Решение № 10055 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9824/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еко Енерджи мениджмънт" ООД против решение 2636/18.04.2023 г. постановено по адм. дело 2243/2022 г. по описа на Административен съд София-град, допълнено с определение 6828/09.08.2023 г. постановено по същото дело. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, съставляващи касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който обжалвания административен акт да бъде прогласен за нищожен, алтернативно да бъде отменен, а преписката да се върне на КЕВР за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Национална електрическа компания" ЕАД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на постановеното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, в открито съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което моли той да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, не изразява становище. Ответникът - Фонд "Сигурност на електроенергийната система" ЕАД, не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град и определение за допълване на решението в частта на разноските, е отхвърлил жалбата на "Еко Енерджи мениджмънт" ООД срещу решение Ц-8/01.02.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е актуализирана преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана електрическа мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от дървени остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци. Дружеството е осъдено да заплати в полза на КЕВР и НЕК ЕАД юрисконсултски възнаграждения. Установено е, че "Еко Енерджи мениджмънт" ООД е производител на ел. енергия от възобновяем източник (ВИ) под 5 MW биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци с комбиниран цикъл. Притежава и експлоатира електрическа централа БиоТец Еко Енерджи Сърница, работеща чрез директно изгаряне на биомаса от дървесина, получена от дървесни отпадъци, въведена в експлоатация 2013 г. Централата има сключени договори с ЕВН България Електроразпределение АД за присъединяване към и достъп до електроразпределителната мрежа, както и договор за изкупуване на ел. енергия /последният от 10.10.2013 г./, със срок на действие 20 години. Към датата на сключване на договора за изкупуване на ел. енергия е налице влязло в сила Решение Ц-19 /от 28.06.2013 г./ на КЕВР, съгласно т.28 на което приложимата за БиоТец Еко Енерджи Сърница преференциална цена за изкупуване на произведената ел. енергия е била определена на 277. 39 лв./MWh. Производството по приемане на процесното решение на КЕВР е започнало след като с решение по адм. д. 86/2021 г. Върховен административен съд е отменил решение по адм. дело 8476/2019 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлено оспорването по жалбата на "Еко Енерджи мениджмънт" ООД срещу решение Ц-17/01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. С оспорената част т. IX.2 от решение Ц-17/01.07.2019 г. актуализираната преференциална цена за изкупване на ел. енергия е определена на 294.45 лв./MWh и премията за тази цена е определена в размер на 206.58 лв./ MWh, без ДДС. За да отмени решение 5208 от 08.10.2020 г. по адм. дело 8476/2019 г. по описа на АССГ и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, ВАС е установил, че при правилно установена фактическа обстановка и събрани в необходимия обем доказателства първоинстанционният съд е направил необосновани правни изводи. Позовал се е на чл. 32, ал. 4 от ЗЕВИ, за възможността на Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно, до 30 юни, да актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по чл. 32, ал. 2, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗЕВИ, а именно: разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта; разходите за труд и работна заплата. Другите ценообразуващи елементи и/или параметри, формиращи съответната преференциална цена са определени в решение Ц-19/28.06.2013 г. на КЕВР в частта му по раздел 1.28 за целия срок на изкупуване на електрическата енергия по преференциална цена, когато за първи път е била определена преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия за групата производители, в която попада централата на Еко Енерджи Мениджмънт" ООД. Последните, вече определени ценообразуващи елементи не могат да се променят в производство като настоящото - по чл. 32, ал. 4 от ЗЕВИ. ВАС е посочил, че данни за процента на изменение на компонентите по чл. 32, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ по отношение разходите за суровините за производство, Комисията е получила от министъра на земеделието, храните и горите, а по отношение на разходите за горива за транспорта и разходите за труд и работна заплата - от Националния статистически институт. Въпреки това не ставало ясно как е определен делът на съответния ценообразуващ елемент, изразен в проценти, към общите разходи. Затова посоченият коефициент, с който следва да се актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса за следващия едногодишен период, е приет от съда за необоснован. В тази връзка, в конкретния случай съдът е посочил, че не е ясно как са определени показателите по чл. 32, ал. 5 от ЗЕВИ и по какъв начин е формирана посочената актуализирана преференциална цена, вследствие на което и решението остава немотивирано. Според ВАС органът следва не само да посочи цифровото изражение, но и да обоснове какво се включва в понятието общи разходи" за производство на електрическа енергия от биомаса, както и дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в проценти, без да се засягат други ценообразуващи елементи и/или параметри, формиращи съответната преференциална цена, определени за целия срок на изкупуване на електрическата енергия по преференциална цена в решение Ц-19/28.06.2013 г. на КЕВР. След постановената отмяна от върховната инстанция, КЕВР без да провежда отново цялата процедура, регламентирана в Наредба 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата, се е произнесла с ново решение Ц-8/01.02.2022 г., предмет на настоящия съдебен контрол. За да отхвърли жалбата на дружеството АССГ е посочил, че оспорваният акт е издаден от компетентния орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че за да определи актуализацията на преференциалната цена на електрическа енергия произведена от биомаса, КЕВР е взела за база установените с предходно решение Ц-9 от 01.07.2018г. данни за всички отделни компоненти, включени в понятието общите разходи. Счита, че КЕВР е ползвала отново тези компоненти, които не са променливи съгласно чл.32,ал.2 от ЗЕВИ и са остойностени с решение Ц-19/28.06.2013г. на ДКЕВР, приложила е установените от нея коефициенти, отразяващи изменението на стойността на променливите ценообразуващи елементи по чл. 32, ал. 2, т. 6-8 от ЗЕВИ и е определила актуализацията на преференциалната цена, съобразена с изменените стойности на променливите компоненти с описание как е постигнато изчислението. Според съда в решението КЕВР е обърнала внимание на дела на всеки един от променливите ценообразуващи елементи от общите разходи за суровини за производство на електрическа енергия, разходите за горива за транспорт разходите за труд и работна заплата. Съдът е оставил без уважение искането на дружеството за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и като е установил, че решението е мотивирано и не страда от инвокираните в жалбата пороци, е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Както бе изложено по-горе с решение 8898/29.07.2021 г. по адм. д. 86/2021 г. Върховен административен съд е отменил решение по адм. дело 8476/2019 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлено оспорването по жалбата на "Еко Енерджи мениджмънт" ООД срещу решение Ц-17/01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените в решението указания, като изрично е посочил за ново разглеждане при стриктно спазване на задължението да изложи ясни, обосновани и подкрепени с доказателства мотиви при ценообразуването. Освен това Върховният административен съд е посочил, че от приета в производството техническо-икономическа експертиза и допълнителна такава е констатирано несъответствие, както при формирането на отделните ценообразуващи елементи, така и при определянето на преференциална цена за конкретния период. Констатирано е също, че е неправилно определена базата на относимите ценообразуващи елементи, върху които следва да се приложи съответния коефициент. Съгласно чл. 177, ал. 1 и ал. 2 АПК дадените от ВАС указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни, а актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В конкретния случай е налице нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, защото административният орган, на когото е била върната преписката за ново произнасяне, не се е произнесъл съобразно указанията. АССГ не е съобразил, че актът на КЕВР е издаден при същите факти, без да са събирани нови доказателства и без да е взето под внимание даденото от ВАС тълкуване и прилагане на относимите законови разпоредби. ВАС е обърнал внимание на необходимостта от точно прилагане на нормата на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ. Същата дава възможност Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно, до 30 юни, да актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по чл. 32, ал. 2, т. 6, 7 и 8 ЗЕВИ, а именно: разходите за суровини за производство на енергия: разходите за горива за транспорта: разходите за труд и работна заплата. Коефициентът се определя като произведение от изменението на горепосочените разходи за суровина за производство на електрическа енергия от биомаса, на разходите за горива за транспорта, необходими за доставка на суровината за производство на електрическа енергия, и на разходите за труд и работна заплата, необходими за добиването и обработката на суровината за производство на електрическа енергия и производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, изразено в проценти, и дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в проценти. Въпреки дадените указания отново в процесното решение на КЕВР не става ясно как е определен дела на съответния ценообразуващ елемент, изразен в проценти, към общите разходи и как са определени показателите по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ. Не е посочено по какъв начин е формирана посочената, актуализирана, преференциална цена. КЕВР не е съобразила и приетото заключение на назначената по адм. д. 8476/2019г. по описа на АССГ експертиза, която е констатирала несъответствие както при формирането на отделните ценообразуващи елементи, така и при определянето на преференциална цена за конкретния период. От своя страна АССГ е отхвърлил искането на жалбоподателя (настоящ касатор) за назначаване на съдебни-счетоводна експертиза в производството по адм. д. 2243/2022 г. по описа на АССГ. Противно на приетото от съда, нито в мотивите на обжалваното съдебно решение, нито в административната преписка се съдържа информация относно това как КЕВР е определила актуализираната преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, т.е. разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта и разходите за труд и работна заплата. В Решение Ц-8 не е посочено към коя стойност се прилага коефициентът, с който се актуализира цената. КЕВР е посочила, че е направила анализ на ценообразуващите елементи и във връзка с определянето на процента на изменение на разходите, е получила информация от съответните органи, както е посочила и коефициента на изменение на разходите за горива за транспорт - 11,6 %, за труд и работна заплата - 9,5 % и за суровина - 0,7 %. Не става ясно как КЕВР е достигнала именно до определените от нея стойности на ценообразуващите елементи, съответно цени. Решение Ц-8/2022 КЕВР не се съобразява с мотивите на съда и дадените указания с решение 8898/29.07.2021 г. по адм. д. 86/2021 г. на ВАС, само ги преповтаря, без същите да бъдат обсъдени или съобразени при постановяване на решението на административния орган. КЕВР на практика не приема за релевантни указанията на съда като единствено посочва с каква стойност се изменят ценообразуващите елементи, без да мотивира получаването на стойностите. При тази обстановка комисията отново допуска същия порок, който е бил основание за отмяна на решение Ц-17/01.07.2019 г.. Отново не е посочено какво представлява отбелязаното дисконтиране, не е посочено как се отразява изменението на ценообразуващите елементи, не е посочено на каква база е приложен полученият коефициент за изменение - на база цялата преференциална цена или на база отделни елементи. КЕВР отново не е посочила как и върху каква база прилага полученият коефициент - върху цялата предходна преференциална цена или само върху отделни нейни елементи. Съгласно чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ с получения съгласно чл. 32, ал. 5 коефициент се актуализира преференциалната цена, а не отделни нейни елементи. Следователно, имайки предвид разпоредбите на чл.32 ЗЕВИ, определеният от КЕВР коефициент следва да се приложи към цялата стойност на преференциалната цена определена от КЕВР с предходни решения. Също така не е съобразено констатираното от върховната инстанция въз основа на експертизите несъответствие, както при формирането на отделните ценообразуващи елементи, така и при определянето на преференциална цена за конкретния период, както и че неправилно е определена базата на относимите ценообразуващи елементи, върху които следва да се приложи съответния коефициент. С оглед изложеното с процесното решение Ц-8, КЕВР не приема за релевантни указанията на съда и като единствено посочва каква с стойност се изменят ценообразуващите елементи, но без да мотивира получаването на стойностите, предвид което издаденият акт на КЕВР не кореспондира със задължителните указания на ВАС, което е достатъчно основание за обявяване на неговата нищожност. Отделно от изложеното и в допълнение, КЕВР не е осъществила и задължението си да предостави на страните в административното производство използваните данни и документи, и без провеждане на цялостна процедура комисията е издала процесното решение. Следва да бъде отбелязано, че в решенията си за определяне на преференциална цена на електроенергията КЕВР използва финансов модел (представляващ таблица за вътрешна употреба), който не е предоставян на заинтересованите лица. По този начин е нарушено правото на заинтересованите лица на информираност за мотивите на съответните решения на КЕВР и възможността същите да бъдат обсъдени. По този начин правото на защита на интересите на заинтересованите лица е нарушено. Настоящият съдебен състав намира решението на административния съд като неправилно, поради което следва да го отмени, а вместо това да се постанови решение по същество, с което да се прогласи нищожността на решението на КЕВР, а преписката да се върне на Комисията за разглеждане и произнасяне по определяне на актуализирана преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса» получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, считано от считано от 01.07.2019 г., съобразно указанията в настоящото решение и спазване на указанията дадени с решение 8898/29.07.2021 г. по адм. д. 86/2021 г. на ВАС и съобразяване с констатираното от експертизите несъответствие, както при формирането на отделните ценообразуващи елементи, така и при определянето на преференциална цена за конкретния период, както и че неправилно е определена базата на относимите ценообразуващи елементи, върху които следва да се приложи съответния коефициент. С оглед изхода на спора на касатора, следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани от него разноски, направени в двете съдебни инстанции, но в редуциран размер с оглед направеното възражение за прекомерност. На касатора следва да се присъди сума платима от Комисията за енергийно и водно регулиране, в размер на 2 380 лева, представляваща държавни такси и адвокатски възнаграждения съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд