бургас, чрез процесуален представител, юрк. З. срещу решение № 5755/22.10.2020 г., постановено по адм. дело № 11348/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено Решение № Ж-186 от 10.04.2019 г. на КЕВР и е върната преписката на КЕВР за ново произнасяне в срок от 30 дни при спазване на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. Присъдени са и направените в производството по делото разноски. В касационната жалба на КЕВР, се изразяват доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение като се постанови друго по същество на спора, с което да се потвърди законосъобразността на процесното решение на КЕВР. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С втората касационна жалба "Водоснабдяване и канализация" ЕАД релевира доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и нормите на европейското право. Иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Моли за присъждане на направените по делото разноски. По първата касационна жалба на КЕВР, от страна на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД е постъпил отговор, чрез пълномощника юрк. З., в който се изразява становище за основателност на касационната жалба на КЕВР. Ответниците – Етажна собственост на сграда "Марак 1", находяща се в гр. Несебър и "Марак Девелопмънтс БГ" ЕООД, със седалище гр. Бургас в представени по делото отговори на касационните жалби, чрез процесуалния си представител адв. Ф. считат същите за неоснователни и молят решението на административния съд като правилно да се потвърди. Моли се също за присъждане на направените по делото разноски от страна на "Марак Девелопмънтс БГ" ЕООД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Етажната собственост на сграда "Марак 1", намираща се в гр. Несебър, [адрес], с идентификатор № 51500.507.134. 1 и на "Марак Девелопмънтс БГ" ЕООД, представлявано от управителя Р. Е., като самостоятелен собственик на обект в сграда "Марак 1", срещу решение № Ж-186/10.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено производството по жалба с вх. № В-17-14-8/04.07.2018 г. срещу "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище гр. Бургас в частта, свързана с откриване на индивидуални партиди (т. 1), както и в частта по т. 2 от решението, с което, поради отпадане на правния интерес на заявителя, е прекратено производството по жалба с вх. № В-17-14-8/04.07.2018 г., относно спиране на водоснабдяването за сграда "Марак 1". С обжалваното решение АССГ е отменил процесния акт на КЕВР и е върнал преписката за ново произнасяне в срок от 30 дни при спазване на дадените с решението задължителни указания. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 142 от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и неправилно прилагане на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. От съдържанието на становището на ВиК оператора изпратено до КЕВР (л. 54 от адм. дело № 11348/2019 г.), административният съд съобразил, че "Водоснабдяване и канализация" ЕАД е изпратила становището си и жалбата с приложенията към нея, но преписката по жалбата не е изпратена в КЕВР. Въз основа на това е направил извод, че в случая КЕВР не е имала основание да разгледа жалбата по същество, а следвало да изиска изпращането на преписката от оператора, вкл. и с оглед на обстоятелството, че приложенията към жалбата безспорно не представляват цялата преписка, а само притежаваните и изхождащи от жалбоподателя документи и отговорите на оператора. Приел е на следващо място, че в процесното решение на КЕВР е приложен неправилно материалния закон. Позовавайки се на приложимите разпоредби на чл. 41, ал. 3, т. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, даваща възможност на операторите след предварително уведомяване, да спират напълно или частично подаването и отвеждането на вода при писмено заявление на потребителя за временно или постоянно прекратяване на водопроводното и канализационното отклонение, които той използва, административният съд приел, че в случая такова заявление не е налично по преписката, като при липсата на такова, действията на оператора се явяват лишени от основание. Приел е по-нататък в мотивите, че са нарушени и разпоредбите на чл. 39, ал. 1, т. 7 от Общите условия, изискваща също предварително уведомяване на потребител, при писмено заявление за временно или постоянно прекратяване на водопроводното отклонение, използвано от него и чл. 41, ал. 3, т. 8 от Наредба № 4 даваща възможност за спиране на подаването и отвеждането на вода при неспазване от страна на потребителите на задължения, чието изпълнение е определено с Общите условия на договора. Посочил е, че не е установено въобще съществуването на писмено заявление на потребителя за временно или постоянно прекратяване на водопроводното и канализационното отклонение, които той използва, отправено до ВиК оператора, каквото се твърди, че е един от поводите за прекъсване на водоподаването. Изложил е и съображения, че КЕВР е следвало да разгледа жалбата и в частта й, относно действията/бездействията на оператора по отношение на спазването на Общите условия и конкретно на нормата на чл. 59, ал. 7 от тях, доколкото същата е свързана със срок за откриване на индивидуални партиди. Административният съд позовавайки се на приложимите разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) е приел, че са налице нарушения относно откриването от оператора на индивидуални партиди в етажната собственост. При този анализ административният съд е отменил оспореното решение на КЕВР и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил обосновани изводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Правилно съдът е приел, че при постановяване на обжалваното решение на КЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили на правилното прилагане на материалния закон. В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ. Процедурата по разглеждане на жалби и уреждането на спорове е подробно разписана в Глава девета, Раздел І на Наредба № 3. Съдът е проследил действията на Комисията и е стигнал до извода, че тя е извършила проверка по жалбата без да е събрала всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. По силата на чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Нормата на чл. 143, ал. 6 от посочената наредба също изисква Комисията да разгледа жалбата, ведно с цялата преписка по нея. Съдът е установил, че в случая преписката по жалбата не е била изпратена от оператора, касационен жалбоподател по настоящото дело в КЕВР. Следователно при разглеждане на преписката, КЕВР не е събрала всички необходими документи и не се е запознала с тях при произнасянето си. Правилен е изводът на административния съд, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалния закон. По отношение действията на оператора във връзка с откриването на индивидуални партиди в етажната собственост, неправилно КЕВР е приел, че не е компетентен да се произнесе. Разпоредбата на чл. 5 ЗРВКУ определя правомощията на КЕВР по регулирането на ВиК-услугите, които включват регулиране на цените и качеството на ВиК-услугите, извършвани от ВиК-операторите, независимо от формите на собственост и управление на ВиК-системите. Показателите за качеството на предоставяните ВиК-услуги са дефинирани в чл. 9 ЗРВКУ, като в чл. 9, ал. 2, т. 14 един от показателите за качеството на предоставяните услуги са срок за присъединяване на нови потребители към ВиК системите. От това следва, че КЕВР има правомощие да упражнява контрол върху качеството на ВиК услугите на базата на посочения критерий. Молбата до комисията е за упражняване на контрол спрямо ВиК-оператора по качеството на предоставяните от него услуги, въз основа на посочения по-горе критерий и е задължение, произтичащо от закона. Правилен е направеният извод, че прекратяването на производството при непълно извършена проверка и неизясняване на фактите, води до необоснованост на извода за неоснователност на жалбата. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в жалбите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, а това на ответника – "Марак Девелопмънтс БГ" ЕООД за присъждане на направените пред настоящата касационна инстанция разноски, се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 600 лв., съгласно представен по делото Договор за правна услуга от 25.11.2020 г. и фактура и преводно нареждане за посочената сума – л. 34, 36 и л. 37 от делото, като касационните жалбоподатели следва да заплатят поравно посочената сума или всеки от тях следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5755/22.10.2020 г., постановено по адм. дело № 11348/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, с адрес гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 8-10 да заплати на "Марак Девелопмънтс БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Македония" № 61-63, офис 1 с [ЕИК] разноски по делото, в размер на 300 (триста) лева. ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Генерал Владимир Вазов" № 3, ет. 4 да заплати на "Марак Девелопмънтс БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Македония" № 61-63, офис 1 с [ЕИК] разноски по делото, в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.