Решение № 7050 от 27.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител- юрисконсулт С. Стефанова, срещу Решение 31 от 09.02.2023г. по адм. дело 725/ 2022г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с което агенцията е осъдена да заплати на Вачев Табак ООД, със седалище: град Велико Търново обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател навежда доводи за прекомерност на присъденото обезщетение с оглед фактическата и правна сложност на извършената правна услуга, изразяваща се в изготвяне на жалба и подаването й по административен ред, като счита, че адвокатското възнаграждение е следвало да бъде определено по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Вачев Табак ООД, със седалище гр. Велико Търново, чрез адв. М. Балджиева от ВТАК счита, че следва да се остави в сила съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, съобразно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт - Решение 31 от 09.02.2023г. по адм. дело 725/ 2022г. на Административен съд Велико Търново, Националната агенция- гр. София за приходите е ОСЪДЕНА да заплати на Вачев Табак ООД, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2000 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение, за обжалване на отменен по административен ред незаконосъобразен административен акт- Разпореждане с изх. С210004-137-0004089/ 02.06.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 525 лева за заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение. За да достигне до този резултат административният съд е намерил, че на 10.06.2021г. Вачев Табак ООД е подало до ТД на НАП Велико Търново искане за отписване на погасени по давност публични вземания по изпълнително дело 4120000071/ 2012г. в общ размер на 63 707,52 лева главница и лихви в размер на 53 254,62 лева. С Разпореждане с изх. С210004-137-0004089/02.06.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново е отказано прекратяване на посоченото изпълнително дело за установените вземания на основание изтекла погасителна давност. В резултат на съдебно обжалване с Решение 364 от 17.12.2021г. по адм. дело 469/ 2021г. АС Велико Търново по реда на чл. 268 ДОПК отменил Решение 85/ 30.06.2021г. на заместник- териториалния директор на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на ищеца против разпореждане с изх. С210004-137-0004089/ 02.06.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- Велико Търново, като и отменил самото разпореждане, а преписката върнал на публичния изпълнител за произнасяне по искането на дружеството за погасяване на публични държавни вземания. Административният съд, който е сезиран с иска приел, че в присъединеното адм. дело 469/ 2021г. на АС Велико Търново, бил приложен и Договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021г., в който изрично се посочвало, че бил сключен за административната фаза на процеса по обжалване на акта на публичния изпълнител и било отразено заплащане в брой на сумата от 2000 лева при подписването на договора. Предмета на договора бил осъществен, административното обжалване е извършено и с Решение 85/30.06.2021г. на заместник- териториалния директор на ТД на НАП Велико Търново жалбата против разпореждане с изх. С210004-137-0004089/02.06.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново е оставена без уважение. Решаващият съд посочил, че обжалването по административен ред е задължително по силата на специалния процесуален ред по ДОПК, който не предвижда възможност за възстановяване на сторените разноски в административното производство. Съдът приел, че по аналогия от Тълкувателно решение 1/ 15.03.2017г. по Тълкувателно дело 2/ 2016г. на ОСС на ВАС е налице предпоставка за приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Преценил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт. Разгледано е възражението на ответника за неговата прекомерност, като е посочено, че при размера на материалния интерес адвокатското възнаграждение е определено под минимума съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваното съдебно решение е ПРАВИЛНО. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени правомощия. Настоящият съдебен състав на ВАС смята за обоснован изводът на съда, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е Разпореждане с изх. С210004-137-0004089/ 02.06.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- Велико Търново, който акт е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Налице е вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред. Установена е и причинна връзка между отменения незаконосъобразен адм. акт и настъпилия вредоносен резултат. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152- чл. 155 няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота в ДОПК и АПК, относно понесените от страната разноски в това производство. Съобразно чл. 4 ЗОДОВ държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая е налице претърпяна вреда от страна на Вачев табак ООД, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение, доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Административният съд е изложил подробни мотиви във връзка с възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение, които се споделят от настоящия състав, включително относно фиксирания му размер. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Неоснователни са наведените с касационната жалба твърдения за неправилно приложение на разпоредбите на Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на дължимия размер на обезщетението. В чл. 8, раздел III от Наредбата са регламентирани възнагражденията по административни дела за една инстанция. Според чл. 8, ал. 4 на Наредбата адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган следва да е съобразено с размерите по чл. 8. Ето защо договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. в производството по административно обжалване на процесното разпореждане е съобразено с минималния размер на възнаграждението по чл. 8, ал. 4, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата да е обоснован и справедлив, и с това да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, реципрочен на същността на правната услуга. Поради тези съображения обжалваното съдебно решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 08.03.2023г. и списък на разноските в размер на 500 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение