Решение № 5239 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11502/2020 г.

Решение № 5239 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11502/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници", чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 111/22.07.2020 г., постановено по адм. дело № 132/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен, в частта му, с която настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на Р. К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019 г., и са присъдени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Излагат се подробни съображения в тази насока. По същество се моли да бъде уважена касационната жалба, като се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск, като неоснователен, като също така се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Р. К., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Шумен Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Р. К. сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено Наказателно постановление № 329/2018 от 18.01.2019 г. на директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", с което на К. е била наложена "глоба" в размер на 2000 лева, както и са били отнети в полза на държавата акцизни стоки, ведно със законната лихва върху сумата от 250 лева, считано от 22.04.2019 г. до окончателното й изплащане. В полза на ищеца са присъдени и съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. В останалата част до 550 лева исковата молба е отхвърлена като недоказана. В тази си част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Първоинстанционният съд е установил, че с Решение № 150/22.04.2019 г., постановено по КАНД № 121/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен, е оставено в сила Решение № 166/01.03.2019 г. постановено по ВАНД № 379/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е отменено Наказателно постановление № 329/2018 от 18.01.2019 г. на директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници". Пред административния съд Р. К. се е представлявал от адв. С. П., като по делото е приложен и Договор за правна защита и съдействие № 0000089624/01.04.2019 г. с предмет изготвяне на писмено възражение по касационна жалба срещу решение по ВАНД № 379/2019 г. на РС Шумен и процесуално представителство. Посочено е още, че договорената сума е в размер на 250 лв., платима в брой. По отношение на процесуалното представителство пред РС Шумен, ищецът е претендирал 300 лева разход за адвокатска защита във връзка с обжалването на наказателното постановление. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявеният от Р. К. иск за допустим, а по същество - за частично основателен по отношение на претенцията за сторените разноски за адвокатско представителство пред АС Шумен. Позовал се е на Тълкувателно постановление № 2/2015, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Агенция "Митници" по отношение на заплатения за адвокатско представителство пред АС Шумен хонорар. Подробно в мотивите си, съдът е разграничил характера на претендираното обезщетение от претенция за разноски сторени по делата, като се мотивирал, че в случая то представлява стойността на средствата, с които е обеднял ищеца по повод организиране на своята защита посредством ангажиране на адвокат, който да го представлява пред съда във връзка с оспорване на незаконосъобразния акт. В този смисъл постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с отмененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Основани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за частично доказване на иска. Процесуалното представителство е реално осъществено и е доказано заплащане на адвокатския хонорар по КАНД № 121/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен. Административният съд правилно и обосновано е формирал извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан в размер от 250 лв. Заплатените от ответника по касация суми за ползваната правна помощ от адвокат се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с отмененото НП с оглед вида и тежестта на административно-наказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Правото на адвокатска защита е конституционно закрепено в чл. 56 от КРБ, както и се упражнява по силата на Закона за адвокатурата, поради което за упражняването му следва да се регламентират гаранции, а не да се въвеждат рестрикции. Субективната преценка относно необходимостта от ангажиране на адвокат не е обстоятелство, изключващо отговорността на държавата за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване и отмяна на незаконосъобразен административен акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи справедливо и обосновано възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По изложените по-горе съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение