Решение № 8562 от 10.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 754/2015 г.

Решение № 8562 от 10.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 754/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Искрен Искренов Катучев от с. Кочан, община Сатовча, чрез пълномощника адв. Елза Арнаудова, против решение № 1902/20.11.2014 г., постановено по адм. дело № 482/2014 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № РП-26/9.06.2014 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Благоевград, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Благоевград е отхвърлена жалбата на Искрен Искренов Катучев против решение № РП-26/9.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 4910130085/пр-326 от 21.03.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е отказано отпускане на исканата пенсия, поради това че лицето няма изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 КСО от 37 години и 8 месеца. В тази връзка съдът е обосновал извода, че спорният осигурителен стаж през периода от 1.01.1975 г. до 1.06.1992 г. в ТКЗС "Москва" в с. Кочан към АПК "Родопи" - с. Сатовча, положен като "дърводелец", с дописване "гатерист", правилно е приет за такъв от трета категория в съответствие с приложимите разпоредби на отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.). Съдът е приел, че заеманата от жалбоподателя длъжност в посоченото предприятие не попада сред професиите и длъжностите, които нормативно са установени като такива от втора категория и в частност сред тези по т. 30в ПКТП (отм.). Този извод е обоснован със заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, както и събраните по делото доказателства. Съдът е заключил, че липсват неопровержими доказателства, които да установяват, че положеният от жалбоподателя труд през периода 1.01.1975 г. - 1.06.1992 г. в ТКЗС "Москва" - с. Кочан към АПК "Родопи" - с. Сатовча, е на длъжността "гатерист", за да бъде зачетен като осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд по смисъла на чл. 30в ПКТП (отм.) и пенсиониран по реда на чл. 68 КСО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и последователно обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. От фактическа страна е безспорно, че касаторът Искрен Искренов Катучев е подал заявление с вх. № МП-2733/7.02.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отпускането на пенсия е отказано с разпореждане № 4910130085/пр-326 от 21.03.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", което при обжалването по административен ред е потвърдено с оспореното пред съда решение № РП-26/9.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград. Отказът за отпускане на пенсията е обоснован с липсата на осигурителен стаж 37 години и 8 месеца, който е изискуем за пенсиониране на мъжете към 2014 г. При оспорване на разпореждането по административен ред пред по-горестоящия орган Искрен Катучев е представил нови писмени доказателства - удостоверение изх. № 0381/2.03.2006 г., издадено от Кметство с. Кочан и трудова книжка. От директорът на ТП на НОИ - гр. Благоевград е инициирано извършване на проверка в "Обединен осигурителен архив", където е приета и се съхранява разплащателната документация на осигурителя, в резултат на която е установено, че в периода 1975 г. до м. 05.1992 г. за лицето липсва информация за заеманата от него, отразено в писмо изх. № АС-16-4388/22.05.2014 г. Спорът по делото е свързан с категорията на труда, положен от жалбоподателя през периода от 1.01.1975 г. - 1.06.1992 г. в ТКЗС "Москва" - с. Кочан към АПК "Родопи" - с. Сатовча, на длъжност "дърводелец", с дописване в трудовата книжка относно заеманата длъжност - "гатерист". При отговора на този въпрос първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимите разпоредби на ПКТП (отм.), който се прилага до 31.12.1999 г. Според т. 30в ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели. Следователно от втора категория по тази точка е трудът на работниците по машинна обработка в дървообработването и в частност на изброените в нея длъжности. В тази връзка при преценката на естеството на труда и условията, при които е полаган, първоинстанционният съд правилно се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като е възприел изводите на вещото лице, че в съхраняваната информация няма данни лицето да е било по трудови правоотношения на длъжност "гатерист". Вещото лице е посочило, че в Архивохранилицето към ТП на НОИ - гр. Кюстендил, с. Невестино, за целия период не се съхраняват трудови досиета на работниците и служителите - заповеди за назначаване, преназначаване или длъжностни характеристики, както и банкови документи за внасяни осигурителни вноски; за годините, за които е налична информация - разплащателни ведомости за периода 1981 г. - 1992 г., жалбоподателят е бил на длъжност "дърводелец" в бригади "Ремонт и поддръжка" и "Странични дейности". Предвид това, трудът на Искрен Катучев не попада в нито една от хипотезите, посочени в т. 30в ПКТП (отм.). Неоснователни са доводите в касационната жалба, че представените към заявлението документи доказват, че през целия процесен период лицето е работело на длъжността "гатерист" и че след като необходимите доказателства не са открити в архива на стопанството в с. Невестино, това означава, че са изгубени, без лицето да е виновно за това, поради което по силата на чл. 165, ал. 1 ГПК, това обстоятелство би могло да се докаже със свидетелски показания, в която насока били показанията на разпитаните такива по делото. Представените документи, независимо и от направеното дописване в трудовата книжка сочат, че в стопанството е имало бригади "Ремонт и поддръжка" и "Странични дейности", в които е работел жалбоподателят, но същите не доказват, че е работил непрекъснато като "гатерист", за да бъде зачетен трудът му за втора категория. Този извод се налага както от отговора на архивохранилището в с. Невестино, така и от заключението на вещото лице по назначената експертиза. Съдът правилно е приел, че представеното удостоверение обр. УП-3, издадено от кметството на с. Кочан не е годно доказателство, тъй като кметството не е било осигурител на Искрен Катучев през спорния период, а удостоверението не е издадено въз основа на разплащателни ведомости. Правилни са съображенията на съда, че съгласно чл. 104, ал. 10 КСО, категорията на труда не може да се доказва със свидетелски показания. Освен това, в случая липсват доказателства документите да са изгубени или унищожени, а за значителна част от периода /от 1981 г. до 1992 г./ разплащателните ведомости съществуват и в тях Искрен Катучев е записан на длъжност "дърводелец", т.е. не е посочен като "гатерист". Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а съгласно ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в случая не е налице основание за определяне на труда през спорния период за такъв от втора категория на основание т. 67 ПКТП (отм.), който предвижда в ал. 1, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда, а в ал. 2 предвижда, че работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, получават категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздел I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Доколкото се поддържа наличието на основание за приложение на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) във връзка с категоризацията на труда по т. 30в ПКТП (отм.), съдът правилно е изследвал вредността и тежестта на труда, положен от жалбоподателя, като го е сравнил с вредността и тежестта на труда на работниците по посочената разпоредба. При формиране на изводите си съдът е обсъдил всички събрани и относими доказателства, като обосновано е направил извода, че административният орган правилно е зачел труда на жалбоподателя през спорния период за такъв от трета категория. В случая няма основание за определяне на труда на касатора от втора категория при приложение на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че осъществяваните от касатора трудови функции на заеманата от него длъжност през спорния период са свързани със същата вредност и тежест на труда като този на работниците, посочени в т. 30в ПКТП (отм.). Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил решение, което е съобразено със събраните по делото доказателства и с материалния закон. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до недопустимост или невалидност на съдебното решение. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,