Решение № 1505 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11774/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. С Решение 1232 от 14.10.2024 г. по адм. дело 463/2024 г. Административен съд София област по жалба на "СУИСМОД" ООД, ЕИК 130550111, със седалище и адрес на управление гр. Ихтиман, представлявано от управителя С. Дросте, е изменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. 7311-19-1/12.01.2024 г., издаден от мл. експерт в община Ихтиман, потвърден с Решение 1/08.03.2024 г. на ръководителя на звено МДТ при община Ихтиман. В останалата част жалбата срещу административния акт е отхвърлена. Срещу съдебния акт, в частта с която е отхвърлена жалбата на "СУИСМОД" ООД срещу АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. 7311-19-1/12.01.2024 г., издаден от мл. експерт в община Ихтиман, потвърден с Решение 1/08.03.2024 г. на ръководителя на звено МДТ при община Ихтиман, е подадена касационна жалба от "СУИСМОД" ООД представлявано от управителя С. Дросте, чрез адв. О. Недков. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени АУЗД, в оспорената част, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представят се писмени бележки. Ответната страна ръководителят на звено МДТ при община Ихтиман, в писмен отговор чрез юрк. Грънчалов, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд София област е АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. 7311-19-1/12.01.2024 г., издаден от мл. експерт в община Ихтиман, потвърден с Решение 1/08.03.2024 г. на ръководителя на звено МДТ при община Ихтиман, с който е определен данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за 2023 г. по отношение на имот М146-0511292050, собственост на "СУИСМОД" ООД. В административния акт размерът на ДНИ за 2023 г. е определен в размер на 6 265, 24 лв. и лихва 308, 50 лв., а ТБО е изчислена в размер на 31 351, 27 лв. и лихва 1 543, 77 лв. Общата сума на задължението към 24.01.2024 г. е в размер на 39 468, 78 лв., като установените задължения за довнасяне са разделени по вид и размер. Със съдебния акт е изменен АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. 7311-19-1/12.01.2024 г., издаден от мл. експерт в община Ихтиман, потвърден с Решение 1/08.03.2024 г. на ръководителя на звено МДТ при община Ихтиман, в частта, с която е определена ТБО за 2023 г. в размер на 31 351, 27 лв. и лихва в размер на 1 543, 77 лева, като е определена ТБО за 2023 г. по отношение на имот М146-0511292050 в размер на 31 214, 99 лева и лихва в размер на 1521, 96 лева. Процесният АУЗД е потвърден в останалата му част. Административен съд София област е приел от фактическа страна, че "СУИСМОД" ООД е собственик на недвижим имот М146-0511292050 на територията на община Ихтиман, за който са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Видно от подадената Справка - декларация за освобождаване от ТБО дружеството е освободено и не е плащало такса за сметосъбиране за процесната 2023 г. Решаващият съд е приел СТЕ, според която е налице разминаване в стойността на дължимия данък ТБО по два от елементите, а именно: общият размер на ТБО е в размер на 31 214, 99 лв. вместо 31 351 лв., а изчисленият размер на лихвите, съобразно изменения размер на ТБО е в общ размер на 1 537, 07 лв. вместо 1 543, 77 лв. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата, а преценен за съответствие с приложимия материален закон (ЗМДТ) е отчасти незаконосъобразен. Според първоинстанционния съд административният орган правилно е приложил нормативните правила и критерии, формиращи дължимата годишна сума за ТБО относно дължимата компонента за периода 2023 г. Административният съд е кредитирал приетата по делото СТЕ, като е приел, че ДНИ е правилно определен, а правилната стойност на общия размер на ТБО е в размер на 31 214, 99 лв. вместо 31 351, 27 лв., а дължимата лихва към 12.01.2024 г. върху ТБО за земята е 15, 11 лв., а за сградите 1521, 96 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд София- област подробно и изключително задълбочено е обсъдил приложимата нормативна уредба чл. 10 и сл.от ЗМДТ, практиката на ВАС и СЕС (Решение на СЕС от 30 март 2016 г. по дело С-335/16, че чл. 14 и чл. 15, § 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г.). По отношение на установените задължения за ДНИ: Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая не се спори, че "СУИСМОД" ООД е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, като собственик на недвижим имот, за който е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Задължението за ДНИ за процесния период е правилно установено, като е съобразена облагаемата основа на обектите в съответните недвижими имоти според подадените от дружеството декларации по чл. 14 ЗМДТ. По делото не са ангажирани доказателства от "СУИСМОД" ООД, сочещи недължимост на ДНИ в установените със спорния акт размери. По отношение на установените задължения за ТБО: Правилно решаващият съд приема, че по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, публичното вземане за такса за услугите по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ (поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване) няма да се дължи само, ако общината въобще не поддържа чистотата на териториите за обществено ползване. Условията, при които се извършват услугите, се определят с акт по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Твърдението в касационната жалба за неизползването на имота преповтаря доводите в жалбата пред първоинстанционния съд. Неизползването на имота по арг. от чл. 71, т. 2 от ЗМДТ може да бъде основание за подаване на декларация за освобождаване от таксата за услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, но не е предвидено като освобождаващо от таксата за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ и ал. 2 от ЗМДТ. Релевантно за дължимостта на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения не е ползването на имотите през текущата година, а тяхната принадлежност към територията, в която тази услуга се извършва и установеното наличие на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци на територията на абщината, а относно таксата за поддържане на чистотата е престиране на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината. Няма спор, че кметът на община Ихтиман е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги по събиране и извозване, обезвреждане в депо или други съоръжения на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в общината. Видно от заключението на вещото лице (л. 95-96 от делото) и доказателствата по делото, фабриката на "СУИСМОД" ООД е разположена в непосредствена близост до Мотел Ихтиман и според заповед 1667/28.10.2022 г. на кмета на община Ихтиман се намира в района му. Предвид изложеното и доколкото общината е определила вида и границите, в които се предоставя конкретната услуга, където попада и процесния имот, за да възникне задължението за ТБО (и по-конкретно "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване"), е необходимо наличието и на последната трета материална предпоставка, а именно фактическо престиране на услугите от страна на общината. Правилни са изводите на съда, че административният орган е доказал предоставянето на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" и "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо". Това се установява от представените доказателства по делото, вкл. и от заключението на вещото лице, в което се посочват и конкретните суми по одобрената План-сметка за 2023 г. на общината за услугите по събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депа, в т.ч. за зимно и лятно почистване на уличните платна, площадите и алеите. Последната услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия произтичащо от Закона за управление на отпадъците. Правилно първоинстанционният съд е съобразил дължимостта на същата за двата компонента на услугите по чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ. Размерът на задължението за ТБО за процесния период е правилно установено, като е съобразена облагаемата основа на обектите в съответните недвижими имоти според подадените от дружеството декларации по чл. 14 ЗМДТ и е приложен размерът на ТБО, определен с Решение 164 от 27.11.2020 г. на Общински съвет Ихтиман. След като е стигнал до горните изводи, Административен съд София - област е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение