Решение № 3620 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2017 г.

Решение № 3620 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 227 във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., при ЦУ на НАП, срещу решение № 607 от 10.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1478/2016 г., по описа на Административен съд - гр. В., в частта в която е отменен Ревизионен акт № Р-03000315004075-091-001/05.02.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - В., изменен с Решение № 96/27.04.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, писмените бележки и в съдебно заседание касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отхвърлена жалбата на "Б. с." ЕООД . Претендира разноски, юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Б. с." ЕООД, излага становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Административен съд - В. е уважил от части жалбата на "Б. с." ЕООД и частично е отменил Ревизионен акт № Р-03000315004075-091-001/05.02.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - В., изменен с Решение № 96/27.04.2016 г. на, на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. в частта, с която на ревизираното лице са определени данъчни задължения: по ЗКПО за д. п. 2012 г. - за разликата над 970.52 лв. и по отношение на начислените лихви - за разликата над 289.23 лв.; и за д. п. 2013 г. - за разликата над 9 305.88 лв. и лихви - за разликата над 1 750.94 лв.; и по ЗДДС - за д. п. м. 08.2012 г. изцяло - ДДС в размер на 2 694.37 лв., ведно с лихви за просрочие - 930.37 лв. и за д. п. м. 12.2013 г. - за разликата над 20 131.05 лв. и по отношение на начислената лихва - за разликата над 4 213.58 лв., ведно със съответните лихви и е оставил в сила ревизионния акт в останалата част. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. От фактическа страна съдът е приел, че основна дейност на дружеството е общо строителство на сгради и строителни съоръжения. За процесния период дружеството е изградило три обекта. Приел е, че за единия обект, с нотариален акт за покупко-продажба и учредяване право на строеж № 163/2008 г. В. К., М. Д., М. П. и К. Д. учредяват на "Б. С." ЕООД безсрочно вещно право на строеж върху УПИ ХVII-9,16 в кв. 288 на гр. В., с административен адрес: гр. В., ул. "Б. Т." .№..., 3А, срещу задължението на дружеството да построи в същия жилищна сграда, като изгради за тях описаните в нот. акт обособени обекти, а за останалите такива от бъдещата сграда лицата са дали съгласие дружеството да се разпорежда с тях. Срещу задължението на дружеството да изгради предвидената за строеж сграда изцяло със собствени средства, физическите лица са прехвърлили собствеността само върху част от същия ПИ, а именно върху 154.83 кв. м. ид. ч. от общо 288 кв. м. площ. Сградата е построена и въведена в експлоатация с Удостоверение от 02.08.2012 г. Приел е, че към датата на учредяване на правото на строеж от дружеството са издадени фактури към собствениците на стойност 77 425.48 лв., отчетен е приход през 2008 г. и няма корекция на отчетените приходи към датата на въвеждане на обекта в експлоатация. За втория обект, съдът е приел, че с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване право на строеж № 186/2008 г. Е. Д., С. Т., С. Т., Н. Т. прехвърлят на "Б. С." ЕООД ид. част от дворно място, а именно 183.21 кв. м. дворно място, цялото с площ 255 кв. м., с административен адрес: гр. В., ул. "Ф." ..№..., срещу задължението на дружеството да построи жилищната сграда /в т. ч. и изрично посочени обекти за прехвърлителите/, предвидена за строеж в това място съгласно действащия ПУП, изцяло със свои средства. Със същия нот. акт собствениците учредяват на дружеството безсрочно вещно право на строеж върху дворното място. Сградата е построена и е въведена в експлоатация с Удостоверение от 18.12.2012 г. Приел е, че към датата на учредяване на правото на строеж от дружеството са издадени фактури на собствениците на земята на стойност 41 404.47 лв., по които е отчетен приход през 2008 г. За третия изграден от ревизираното лице обект, съдът е приел, че с нот. акт за учредяване право на строеж и прехвърляне на идеални части от недвижим имот № 42/2011 г. П. К. прехвърля на "Б. с." ЕООД, А. К., А. В., И. Р. и П. П. собствените си 166 кв. м. идеални части от поземления имот, целия с площ от 249 кв. м., находящ се в гр. В., ул. "П. Х." .№..., при изрично описани в нот. акт квоти за всеки от приобретателите, като квотата на "Б. С." ЕООД е 73.91 кв. м. ид. ч., срещу задължение на дружеството да построи изцяло със свои средства и да въведе в експлоатация предвидената жилищна сграда. Приел е, че съгласно нот. акт собствениците на поземления имот запазват за себе си и взаимно си учредяват безсрочно вещно право на строеж върху подробно описаните в нот. акт обекти в бъдещата сграда. За обекта е издадено Разрешение за ползване от 04.12.2013 г. Приел е, че към датата на учредяване на правото на строеж от дружеството са издадени фактури на собствениците на стойност 20 504.04 лв., приходът по фактурите е отчетен през 2011 г. и няма корекция на приходите към датата на въвеждане в експлоатация. Въз основа на фактическите констатации на данъчните органи, съдът е приел, че отчетените разходи за изграждането на жилищните сгради са намерили отражение при определяне на счетоводния финансов резултат на дружеството, но по издадените на собствениците на трите обекта фактури ревизираното лице е реализирало неотчетените приходи, поради което е увеличен финансовия му резултат за процесните години. Съдът е приел, че за да извършат това увеличение, довело и до определяне на съответните задължения по ЗКПО, органът по приходите, въз основа на разпоредбите на чл. 222 и чл. 223 от ЗЗД е приел, че по процесните нот. актове са налице две сделки, при която всяка от страните е купувач и продавач. Съдът е приел, че при определяне на счетоводния финансов резултат на дружеството органите по приходите са приложили правилата на Счетоводен стандарт (СС) № 16 "Дълготрайни материални активи" (ДМА), съгласно който при отчитане на сделки със замяна на несходни активи, т. е. при активи с различна същност и предназначение, придобитият актив, не следва да се записва по балансовата стойност на отдадения актив, а по неговата справедлива стойност. Приел е че, като се е позовал на понятието "справедлива цена" дадено в § 1, т. 3 от ДР на ЗСч (отм.), на основание цитирания СС, данъчният орган е направил извод, че придобитите от дружеството ДМА /правото на строеж/ следва да се заведат по тяхната справедлива стойност - пазарна цена на строителна услуга или пазарна цена на готов обект към датата на въвеждане в експлоатация на готовият обект. Приел е, че данъчните органи са направили съпоставка с извършените продажби към клиентите, закупили имоти в същата сграда, без да са собственици на терена и са констатирали, че ревизираното лице е издало на физическите лица - учредители на правото на строеж фактури на по-ниска стойност от пазарните цени. По този начин е реализирало неотчетен приход, поради което и на основание чл. 78 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО счетоводния финансов резултат на дружеството-жалбоподател е увеличен за 2012 г. със сумата 220 243.39 лв. и за 2013 г. със сумата 204 146.02 лв., съответно са определени и допълнителни задължения за корпоративен данък. Неправилен според съда е извода на органите по приходите, че за отчитане на правото на стореж приложение следва да намери СС 16 "ДМА" изискващ активът да се заведе по неговата справедлива стойност, т. е. по неговата пазарна цена. За да установи като незаконосъобразен този извод, съдът е приел, че съгласно т. 1, предл. първо от цитирания СС, същият е неприложим спрямо дълготрайни материални активи придобити и държани в предприятието с цел продажба. Приел е, че при реализиране на процесните три сделки за дружеството е налице спекулативна цел - продажба на останалите обекти в построените сгради, което изключва възможността и намерението на търговеца да ги използва за производството и продажбата на други активи или като инвестиционни имоти, за административни или други цели, поради което, придобитото от дружеството право на строеж не може да се третира като ДМА по смисъла на СС -16, а следва да се разглежда като стоково-материални запаси, спрямо които приложим е СС № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси. Изводът на съда е основан на заключението на допуснатата и кредитирана от него съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което след като преотстъпеното правото