Решение № 11080 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4689/2025 г.

от Регламент (ЕО) 883/2004; документи относно осигурителен стаж в Ирландия; документ от Ирландия потвърждаващ причината на освобождаване. В отговор на писмото, от страна на жалбоподателя са представени: Заявление от 15.09.2021 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал осигурителен стаж в Ирландия от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г., с работодател Keelings Farm и причина за прекратяване на трудовата дейност за въпросния период - изтичане срока на договора ; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65

от Регламент (ЕО) 883/2004. Приложено е допълнително заявление, в което е посочен осигурителен стаж във Великобритания за отделни периоди през 2014 г.; 2017 г. и 2019 г. За тези периоди е представен и преносим документ U1. С вх. 1029-12-2332 от 05.10.2021 г. е представен преносим документ U1 от 20.09.2021 г., издаден от Департамент по въпросите на заетостта и социалната закрила, Ирландия, в което е посочен период на заетост от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г., възнаграждение 2042 и причина за прекратяване на трудовото правоотношение - изтичане на договора . При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи U001СВ 246792 от 21.09.2021 г. и U003 248470 от 24.09.2021 г., е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на П. за периода от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г. С Разпореждане 122-00-880-1 от 21.10.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия. В отговор на искането, от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U017 248085 и U004 256763 , в които е посочено: период на осигурена заетост от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г.; причина за прекратяване на заетостта - ,,дата на изтичане на договора ; доход за периода от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г. в размер на 5185 брутен доход. Въз основа на тези данни, с Разпореждане 121-00-880-2 от 22.10.2021 г. е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане 121-00-880-3 от 01.11.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Б. Я. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. (шест месеца) в размер на 74.29 лв. дневно. Във връзка с извършван последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. 1029-12-806 от 20.06.2023 г., на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, П. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност считано от 28.08.2021 г. Със Заявление вх. 1029-12-806#1 от 06.07.2023 г., П. е декларирал, че когато подал заявлението и декларацията за обезщетение за безработица бил изискан документ U1, в който била посочена причината за прекратяване на договора. Нает бил от Агенция и нямал връзка с работодателя. Освободен бил поради липса на работа. Административният орган е изискал с писмо с изх. 1030-12-1150 от 20.06.2023 г., от работодателя Keelings Softfruits UC да предостави информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта на Б. П.. С вх. 1030-12-1150#2 от 04.10.2023 г., в ТП на НОИ Пазарджик е регистрирано Писмо от 03.10.2023 г., от С. Б., на длъжност Човешки ресурси в Keelings Softfruits UC, в което е заявено, че Б. П. с адрес Настаняване Бразилия, Брейкстоун роуд Суордс, Дъблин, е бил нает в Keelings Softfruits, като работник в градинарството на срочен договор. П. бил нает в Keelings между 14.06.2021 г. и 27.08.2021г. П. е подал оставка от позицията при обстоятелства, при които той е напуснал преди края на неговия договор на 30.09.2021 г. Представен е Договор за работа, сключен между Keelings Softfruits UC и Б. П., по силата на който, П. е бил нает като работник в градинарство от 14.06.2021 г. до 30.09.2021г. Изрично е уговорено, че това е фиксиран срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяване е само поради изтичането на този фиксиран срок. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 768879 от 17.10.2023 г., е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на П. за времето от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г. В отговор е получен структуриран електронен документ U002 773207, от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - напускане на служителя . С Разпореждане 122-00-880-5 от 17.11.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик е отменил Разпореждане 122-00-880-3 от 01.11.2021 г., с което на П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер на 74.29 лв. дневно. Посоченото фактическо основание е U002 773207 и заявеното в него обстоятелство, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е преустановено поради напускане на служителя ; С Разпореждане 122-00-880-6 от 17.11.2023 г., ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е наредил Б. П. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер общо на сумата от 8227,96 лв. и сумата от 1715,00 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Прието е, че сумата от 8227,96 лв. е изплатена на П. в нарушение на чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл. 62, §2, във връзка с §1 от Регламент 883/2004, във връзка с чл. 54б, ал. 3 от КСО. Посоченото фактическо основание е отново U002 773207 и заявеното в него обстоятелство, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е преустановено поради напускане на служителя ; С Разпореждане 122-00-880-7 от 17.11.2023 г., на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на Б. Я. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.12.2022 г. (четири месеца) в размер на 12.00 лв. дневно. Съображенията за това са, че с оглед получения удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и постъпилия СЕД U002 773207, следва да се приеме, че случаят попада хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, съобразно който, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение получават минимален размер на обезщетението за срок от месеца, като минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО и за 2021 г. е определен минимален дневен размер от 12,00 лв. По повод подадена жалба от П., с Решение 1012-12-338#1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт (предмет на делото) е потвърдено Разпореждане 122-00-880-6 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Б. Я. П. