Решение № 4845 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9755/2009 г.

ВАСVII отделение14.04.2010 г.докладчик т Иван Раденков

Диспозитив

Отхвърля оспорването на "Рея - Крум Крумов" ЕООД гр. София срещу чл. 23, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 37/2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, чл. 8, ал. 2 и чл. 18, ал. 9 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверочните изпити. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 4845 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9755/2009 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Рея - Крум Крумов" ЕООД гр. София срещу чл. 23, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 37/2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредба № 37), чл. 8, ал. 2 и чл. 18, ал. 9 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38). Твърди се, че цитираните текстове са незаконосъобразни, противоречат на закона и пораждат неяснота относно отговорността на обучаващия се, преподавателя и собственика на учебно МПС, възникнала като последица от евентуално пътно-транспортно произшествие. Ответникът - министъра на транспорта, редовно призован, представител не се явява. Ангажирано е писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, извърши проверка на оспорените нормативни актове съобразно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, по силата на препращането от нормата на чл. 196 от АПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подзаконови нормативни актове, с неограничен кръг адресати. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 37, кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория "А" или подкатегория "А1" трябва да притежават застраховка на кандидата, валидна за периода на практическото обучение и практическите изпити. В ал. 4 на чл. 23 от наредба № 37 е предвидено, че по време на обучението за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория "А" и подкатегория "А1" на път в населено или извън населено място: 1. преподавателят следва кандидата с друг мотоциклет или автомобил; 2. преподавателят и кандидатът осъществяват комуникация чрез устройство за гласова връзка и 3. кандидатът и преподавателят - когато следва кандидата с мотоциклет, са със светлоотразителна жилетка, на гърба на която е изобразена буквата "У" с черен цвят и размери не по-малки от 160 мм широчина и 200 мм височина. Нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 38 регламентира, че практическият изпит на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категории "А, В + Е", "С + Е" и "D + Е" и подкатегории "А1, С1 + Е" и "D1 + Е" се провежда на учебна площадка и по пътища в населено място, а според чл. 18, ал. 9 от същата Наредба, кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория "А" и от подкатегория "А1" представят копие на документ за застраховка на кандидата, валидна към датата на изпита. Оспорените наредби са издадени в изпълнение на законовата делегация на чл. 152 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и в изпълнение на изискването за съответствие на подзаконовите нормативни актове с европейското законодателство. С Наредба № 37/2.08.2002 г. са уредени условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, а с Наредба № 38/16.04.2004 г. - условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверочните изпити. Разпоредбите на чл. 152, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗДвП , в приложимите към момента на издаване на Наредбите редакции предвижда, че министърът на транспорта и съобщенията: т. 3 - съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката с наредба определя условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение; т. 4 - с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква "в". Обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "А" или подкатегория "А1" е уредено в Директива 91/439 на Съвета от 29.07/1991 г. относно свидетелствата за управление на МПС, като държавите-членки следва да предприемат мерки, гарантиращи, че кандидатите за придобиване на свидетелство за управление на МПС притежават нужните знания и умения и показват необходимото поведение за управление на МПС. Именно в изпълнение на това задължение законодателят е въвел изискването обучението и изпитите да се провеждат и в населено и извън населено място. Следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането (КЗ), обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. От своя страна чл. 264, ал. 3 от КЗ предвижда, че не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс. Оспорените текстове са в съответствие с разпоредбите на ЗДвП и изискванията на Директива 91/439 на Съвета от 29.07/1991 г. С тях са въведени конкретни, изпълними и обосновани изисквания на европейската директива. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд, състав на седмо отделение счита, че оспорените Наредби са издадени от компетентен орган, съобразно целта на ЗДвП и в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон и при липса на основания за отмяната им, при което жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1