на строеж няма да бъде използвано за изграждането на обекти, които да се използват в дейността на предприятието и няма да бъдат използвани през повече от един отчетен период, то следва при отчитането на придобитото право на строеж да се приложи СС-40, съгласно който имотите за продажба се отчитат като продукция, по реда на СС 2 - "Стоково-материални запаси", когато са изградени и се очаква последващата им продажба, какъвто съдът е приел, че е настоящият случай. От заключението на ССЕ за установено че по същия начин - като стоково-материален запас е отчетено в счетоводството правото на строеж и от дружеството. При така установеното съдът е приел, че остойностяването следва да се извърши по доставна стойност /историческата цена или себестойност/, която по отношения на придобитите от дружеството активи - правото на строеж, представлява насрещната престация, която предоставя ревизираното лице на собствениците на земята, а именно: сбор от строителната услуга, правото на строеж и земята. От тези стойности съдът е приел, че следва да се приспаднат фактурираните на собствениците при придобиването на правото на строеж суми и на основание чл. 18 вр. с чл. 78 от ЗКПО, размерът на счетоводната печалба и съответстващата й данъчна основа да бъде приет съответно с вариант 1 от заключението на вещото лице по допуснатата и кредитирана от съда съдебно-оценителна експертиза, изготвен на база себестойност на СМР за процесните години. При тази калкулация съдът е приел, че следва да се отмени РА в частта, в която на дружеството са определени задължения по ЗКПО за корпоративен данък за д. п. 2012 г. - за разликата над 970.52 лв. и по отношение на начислените лихви - за разликата над 289.23 лв.; и за д. п. 2013 г. - за разликата над 9 305.88 лв. и лихви - за разликата над 1 750.94 лв. Относно установените от данъчните органи задължения по ЗДДС съдът е приел, че са налице две насрещни доставки при условията на чл. 130 от ЗДДС, при които данъчното събитие /съобразно правилото на ал. 3 на същия член/, възниква на дата на предоставяне на строителните обекти, т. е. въвеждането им в експлоатация, което е станало съответно на 02.08.12 г. за обекта на ул. "Б. Т." .№... и 3А и на 18.12.12 г. на ул. "Ф." ..№.... Правилно според съда е установено от органите по приходите, че на осн. чл. 25, ал. 6 на тези дати за дружеството е възникнало задължение да начисли ДДС. Приел е, че правилно Директорът на "ОДОП" при административният контрол на РА е изменил същия, като правилно и обосновано е констатирал, въз основа на чл. 80, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и на Решение от 19.12.2012 г. по дело С-549/11 на СЕС несъответствие на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС с посочената разпоредба от Директивата и със съдебната практика на СЕС. С. е приел, че правилно Директорът е съобразил посочените разпоредби на правото на ЕС и практиката на СЕС и е установил за паричен еквивалент на насрещната престация за строителната услуга нейната субективна стойност - себестойността й, измерима със стойността на разходите, които доставчикът на строителната услуга ще изразходва за построяването на обектите, които ще се предоставят на учредителите на правото на строеж, във вида, в който те са договорени в нотариалния акт, вместо установения в РА паричен еквивалент, изчислен по пазарна стойност на строителната услуга. Досежно себестойността на строителната услуга за всеки от трите обекта съдът е кредитирал заключението на първоначалната и допълнителна съдебно-оценителни експертизи, като съответстващи на критериите посочени в решението по дело С-549/11 г. на СЕС.. По тези съображения и предвид заключението на вещото лице РА е отменен изцяло относно задължението на ревизираното лице за дан. период м. 08.2012 г. и е отхвърлена жалбата относно определения размер за м. 12.12 г., тъй като определения размер от вещото лице е по-висок от установения в хода на ревизията. Относно д. п. 12.2013 г. съдът е приел за неправилен изводът на данъчните органи, че "Б. с." ЕООД с едноличен собственик и управител П. К. и М. К., И. К. и А. К., като съсобственици на поземления имот, находящ се на ул. "П. Х." .