Решение № 3297 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10644/2010 г.

Решение № 3297 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10644/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Веселка Цонева Маринова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Веселка Маринова" - гр. Русе, срещу решение № 1509 от 12.07.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2761/09 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата й срещу РА № 180900370/23.07.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 525/18.09.09 г. на зам.- директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената и приета без възражения ССЕ, изготвено след проверка в счетоводството на ревизираното лице и при съобразяване с книгата за приходите, която при едностранното счетоводство има ролята на счетоводни сметки по гр. 70. Книгата се води ръкописно и може да бъде възстановена след като е открадната въз основа на документи с достоверни данни като ГДД и ОПР. На ЕТ не е издаден акт за регистрация по ЗДДС с определени в него основания за това и дата 15.01.07 г., което лишава от възможност лицето да се защити срещу този акт. Решението се обжалва и в частта за разноските. Претендира се отмяна на същото в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в пълния им размер, както и разноски за касационното производство. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил № РА № 180900370/23.07.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 525/18.09.09 г. на зам.- директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Съдът е отхвърлил жалбата срещу частта от него, в която е начислен ДДС за периода 15.01.07 г. - 31.12.07 г. в размер на 7 680.83 лв. и е определена лихва в размер на 2199.49 лв. на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Решението се обжалва само в тази част. От фактическа страна е установено в хода на ревизионното производство следното: С декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ Веселка Маринова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Веселка Маринова", е декларирала, че ще осъществява дейност по чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗОДФЛ - търговия на дребно в следните търговски обекти - магазин за нехранителни стоки в гр. Русе на ул. "Олимпи Панов" № 2 и магазин за нехранителни стоки в гр. Русе на ул. "Хан Кубрат" № 5. С декларация от 3.07.06 г. е декларирала промяна на единия търговски обект, като този на ул. "Хан Кубрат" № 5 се заменя с обект на ул. "Буров" № 3. За 2006 г. е подадена ГДД, с която са декларирани доходи от патентна дейност в размер на 49 057.91 лв. За отчетния период (2006 г.) във връзка с връченото й искане за представяне на документи, същата не е представила книга за приходите, книга за дневните касови отчети или месечни и годишни касови отчети на ЕКАФП "Елка 803 - 03", регистриран в търговския обект, находящ се на ул. "Буров" № 3, контролни ленти, първични счетоводни документи, кочани с фактури. Лицето е обяснило, че документите са били откраднати. Поради това, органът по приходите е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК. За търговския обект на ул. "Олимпи Панов" е представена книга за дневните касови отчети на ЕКАФП, регистриран в него. От представената касова книга е установен оборот за този обект за 2006 г. в размер на 13 049.96 лв. За търговския обект, находящ се на ул. "Буров" № 3, видно от представения протокол за извършена проверка № 0107593 с дата 18.10.06 г., ЕКАФП е въведен в експлоатация на 15.12.05 г. и оборотът, натрупан в паметта на апарата към 30.09.2006 г. е в размер на 32 370.86 лв. Към 31.12.2005 г. той е бил в размер на 3224.30 лв., видно от отчета за приходите, представен от ревизираното лице (приложение № 48). За цялата 2007 г. е установен оборот в размер на 31 951.85 лв., който е отчетен с годишен финансов отчет (приложение № 47). Към първия работен ден на 2008 г. натрупаният в паметта на апарата оборот е в размер на 83 355.86 лв., също видно от годишния финансов отчет (приложение № 41). При тези данни е определен оборот за периода 1.01.06 г. - 30.09.06 г. в размер на 29 146.56 лв. (32 370.86 лв. - 3224.30 лв.). За периода 1.10.06 г. - 31.12.06 г. е определен оборот в размер на 19 033.15 лв., като от 83 355.86 лв. е изваден оборотът за 2007 г. (31 951.85 лв.) и този към 30.09.06 г. (32 370.86 лв). Определен е общ оборот за 2006 г. за този търговски обект в размер на 48 179.71 лв., а за двата обекта - 61 229.67 лв. Издадени са касови бележки от кочан, с които се сторнира оборот в размер на 9 319.15 лв. Сторно операциите не са признати, тъй като касовите бележки не съдържат задължителните реквизити по чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 23, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, обн., ДВ, бр. 16/99 г. По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по назначената ССЕ, според което облагаемият оборот за процесните 12 месеца за двата търговски обекта общо без сторно операциите е в размер на 49 057.91 лв., а със сторно операциите - 45 727.91 лв. Административният съд е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а и това не се оспорва от жалбоподателката. Правилно не са признати сторно операциите, поради липсата на задължителни реквизити на касовите бележки. Заключението на вещото лице не следва да се кредитира, тъй като констатациите в него се основават на представената книга за приходите за 2006 г. едва в съдебното производство, по отношение на която в хода на ревизионното такова лицето е твърдяло, че е открадната и не може да бъде представена. Не е ясно от кое лице и в какво негово качество е съставена така представената книга за приходите (липсват имена и длъжност). Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че заключението на вещото лице, установяващо облагаем оборот за процесните 12 месеца под 50 000 лв., е следвало да бъде кредитирано от съда. Самият той в касационната си жалба посочва, че представената в съдебното производство книга за приходите за 2006 г. е възстановена (не е ясно от кого) така че да съответства на данните, посочени в ГДД и в ОПР. Независимо от това, следва да се посочи, че според данните в нея, оборотът за единия търговски обект (на ул. "Олимпи Панов") съвпада с определения от органа по приходите - 13 049.96 лв. Разлика е налице по отношение на втория обект, като следва да се посочи, че оборотът за 2007 г., взет предвид от органа по приходите, също съвпада с посочения в книгата за приходите за 2007 г. и той е 31 951.85 лв. Данните с натрупване в паметта на касовия апарат към 30.09.06 г. са определени с протокол за извършена проверка в присъствието на лицето, а тези към 31.12.05 г. и към първия работен ден за 2008 г. - от представените от лицето годишни финансови отчети. При това положение, правилно съдът е приел, че тези данни са достоверни, за разлика от данните, съдържащи се в новосъставената книга за приходите за 2006 г., по която е работило вещото лице и неговото заключение не опровергава констатирания в РА облагаем оборот. Дори и да се вземат предвид сторно операциите, този оборот отново е над 50 000 лв. Неоснователен е и доводът на касатора, че РА е незаконосъобразен, тъй като с него се определят задължения за ДДС без да е налице акт за регистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че същото дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаването на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията. Според ал. 4, задълженията по ал. 3 се определят с РА по реда на ДОПК. Следователно, дължимостта на данъка не се предпоставя от наличието на акт за регистрация по ЗДДС, а от наличието на визираните в чл. 102, ал. 3 от същия закон предпоставки. Присъдените на ответника в първоинстанционното производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, са правилно определени по размер. Присъдените в полза на жалбоподателката в първоинстанционното производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и внесена държавна такса, също са правилно определени по размер, съответно на уважената част от жалбата. Поради изложеното, касационната жалба в тази си част също е неоснователна. Решението на АС - Варна като правилно и законосъобразно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не предявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,