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер на 8227,96 лв. - главница и 1715,00 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Административният орган е приел, че с оглед данните съдържащи се в писмото на работодателя Keelings Softfruits се налага извода, че след като П. е работил по срочен трудов договор и е напуснала позицията преди изтичане на срока на договора, то няма как да се приеме, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради изтичане срока на договора. В решението е развито още разбирането, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Разпореждане 122-00-880-5 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменено Разпореждане 122-00-880-3 от 01.11.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО и Разпореждане 122-00-880-07 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на П. е отпуснатото парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2021 г. до 27.12.2021 г. в размер на 12,00 лв. дневно са били обжалвани по административен ред и потвърдени с Решение 1012-12-337#1/29.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик. Решението на административния орган е било обжалвано по съдебен ред, по повод на което е било образувано адм. дело 20247150700056 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г. С окончателно Решение 2634 от 05.07.2024 г., постановено по същото дело, оспорването е отхвърлено. В хода на производството по адм. дело 20247150700056 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г., от страна на П. е бил представен преносим документ U1, издаден на 10.04.2024 г. от служба Регистри на ЕС, департамент Социална защита , гр. Бънкрана, графство Донигал, в който отново е потвърден период на осигурена заетост от 14.06.2021 г. до 27.08.2021г., общото получено трудово възнаграждение в размер на 5185 за периода и причина за прекратяване на заетостта е посочено - изтичане на договора . В същият преносим документ U1, издаден на 10.04.2024 г., са посочени данни и за последващ период на трудова заетост на П. в Ирландия, а именно от 07.04.2022 г. до 27.08.2022 г., с общо получено трудово възнаграждение в размер на 9076 и причина за прекратяване на заетостта е посочено - изтичане на договора . С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е приел, че с оглед събраните доказателства, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, П. е действал добросъвестно, като е считал, че трудовото му правоотношение е било прекратено, така както това е удостоверено в издадения й от компетентните ирландски власти документ U1. Прието е, че в случая е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО, поради което П. дължи да възстанови единствено надвзетия размер на обезщетението от 8227,96 лв., но не и начислената от административния орган лихва за забава в размер на 1715,00 лв. По тези съображения оспореното решение е отменено в частта относно определената законна лихва като неправилно и незаконосъобразно. В останалата част жалбата на П. е отхвърлена. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо, но неправилно. При тези фактически установявания неправилно е прието в обжалваното съдебно решение, че в отношенията си с българските органи по осигуряване за безработица П. е действала добросъвестно. Текстът на чл. 54б, ал. 3 от КСО гласи, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица (ПОБ) за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне размера на ПОБ. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, П. е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя "Keelings Softfruits UC" е сключено като срочно до 30.09.2021 г с оглед представения трудов договор. Между страните няма спор, че след 27.08.2021 г. П. не е изпълнявал задълженията си по договора, респективно, че той е прекратен на тази дата. Декларирал е пред ТП на НОИ Пазарджик осигурителен период в Ирландия от 14.06.2021 г. до 27.08.2021 г. и причина за прекратяване на трудовата дейност "изтичане срока на договора". Така декларираната причина очевидно не отговаря на обективната действителност. Срокът на договора безспорно не изтича на 27.08.2021 г и по делото нито се твърди, нито се доказва промяна на уговорките по договора след неговото сключване или предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя Keelings Softfruits UC, или по други, независещи от П. причини. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица към заявлението за отпускане на ПОБ се прилага акт за прекратяване на правоотношението. П. не е представил такъв пред ТП на НОИ Пазарджик, а впоследствие е депозирала преносим документ U1 с посочена причина за прекратяване на трудовото правоотношение "изтичане срока на договора". В чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) 987/2009 е предвидено, че по силата на параграф 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която с писмо от 16.08.2023 г. от работодателя Keelings Softfruits UC е била получена нова, конкретна информация относно причината за прекратяване на заетостта на П. в Ирландия през м.август 2021 г, а именно напускане на служителя по негова инициатива. Тези данни са удостоверени и в документ U002 773207 от администрацията в Ирландия и по никакъв начин не са опровергани в хода на съдебното производство. Това налага извода, че П. е действал недобросъвестно при получаването на ПОБ в първоначално определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина (изтичане на срока), съответно дължи връщане на сумата, която е получил в по-голям размер от нормативно предвиденото за нейния статут. Тази недобросъвестност представлява и основание неоснователно получената сума да се събере със законната лихва. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са допуснати от решаващия съд в отменителната част на решението доколкото фактическата обстановка не е подведена под вярната правна квалификация и формираните правни изводи се не се основават на съвкупността от всички събрани доказателства по делото. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като неправилно същото следва да бъде отменено в обжалваната част, а първоинстанционната жалба срещу решение 1012-12-338#1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане 122-00-880-6 от 17.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица - отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и в частта относно присъдените разноски в полза на П.. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател, предвид своевременно заявената претенция за разноски, следва да се присъдят сумите: 200 лв. внесена държавна такса за касационно обжалване и 100 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер по чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК. Присъдените в първата инстанция разноски на касатора съответства на извършената работа и фактическата и права сложност на делото, поради което присъдената сума не следва да се завишава.