№..., са свързани лица по смисъла на т. 34 от § 1 на ДР на ЗДДС и § 1, т. 3, б., "ж", "з" и "м" вр. т. 4 б. "д" от ДР на ДОПК, поради като и с оглед разпоредбата на чл. 80, т. 1 от Директива 2006/112 и Решение по дело С-549/11 от 19.12.2012 г. на СЕС, данъчната основа за строителната услуга по изграждане на обектите на тези собственици, следва да се определи по пазарни цени. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че направеното тълкуване е разширително от гледна точка на закона и "свързани лица" по смисъла на б. "а" могат да бъдат единствено физическите лица помежду си, но не и физически с юридическо лице, както е в конкретния случай, тъй като качествата роднини по права и съребрена линия са такива единствено и само на физически лица. Приел е, че не са налице основания да се приеме, че посочените лица са свързани такива и по смисъла на б. б. "ж", "з" и "м", тъй като не са събрани доказателства М. К., И. К. и А. К. да са осъществявали контрол върху дейността на дружеството или да са участвали пряко или косвено в неговото управлението или капитала му. Поради това е приел, че твърдението на органите по приходите за свързаност на лицата, почива само на предположение и за този обект задълженията на дружеството по ЗДДС следва да се установят не по пазарна стойност на строителната услуга, а по нейната себестойност. По тези съображения при изчисляване на задълженията на ревизираното лице по ЗДДС за процесния м. 12.2013 г. съдът е съобразил установената от експертизите данъчна основа на строителната услуга по себестойност и е приел, че РА следва да се отмени за разликата над 20 131.05 лв. и по отношение на начислената лихва - за разликата над 4 213.58 лв. Решението е частично неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В часта по ЗКПО: Безспорно е установено, че физически лица са учредили на "Б. С." ЕООД безсрочно вещно право на строеж върху три УПИ в гр. В., с нотариален акт за покупко-продажба и учредяване право на строеж № 163/2008 г ., № 186/2008 г ., срещу задължението на дружеството да построи в тях жилищна сграда, съгласно действащия ПУП-ПРЗ, като изгради за прехвърлителите на правото на строеж подробно описани в нот. акт обособени обекти. Срещу задължението на дружеството да изгради предвидената за строеж сграда изцяло със собствени средства, физическите лица са прехвърлили собствеността само върху определени кв. м. ид. ч. от целия имот. С нот. акт № 42/2011 г. П. И. К. като физическо лице е прехвърлил на "Б. с." ЕООД, А. И. К., А. Д. В., И. И. Р. и П. А. П., собствените си 166 кв. м. идеални части от ПИ, целия с площ от 249 кв. м., находящ се в гр. В., ул. "П. Х." .№... Със същия нот. акт приобретателите, взаимно си учредяват право на строеж съобразно уговорените квоти, върху изрично описани в нот. акт обекти, срещу задължението на дружеството да построи изцяло със свои средства и да въведе в експлоатация жилищна сграда. Сградите са построени и е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 0-61/02.08.2012 г. и № ОТ-05-2151/04.12.2013 г. и № ОТ-05-2151/04.12.2013 г./ Установено е, че към датата на учредяване на правото на строеж от дружеството са издадени фактури към собствениците, отчетен е приход през съответната година на учредяване на правото на строеж и няма корекция на отчетените приходи към датата на въвеждане на обектите в експлоатация. При тези факти и приетото наличие на основание чл. 222 и чл. 223 от ЗЗД, наличие на две сделки, по които всяка от страните е продавач на това, което дава и купувач на това, което получава, към датата на сключване на договора, спора е при определяне на счетоводния финансов резултат на дружеството следва ли да се приложат правилата на СС 16 "Дълготрайни материални активи", относно отчитане на сделки със замяна на несходни активи, т. е. при активи с различна същност и предназначение, придобитият актив, не следва да се записва по балансовата стойност на отдадения актив, а по неговата справедлива стойност или приложим е СС № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси, като правото на строеж се третира като стоково-материален запас. Настоящият състав намира че извода на съда за не приложимост на СС 16, респ. за отчитане учреденото право на строеж по неговата пазарна цена за законосъобразен. