Решение № 12843 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2011 г.

Решение № 12843 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Хасан Салех Хамид - гражданин на Ирак, срещу решение № 123 от 29.03.2011 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се сочи, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт и същият противоречи на разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество жалбата е основателна при следните съображения: С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). С оглед събраните в хода на административното производство доказателства административният орган е приел, че по отношение на Хасан Хамид не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната му Ирак. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се върне на административния орган за ново произнасяне. Административното производство е започнало по молба от Хасан Салех Хамид - гражданин на Ирак, с вх. № Ж-416 от 27.04.2010 г.. С депозиране на молбата за закрила пред компетентния орган - Председателя на ДАБ, е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ, като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 22.03.2010 г., на 18.05.2010 г. и на 22.07.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване на бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления, конкретна причина за напускането на Ирак е общата ситуация на несигурност и убийства в Багдад, както и конкретно убийството на родителите му, което той доказва с представени копия от смъртен акт за двамата. Твърди, че на 15.06.2006 г., когато неизвестни лица са нападнали дома им е бил ранен в крака, лекуван е дълго в болница, след което се е крил при роднина до момента, в който е заминал за Сирия. След изясняване на бежанската история на молителя интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ (рег. № УП-4310 от 10.09.2010 г.), в което е мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Хасан Салех Хамид. Към административната преписка е приложена справка № 1147 от 10.03.2011 г. за актуалната ситуация в Ирак на Министерството на външните работи. При така установените факти настоящата инстанция счита, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България, и постановеният отказ на председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За да постанови своя отказ за предоставяне на статут на бежанец, административният орган е изтъкнал мотиви, че не са налице твърдения от страна на молителя за преследване съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ и поради това искането за закрила в тази му част следва да бъде отхвърлено. По отношение обаче на отказа да бъде предоставен хуманитарен статут решението е неправилно и ще следва да се отмени. С решение по дело С-465 от 2007 г. на Съда на Европейските общности, постановено по преюдициално запитване е дадено тълкуване на чл. 15, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Според него: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице безспорни доказателства, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. Най-масираните актове на насилие са концентрирани в Багдад и в провинциите Нинева и Диала. Продължават целенасочените убийства на служители в държавната администрация, съдии, племенни вождове, министри, лица, свързани с политиката, високопоставени служители по сигурността, както и ключови фигури в иракското общество. Преобладава безнаказаността за извършени инциденти. Отчита се, че положението в Багдад е несигурно и непредсказуемо - броят на случайните жертви при масирани нападения расте. Жителите на Багдад могат да бъдат обект на нападение по различни причини, като напр. професионалното им положение, религията или етническия им произход и т. н. При положение, че се налице безспорни доказателства, че родителите на кандидата са били убити, а самият той - ранен необоснован е извода на административния орган, че за него не съществува риск при завръщането му в страната на произход. Необоснован е и извода на административния орган за противоречие на бежанската история. Обстоятелството дали самият жалбоподател се е обадил в болницата да съобщи за убийството на родители му или други лица, с оглед самата ситуация, не е от съществено значение. Разказът му е последователен и непротиворечив. Следва да се извърши нова преценка на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон в частта, с която е отказан хуманитарен статут на молителя, поради което делото ще следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,