Решение № 6621 от 5.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Велева, подадена чрез процесуален представител срещу решение 1347 от 29.12.2021 г., постановено по адм. д. 836/2021 г. по описа на Административен съд София област (АССО). Поддържа се, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО, алтернативно отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. Ответникът - директорът на Центъра за специализация и професионална подготовка (ЦСПП) гр. Казанлък при Академията на Министерство на вътрешните работи (АМВР), чрез процесуален представител в писмен отговор моли да се остави в сила решението на АССО. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 1347 от 29.12.2021 г., постановено по адм. д. 836/2021 г. по описа на Административен съд София област (АССО) е отхвърлено оспорването на касаторката за прогласяване на нищожност на Заповед 5718з-174/22.07.2019 г., издадена от директора на ЦСПП гр. Казанлък при АМВР, с която Велева е отстранена от ЦПСПП гр. Казанлък при АМВР поради слаб успех. Основанието за издаване на акта е чл. 64, т. 1 и чл. 65, във вр. пар 2 от Заключителните разпоредби на Устройствен правилник Iз-423 от 02.03.2012 г. на центровете за специализация и професионална подготовка към АМВР. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон, без да са налице основания за прогласяването й за нищожна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователно е възражението на касаторката за допуснато процесуално нарушение от съда с характер на съществено такова, а именно, че не се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата в подкрепа на искането за обявяване на нищожност на оспорения акт, с което е нарушил правото на защита на жалбоподателката. Административният съд е установил фактическа обстановка, по която страните не спорят и въз основа на приобщения по делото доказателствен материал е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи във връзка с изложените в жалбата твърдения. В касационната жалба повторно са наведени доводите за липса на валидно правно основание за издаване на процесната заповед, по причини, че Устройствен правилник Iз-423 от 02.03.2012 г. на центровете за специализация и професионална подготовка към АМВР не е обнародван, издаден е от некомпетентен орган - министъра на вътрешните работи и е отменен. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да се подчертае, че осъществяването на косвен съдебен контрол за законосъобразност на нормативен акт е недопустимо в настоящото производство с предмет нищожност на индивидуален административен акт. Докато един нормативен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен в отделен процес, неговият стабилитет следва да бъде зачитан. Възможността за съдебен контрол спрямо подзаконовите нормативни актове е предвидена изрично като безсрочна в чл. 187, ал. 1 от АПК, но няма данни такъв да е осъществен в случая. АССО правилно е приел, че липсват основания оспореният пред него акт да бъде прогласен за нищожен, тъй като по делото не е доказано наличие на тежък порок, който да възпрепятства актът да породи правно действие. Заповед 5718з-174/22.07.2019 г. е валиден акт като издаден от директора на ЦСПП гр. Казанлък при АМВР, в кръга на правомощията му съобразно нормата на чл. 64 от цитирания правилник, и в изискуемата писмена форма. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на делото и липсата на направено искане за присъждане на разноски от ответника, такива не се дължат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,