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на т. 1, предл. първо от СС 16, съгласно която същият е неприложим спрямо дълготрайни материални активи придобити и държани в предприятието с цел продажба. В случая както е приел съдът, при реализиране на процесните три сделки за дружеството е налице спекулативна цел - продажба на останалите обекти в построените сгради, което изключва възможността и намерението на търговеца да ги използва за производството и продажбата на други активи или като инвестиционни имоти, за административни или други цели. При тези факти и позовавайки се на заключението на ССЕ, правилно съдът е приел, че придобитото от дружеството право на строеж следва да се третира като стоково- материални запаси /СМЗ/, спрямо които приложим е СС № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси. В тази насока е неоснователен довода на касатора, за липса на извод на вещото лице за приложимост на СС2, тъй като видно от заключението /стр. 5/, неоспорено в тази част от страните, позовавайки се на СС 40, вещото лице дава заключение, че имотите за продажба съгласно последния стандарт се отчитат като продукция, когато са изградени и се очаква последващата им продажба-отчитат се по реда на СС2, какъвто е настоящият случай. Според вещото лице и т. 3.2 на НСС 40- отчитане на инвестиционни имоти - Предприятието класифицира имотите според предполагаемото им предназначение като: б. г) продукция, когато са изградени и се очаква последващата им продажба - отчитат се по реда на СС 2 - Стоково-материални запаси. В случая срещу учреденото право на строеж са изградени и предадени подробно индивидуализирани към момента на учредяване правото на строеж отделни обекти за всеки от учредителите. При завършване на строежа и предаване на обектите от ревизираното дружество не е извършена корекция на стойността на строителната услуга/ първоначално оценена въз основа на данъчната оценка на правото на строеж/, нито по себестойност, нито по пазарна стойност на услугата-насрещна престация на правото на строеж. Основателен е довода на касатора за липса на извод от вещото лице, че съгласно приложимия стандарт СС2, следва стойността на строителната услуга да бъде определена по себестойност. Такъв въпрос не е задаван на вещото лице. В точка три действително е обсъждана себестойността на услугата по счетоводни записвания на ревизираното дружество, но този отговор е във връзка с така зададения въпрос, а именно каква е стойността на отразените в счетоводството на дружеството разходи за строителство. По аргумент от т. 4 на СС 2, първоинстанционният съд е приел, че стойността на строителната услуга, следва да бъде определена по себестойност. Посочената разпоредба на СС2 визира доставната стойност на СМЗ, която представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката на материалния запас, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние, но в раздел себестойност т. 8.1 до т. 8.4 от СС2 е посочено как се определя себестойността на произведената продукция. От заключението на вещото лице не се установява отчетени ли са разпоредбите на СС в тази им част относно определяне себестойността на услугата. Не са изложени самостоятелни изводи на съда за приложимост на процесния СС2, респективно не е поставена допълнителна задача на вещото лице в тази насока. С оглед на изложеното и като се е позовал на заключението на вещото лице без да бъде обсъдено с приложимите материалноправни норми съдът е постановил неправилно решение, като постановено при допуснатото нарушение на съдопоризводствените правила, което е съществено, тъй като ако не беше допуснато фактите би могло да са осъществени по различен начин. В тази част решението следва да бъде отменено в тази част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят приложимите разпоредби на СС2 и при необходимост, респ. при неприложимост на СС2 да се допусне изслушване на допълнителна ССЕ. Вещото лице следва да обсъди и твърдяните в касационната жалба доводи за приложимост на СС 38-нематериални активи и СС 18-приходи досежно начина на определяне стойността на строителната услуга при условията на замяна на несходни стоки или услуги, респективно приложимостта им в процесния случай. Относно определени задължения по ЗДДС: Спор по фактите няма и същите са правилно установени. По отношение на процесните сделки правилно органът и съдът са приели, че са налице две насрещни доставки при условията на чл. 130 от ЗДДС, при които данъчното събитие /съобразно правилото на ал. 3 на същия член/, възниква на дата на предоставяне на строителните обекти. За дан. период м. 12.2013 г. по отношение обектът находящ се на ул. "П. Х." .№..., жалбата е неоснователна Както беше посочено по-горе, с нот. акт № 42/2011 г. П. И. К. като физическо лице е прехвърлил на "Б. с." ЕООД, А. И. К., А. Д. В., И. И Р. и П. А. П., собствените си 166 кв. м. идеални части от ПИ, целия с площ от 249 кв. м., находящ се в гр. В., ул. "П. Х." .№... Със същия нот. акт приобретателите, взаимно си учредяват право на строеж съобразно уговорените квоти, върху изрично описани в нот. акт обекти, срещу задължението на дружеството да построи изцяло със свои средства и да въведе в експлоатация жилищна сграда. Установено е, че процесния недвижим имот е собственост на "Б. с." ЕООД с едноличен собственик и управител П. И. К. и М. А. К., И. П. К. и А. И. К., като съсобственици на поземления имот Спорният момент е дали и М. А. К., И. П К. и А. И. К. са свързани лица с "Б. с." ЕООД. Уточнението в хода на първоинстанционното производство е за връзка с физическото лице П. И. К. на осн. § 1, т. 3 б. "а" от ДР на ДОПК, както и тъй като последния е едноличен собственик на капитала на дружеството, свързаност на посочените лица и с РЛ, по смисъла на б. б. "ж", "з" и "м" на § 1, т. 3. "Свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3 б. "а" могат да бъдат физическите лица помежду си, но не и физически с юридическо лице, както е в конкретния случай, тъй като качествата роднини по права и съребрена линия са свързани само с физически лица. Фактът, че едната страна са физически лица, които са в посочените родствени връзки с представляващия юридическото лице, не може да бъде приравнен на родствена връзка. Както правилно е приел АС не са налице основания да се приеме, че посочените лица са свързани такива и по смисъла на б. б. "ж", "з" и "м". Липсват доказателства посочените физически лица да участват при вземането на решения от общото събрание на съдружниците/едноличния собственик на капитала, респ. не управляват и представляват дружеството, поради което същите не могат да упражняват контрол върху дейността на дружеството, както и да участват пряко или косвено в управлението. Неоснователен е довода на касатора в тази насока, включително и във връзка с § 1, т. 4, б. "д" от ДР на ДОПК, тъй като липсват доказателства за осъществен контрол от лицата по друг начин да упражняват решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството. Неоснователна е жалбата и в частта относно приетата от съда себестойност на строителната услуга и отмяната на РА в частта на задълженията за м. 08.2012 г. Съдът се е позовал на извода на решаващия орган досежно приложимост на разпоредбата на чл. 80 § 1 от Директива 2006/112/ЕО и на Решение от 19.12.2012 г. по дело С-549/11 на СЕС, като в тази връзка е констатирал несъответствие на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС с посочената разпоредба от Директивата и със съдебната практика на СЕС. Позовавайки се на решението на СЕС съдът е приел, че паричният еквивалент на насрещната престация за строителната услуга не е нито данъчната оценка, нито пазарната стойност на продадените апартаменти, а тяхната субективна стойност, а това е себестойността им, измерима със стойността на разходите, които доставчикът на строителната услуга ще изразходва за построяването на обектите, които ще се предоставят на учредителите на правото на строеж, във вида, в който те са договорени в нотариалния акт. Позовал се е на заключението на приетата ССЕ, като съответстваща на критериите, посочени в решението по дело С-549/11. В касационната жалба се твърди, че въпреки правилността на аритметичните изчисления извършени от вещото лице, то към обяснителната записка приложена по делото, ревизираното лице е приложимо справка за себестойностите на всеки от конкретните обекти, предоставени като обезщетение на собствениците на земята. Тези стойности според касатора не са обсъдени от съда, а са взети предвид от органа по приходите. Тези доводи са неоснователни, тъй като по своята същност представляват оспорване заключението на приетата по делото ССЕ. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,