Решение № 108 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4367/2008 г.

ВКСI гражданско отделение26.02.2009 г.докладчик Костадинка Арсова

Диспозитив

Оставя без уважение подадената от Я. С. С. касационна жалба против решение изх. № 460 от 10.10.2008 г. на Висшия а. с., постановено на 10.09.2008 г., с което е потвърдено решение от 16.04.2008 г. на Пловдивския а. с. за отпиването му на основание чл. 22, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 вр. с чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата от списъците на Адвокатска колегия, гр. П., считано от 10.06.2008 г.

Мотиви

Решение № 108 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4367/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 22, ал. 3 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Я. С. С. е подал молба против решение изх. № 460 от 10.10.2008 г. на Висшия а. с., постановено на 10.09.2008 г. В жалбата си прави искане за отмяната му и за отмяна на потвърденото с него решение от 16.04.2008 г. на Пловдивския а. с., с което на основание чл. 22, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата е отписан от списъците на Адвокатска колегия, гр. П. В жалбата си подържа, че решението на Висшия а. с. е взето в нарушение на процедурните правила, тъй като е постановено след изтичане на законният едномесечен срок за произнасяне и то в период, в който С. търпи предходно наложено му дисциплинарно наказание, изразяващо се в лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от шест месеца, което му е наложено с решение на Дисциплинарния съд на ПАК от 22.02.2008 г. Освен това изрично посочва, че с цитираното решение за втори път в един и същи период е заличен от списъците на Пловдивската адвокатска колегия. Счита, че това обстоятелство не е отчетено в атакуваното решение, което го прави необосновано и незаконосъобразно. Висшия а. с. не е взел становище по жалбата, но в съдебно заседание моли да се остави без уважение жалбата и излага съображения в подкрепа на решението на Висшия а. съвет. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение след като се запозна с представените по делото документи и доводите на страните приема за установено следното от правна и фактическа страна: Върховния касационен съд е компетентен да се произнесе срещу решение на Висшия а. с. в изчерпателно изброените случаи в Закона за адвокатурата, който са чл. 7, ал. 5 от ЗА, чл. 10, ал. 5 ЗА, чл. 22, ал. 3 ЗА чл. 53, ал. 2 от ЗА, чл. 61, ал. 4 от ЗА, чл. 88, ал. 5 от ЗА, чл. 106, ал. 4 от ЗА чл. 116, ал. 1 ЗА, чл. 130, ал. 1 ЗА. Настоящата жалба е по чл. 22, ал. 3 от ЗА. който препраща към процедурата по чл. 7 ЗА. Подадената жалба от Я. С. С. против решение изх. № 460 от 10.10.2008 г. на Висшия а. с., постановено на 10.09.2008 г. е допустима, защото е подадена в срока по чл. 7, ал. 5 ЗА, от надлежна страна, срещу решение на висшия орган на Адвокатската колегия, за което законодателно е предвиден контрол от ВКС. Разгледана по същество е неоснователна ако се проследят в развитие правоотношенията между П адвокатска колегия и жалбоподателя Я. С. Безспорно е, че Я. С. е бил вписан като адвокат в Пловдивската адвокатска колегия когато е било установено, че е регистриран като едноличен търговец, действащ с фирма ЕТ "К" (вписан по ф. д. 7668 от 1990 г. на Пловдивския окръжен съд). С решение, взето с протокол № 1 от 11.01.2007 г. Я. С. С. е отписан на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради наличието на обстоятелства - регистрация като търговец, които представляват абсолютна пречка да бъде адвокат. С решение от 30.03.2007 г. Висшия а. с. е потвърдил решението на Пловдивската адвокатска колегия. Това решение е обжалвано пред ВКС от адв. С. Образувано е гр. д. № 2* от 2007 г. по което с определение № 735/08 от 17.05.2008 г. жалбата на Я. С. С. против взетото решение на ВАС от 30.03.2007 г. е оставена без разглеждане . Определение е влязло в сила на 10.06.2008 г. Едновременно с посочената процедура за отписване от списъците на ПАК на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗА срещу Я. С. тече и дисциплинарно производство, което е образувано по жалба от клиент. С решение от 23.07.2007 г. по дисциплинарно дело № 9 от 2007 г. е взето решение за налагане на наказанието "лишаване от а. права за шест месеца и глоба". Това решение е потвърдено с решение от 22.02.2008 г. на Висшия дисциплинарен съд. Решението не е обжалвано. Обнародвано в държавен вестник, бр. 29 от 18.03.2008 г. Адвокатския с. на Пловдивската адвокатска колегия с протокол № 10 от 16.04.2008 г. е взел решение за отписване от списъците на АК - гр. П.на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата на Я. С. С., поради влязло в сила решение на Дисциплинарния съд при Висшия а. с., с което му е наложено наказание "лишаване от а. права за срок от шест месеца" на основание чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата. С. е обжалвал това решение пред Висшия а. с., който го е потвърдил с решение от 10.09.2008 г. и именно това решение е предмет на обжалване. Обжалваното от С. решение на Висшия а. с. е постановено в потвърждение на решение на ПАК, произнесено като правна последица от влязло в сила решение от 23.07.2007 г. на Дисциплинарния съд на Пловдивската адвокатска колегия, с което на Я. С. С. му е наложено дисциплинарно наказание "отписване на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за срок от шест месеца". Решението е правилно защото е постановено в съответствие с процесуалните и материално правни изисквания на специалния закон. Предвиденият срок за произнасяне на Висшия а. с. е инструктивен и не прави взетото решение недопустимо. В мотивите към решението си Висшия а. с. е посочил, че срока от който тече наказанието и считано от които С. се отписва от Пловдивската адвокатска колегия е 10.06.2008 г. защото от този момент е влязло в сила решението за налагане на дисциплинарно наказание, т.е. това е момента от които е влязло в сила определението на ВКС, с което се оставя жалбата му без разглеждане. Основния спорен въпрос е правилно ли е решението на Висшия а. с., с което се потвърждава решение за отписване при положение, че към момента на постановяването му Я. С. вече е бил отписан от списъците за неопределен срок от време, но на друго правно основание. Настоящият състав намира, че атакуваният акт е законосъобразен съобразявайки се с обстоятелството, че с него се потвърждава едно правилно решение на Пловдивската адвокатска колегия, което е взето в момент, а именно 16.04.2008 г. когато лицето все още не е отписано от регистъра, въпреки висящото производство в тази насока. Решението на Висшия а. с. е правилно защото с него се потвърждава решение на ПАК, което е правна последица от наложено дисциплинарно наказание и което е постановено към момент при които лицето все още съществува в регистъра на адвокатите на Колегията. Съгласно чл. 6, ал. 2, б. "б", поле № 12 от Наредбата от 29.10.2004 г. за водене на адвокатските регистри, в посочената графа на регистъра се вписва решението на Висшия а. с. по чл. 7, ал. 4 от Закона за адвокатурата. Самото решение включва и основанията за своето издаване, т.е. наличието на обстоятелствата по чл. 22, ал. 1 от ЗА. То се взима при наличието на няколко хипотези на чл. 22, ал. 1 от ЗА и е свързано с различни правни последици. Когато отписването е станало поради наличието на обстоятелства, съставляващи пречки да упражнява професията, то при отстраняването им и с подаване на молба отново започва процедура по вписването при условията на чл. 5, ал. 3 от ЗА. Когато обаче отписването е правна последица от дисциплинарното наказание "лишаване от право да се упражнява адвокатска професия" то вписването може да настъпи само ако е изтърпян срока за наказанието. Съдът като взе предвид обществената значимост на адвокатската професия и обстоятелството, че е свързана с обществено значимата дейност по правно съдействие за защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица, при което договорите за правна защита и съдействие се сключват с оглед личността намира, че изчерпателното отбелязване в регистъра на адвокатите на всички обстоятелства свързани с тяхната работа е от съществено значение, което ще рече, че всяко взето решение за отписване и причините за това следва да намерят своето отражение. В този контекст е от съществено значение хипотезата на чл. 22, ал. 1 от ЗА при която е настъпило заличаване от регистъра . Решението е правилно е следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

3
  • чл. 133, ал. 1, т. 4
  • чл. 22, ал. 1, т. 2
  • чл. 7, ал. 5