Решение № 7106 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2015 г.

Решение № 7106 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 24.02.2015 г. по адм. д. № 1436/2013 г. Пловдивският административен съд е отменил ревизионен акт № 161305534/7.02.2014 г. на органите по приходите на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 413/29.04.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП Пловдив. Решението се обжалва с касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП Пловдив. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба "Картаген 2000" ЕООД я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд обсъди доводите в касационната жалба и установи следното: С оспорения пред Пловдивския административен съд ревизионен акт са установени задължения на "Картаген 2000" ЕООД по ЗДДС и лихви за периода 1.10.2012 г. - 31.12.2012 г. Не е признат данъчен кредит по изчерпателно изброените фактури за доставка от доставчик "Интерком Херку" ООД Варна. Ревизиращият орган е приел, че не са представени доказателства за реално извършване на доставката на вещите по фактурите съгласно изикванията на чл. 6, т. 1 ЗДДС. Пловдивският административен съд е приел, че доставката по посочените фактури е реална съгласно представените писмени и гласни доказателства по делото в светлината на решенията на СЕС. Спорът по делото по издадените фактури е за реалността на доставките с издател "Интерком Херку" ООД Варна. Реалността на сделките е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване на правото за приспадане на данъчен кредит съгласно систематичното тълкуване на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбите на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС се съдържат дефиниции за облагаеми доставки и според тях това е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно всяко извършване на услуга. Когато се претендира правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се докаже по безспорен начин, че правото на собственост върху стоките по фактурите е прехвърлено и че услугата е извършена и то от конкретния издател на фактурата. От приходната администрация е отчетено, че не се доказва действително осъществяване на удостоверените с фактурите доставки. Фактическите основания в ревизионния акт са установени от събраните в ревизионното производство доказателства. Извършени са проверки от данъчните органи относно всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение относно реалността на доставките. Данъчните органи са обосновали изводите си за липса на право на данъчен кредит по процесните фактури. Лицето, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия (т. 37 от решение СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12). В тази връзка наличието на издадените данъчни фактури и отразяването им в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни да обосноват реалност на доставката. Следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото, както и свързаните с тях доказателства. Вместо изложеното по-горе, Пловдивският административен съд в мотивите на решението си е направил подробно изложение на практиката на Съда на Европейския съюз и то едностранно. В изложението не е посочена многобройната практика на СЕС относно невъзможността за приспадане на данъчен кредит само и единствено въз основа на вписванията по фактурите (р. по д. С-342/87, р. по д. С-454/98, р. по д. С-35/05 и др.) Независимо от изложеното, цитирането на европейската съдебна практика по спорния въпрос не може да замести задължителните мотиви на решението, които да обосновават постановения от съда резултат. Такива липсват в решението на Пловдивския административен съд. Пловдивският административен съд формално е приел, че писмените и гласни доказателства по делото установявали реалността на процесните доставки. Тези доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и не са изложени съображения по доводите на страните. Данъчната администрация е посочила доказателста и е обосновала изводите си за липса на реалност на сделката, като е посочила липсата на приемо - предавателни протоколи, подписани от получател складови разписки, не установени разходи за транспорт, за съхраняване на стоките и за заплащане на цената им. Не са обсъдени доводите във връзка със споразумението за прихващане, на което се позовава жалбоподателя, за липса на насрещни изискуеми и ликвидни вземания между него и доставчика. Не са обсъдени гласните доказатества във връка с писмените такива за установените от тях обстоятелства, явното им противоречие, при които съдът задължително следва да изложи съображения за това кои кредитира и кои не. Решението на Пловдивския административен съд е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно мотивите на решението. Разноски по делото за тази инстанция следва да се присъдят при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд