Решение № 165 от 20.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 650/2016 г.

Решение № 165 от 20.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 650/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане (назовано "молба") на осъдения М. З. К., чрез защитника му адвокат Д. З. от АК -гр. Пловдив, за отмяна по този ред на определение № 6 от 09 март 2016 г. на Апелативен специализиран наказателен съд (АСпНС), 3-ти състав, постановено по реда на чл. 341, ал. 1 във вр. чл. 306, ал. 1 от НПК по внчд № 25/2016 г., с което е изменено протоколно определение от 25 януари 2016 г. на Специализирания наказателен съд (СпНС), 3-ти състав, постановено по нчд № 34/2016 г. по описа на този съд.

В искането се възразява утвърденото от въззивния съд приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение на определеното на осъдения К. общо наказание при условията на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК, както и произнасянето на въззивния съд във връзка с приложението на чл. 59 от НК и чл. 68, ал. 1 от НК, а това ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, към което препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения на закона са съществени. С искането се претендира намаляване на срока, с който е увеличено определеното общо наказание лишаване от свобода от девет месеца на четири или пет месеца и приспадане на предварителното задържане на осъдения на по нохд № 5441/2015 г., основание чл. 59, ал. 1 от НК.

В депозирана по делото "допълнителна молба", изготвена лично от осъдения К., същият прави идентични възражения, с акцент върху изтърпяните наказания, изцяло или частично, по отделните присъди и тяхното зачитане в хода на изтърпяване на определеното общо наказание. Предвид изявлението на осъдения в съдебно заседание пред ВКС, молбата е приета като допълнение по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК.

В това съдебно заседание осъденият К. участва лично и с назначения за служебен защитник адвокат Топузова от САК, която поддържа искането за възобновяване, с акцент върху неправилното, според защитата, приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК. Идентично е становището по съществото на делото и на осъдения К., в рамките на упражненото от него право на личната защита.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

В производство по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК и по искане на осъдения К., СпНС е постановил посоченото по-горе протоколно определение от 25.01.2016 г., по нчд № 34/2016 г., с което е определил на осъдения К. общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор, за четири престъпления, за които същият е осъден с две влезли в законна сила присъди по нох дела № № 5441/2015 г. на Районен съд - гр. Пловдив и 1010/2013 г. на СпНС. Така определеното общо наказание съдът е увеличил с ? или с девет месеца лишаване от свобода, на основание чл. 24 от НК.

На основание чл. 59 от НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият К. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по всяко от двете наказателни производства, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяното наказание от девет месеца лишаване от свобода по нохд № 5441/2015 г.

Съдът се е произнесъл и относно отделното изтърпяване на наказанието от две години лишаване от свобода, наложено на осъдения с влязла в законна сила присъда по нохд № 27/2006 г. на Районен съд - гр. Кула, както и по присъединяването, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, към определеното общо наказание на наказанието глоба в размер на 1500 лева и на наказанието конфискация на * ид. ч. от гараж, наложени му със същата присъда.

Определението е проверено от въззивния съд в производство, инициирано по жалба на осъдения К.. С постановеното определение, атакувано сега пред ВКС по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела, въззивният съд е изменил контролирания съдебен акт, като го е отменил в частта му относно приспадането по чл. 59 от НК на предварителното задържане на осъдения в условията на мярка за неотклонение "задържане под стража" по нохд № 5441/2015 г. и в частта му относно приложението на чл. 23, ал. 3 от НК.

Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Атакуваният съдебен акт е между подлежащите на съдебен контрол по реда на извънредния способ за проверка, на основание разпоредбата на чл. 419 от НПК, препращаща към тази на чл. 341, ал. 1 от НПК, а тя - към актовете, постановени по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Ангажираните в него отменително основание основно е израз на недоволството на осъдения К. от увеличаване на определеното му общо наказание, при условията на чл. 24 от НК, с * или с девет месеца лишаване от свобода. Твърди, че съдът не е съобразил в достатъчна степен напредналата възраст и здравословното състояние на осъдения, както и обстоятелството, че същият ще следва да търпи наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му с присъда по нохд № 27/2006 г. на РС - гр. Кула и приведено в изпълнение при условията на чл. 68, ал. 1 от НК. Възразява се и отмяната от въззивния съд на приспадането, извършено от първия съд на основание чл. 59 от НК, на времето, през което осъденият е бил задържан в условията на мярка за неотклонение "задържане под стража".

1. Съвкупността от престъпления, за които на осъдения К. е определено общо наказание, е формирана правилно.

Осъжданията, предмет на производството, са тези по нохд № 27/2006 г. на РС - гр. Кула, по нохд № 5441/2015 г. на РС - гр. Пловдив и по нохд № 1010/2013 г. на СпНС. По Първото от тях К. е осъден за престъпление по чл. 280, ал. 2 от НК, по второто - за две престъпления по чл. 308, ал. 3 и по чл. 308, ал. 7 от НК и по третото - за две престъпления по чл. 321, ал. 3 от НК и по чл. 308, ал. 7 от НК. Налице са и осъждания на К. с пет влезли в законна сила присъди през периода 1966 - 1985 г., за които същият е реабилитиран - по право и по съдебен ред.

Престъплението по чл. 280, ал. 2 от НК е извършено на 25.10.2005 г. и присъдата за него първа е влязла в сила - на 07. 07. 2006 г. Наложените наказания са две години лишаване от свобода, глоба и конфискация. Изпитателният срок за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е четири години и би изтекъл на 07.07.2010 г.

Престъпленията, предмет на осъждането по нохд № 1010/2015 г., са извършени в периода м. март 2009 г. - 24. 06. 2009 г., т. е. преди изтичане на този срок. За тях е определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и е приведено в изпълнение наказанието от две години лишаване от свобода, в изпитателния срок на което са извършени престъпленията, предмет на това осъждане. Присъдата е влязла в сила на 21. 12. 2015 г.

Малко преди това - на 01.09.2015 г., е влязла в сила присъдата по нохд № 5441/2015 г. Престъпленията, предмет на осъждането, са извършени през периода 17.10.2014 г. - 19. 01.2015 г. и се намират в отношение на съвкупност с тези по предходното посочено наказателно производство - всички са извършени преди да е налице влязла в законна сила присъда за което и да е от тях.

Затова, предпоставките на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание за престъпленията, предмет на двете последни посочени присъди, несъмнено са налице. Съдът правилно е определил това общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените, а това е наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода по нохд № 1010/2013 г.

Наказанията глоба и конфискация са наложени за престъплението, предмет на осъждането по нохд № 27/2006 г., което е извън съвкупността и затова те не следва да се присъединяват към определеното общо наказание, както правилно е постановил това въззивният съд в решението си, отменяйки протоколното определение в тази му част (л. 56 от внох дело).

1. Основният спорен по делото въпрос е този за приложението на чл. 24 от НК и увеличаване срока на определеното общо наказание с ? или с девет месеца. За да утвърди приложението му, въззивният съд е изложил подробни съображения (решение, л. 53-55 от внох дело), които настоящата инстанция намира за убедителни и съответни на закона и данните по делото.

Преди всичко, по-строгото санкциониране по реда на чл. 24 от НК, се подчинява на общите принципи за определяне на наказанието, посочени в чл. 54 от НК и в чл. 36 от НК, ценени и на плоскостта на възможностите за поправяне и превъзпитание на дееца към спазване на закона, добрите нрави и морала. То представлява една възможност за увеличаване на определеното общо наказание, за което съдът следва да изложи съответни съображения, а в конкретния случай това е сторено по предписания от закона начин.

Съдът надлежно е оценил цялостната престъпна дейност на осъдения К. - броя на престъпленията, включени в съвкупността, тяхната последователност, времето на извършването им, характера и тежестта им и в резултат на тази преценка е формирал правилни изводи за степента на обществена опасност на деянията, включени в съвкупността, за личната обществена опасност на осъдения, а също и за възрастта и здравословното му състояние. Като не съзира причини да не сподели изцяло тези констатации и изводи, касационната инстанция не намира за необходимо да ги повтаря. Следва да акцентира единствено върху обстоятелството, че включените в съвкупността престъпления (участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления, участие в задружна престъпна дейност за съставяне на неистински официални документи, държане на многобройни предмети и материали, за които знае, че са предназначени и послужили за съставяне и преправяне на български и чуждестранни документи за самоличност, като деянието е извършено с цел имотна облага), са тежки престъпления, с висока степен на обществена опасност, особена укоримост и обществена нетърпимост към извършването им. Касае се за многообразна и продължителна престъпна дейност, санкционирана с общо наказание в сравнително нисък размер, след като вече осъденият е търпял наказание лишаване от свобода, очевидно без съответния възпитателен и възпиращ ефект.

Предвидената в чл. 24 от НК възможност поначало представлява изключение от принципа на поглъщане на наказанията, възприет в наказателния ни закон. Тази възможност е подчинена на принципа на законоустановеност на наказанието и се осъществява само при спазване на точно посочени изисквания, които в конкретния случай са налице - увеличението на определеното общо наказание да не надминава с повече от една втора неговия размер, както и сбора от наказанията за отделните престъпления, а също и максималния размер на този вид наказание, предвиден в закона. Освен това, съдът може да използва тази възможност само ако приеме, че определеното общо наказание е несъответно на съвкупността от престъпни деяния и затова е несправедливо и че с него не могат да се постигнат целите на наказанието, визирани в закона.

Тези дължими преценки са направени от въззивния съд и подробно изложени в атакуваното определение. Поради това, не са налице основания за намеса на ВКС за неговото изменяване в претендираната в касационната жалба посока. Видно от приложената по делото Резолюция на прокурор при СпП от 23. 03. 2016 г., определеното общо наказание от една година и шест месеца, заедно с увеличението му от девет месеца, е изтърпяно изцяло.

1. Възражението за неправилна отмяна на произнасянето на първоинстанционния съд по чл. 59 от НК относно производството по нохд № 5441/2015 г., следва да бъде преценено като неоснователно.

Предварителното задържане на осъдения в условията на мярка за неотклонение "задържане под стража" по посоченото нох дело, правилно е приспаднато, на основание чл. 59 от НК, с одобреното по делото споразумение за решаването му, което има действието на влязла в сила присъда. Несъмнено е установено по делото, че това задържане е зачетено от органите по изпълнение на наказанията и приспаднато при изтърпяване на наказанието, вкл. на определеното общо наказание, както това вече бе посочено по-горе.

1. Що се касае до изтърпяването на наказанието от две години лишаване от свобода, наложено на осъдения К. с влязлата в сила присъда по нохд № 27/2006 г., чието изтърпяване е било отложено за срок от четири години, то произтича от законовата разпоредба на чл. 68, ал. 1 от НК и се основава на обстоятелството, че двете престъпления по чл. 321, ал. 3 и по чл. 308, ал. 7 от НК, предмет на осъждането по нохд № 1010/2013 г., са извършени в изпитателния срок на първото осъждане, а именно - през м. март - м. юни 2009 г. Наказанието е приведено в изпълнение с присъдата по последното нох дело (на л. 20 от внч дело), поради което повторното отразяване в акта на първоинстанционния съд по реда на е било ненужно, но доколкото е напълно идентично и не повлиява наказателноправния статус на осъдения, не се налага да бъде коригирано.

При изложените съображения, ВКС намира направените от осъдения К. възражения за неоснователни, а атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което искането за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение.

Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение