Решение № 5254 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 843/2011 г.

Решение № 5254 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 843/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Димитров Кузов от гр. Несебър против решение № 1253/4.11.2010 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 430/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-135/07.12.2009 г. на зам. началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Надстройка над двуетажна жилищна сграда" в УПИ VIII-263, кв. 16 по плана на гр. Несебър-старинна част, ул. Славянска № 15. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна ДНСК писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна без наличие на основания за отмяна по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доказателствената сила на констативните актове, издадени по реда на чл. 225, ал. 3 ЗУТ не е оборена от събраните по делото доказателства, поради което те са надлежни доказателства за вида и характера на процесният строеж. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. Задгорски, посочен от касатора, тъй като същите не са достоверни и са в противоречие с приложени по делото официални документи. Съгласно действащия ЗРП за процесния имот е предвидено застрояване на два етажа. По одобрената проектна документация и Разрешение за строеж от 1992 г. не е предвидено изграждане на подпокривно пространство с обособени помещения. Двата ската на покрива е предвидено да започват директно от плочата над втория етаж, без надзид по контура на плочата. Според заключението на вещото лице изпълненото над втория етаж представлява "надстройка" на съществуващата двуетажна сграда, с която се променя утвърдената "височина на застрояване" /кота "стреха" е завишена с 2,12-2,20м; кота "било" е завишена с около 1 м./ Така извършеното надстрояване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за което се изисква одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж, както и предварително съгласуване с НИОНКЦ с оглед попадане на строежа в обхвата на архитектурно-градоустройствен резерват "Старинен Несебър", обявен от ЮНЕСКО за "световна културна ценност". Извършването на "надстройка" на съществуващата двуетажна сграда не съответства с предвижданията и е недопустимо по действащия ЗРП. Поради това липсва основание за "търпимост" на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, независимо от момента на изграждането му. В случая не е извършен текущ ремонт на сграда, за който не се изисква разрешение за строеж по чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ, тъй като се засяга конструкцията на сградата и се увеличава височината й. Твърдяната от касатора за извършена "реконструкция" на покрива по определение представлява "строеж". Изпълнената надстройка над съществуващата двуетажна сграда с трети етаж с размери в план 13,00/7,00 м и светла височина 2,50 м е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. т. 1,2 и 5 ЗУТ и подлежи на премахване, както законосъобразно приемат административният орган и съдът. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,