Решение № 3741 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 756/2021 г.

Решение № 3741 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 756/2021 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК-София против Решение № 6006/2.11.2020 г. постановено по адм. д. № 4014/2020 г. по описа на Административен съд – София град. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 285, ал. 1 АПК, поради което и предявения иск по чл. 292 АПК е неоснователен. Иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено със законните последици В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба. Претендира разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Претендира съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като сочи че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение на Административен съд-София град е уважен иска на В. Й. по чл. 292 АПК, като е признато за установено по отношение на РДНСК-София, че влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЗР-406/3.09.2011 г. на Началника на РДНСК-Югозападен район за премахване на незаконен строеж "Преустройство и обединяване на апартамент №[номер] и №[номер]", находящ се в УПИ IV-3 в кв. 458, м. "Центъра" по плана на гр. София, с административен адрес гр. София, [адрес] не подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на петгодишната погасителна давност. Прието е, че заповедта е влязла в сила на 24.07.2014 г. и съставлява влязло в сила изпълнително основание. Прието е, че поканата за доброволно изпълнение/единствена/ е изпратена до адреса на строежа подлежащ на премахване, като е съставен протокол от 7.02.2017 г., че на адреса на длъжника лицето не е намерено и е предприето уведомяване § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Прието е, че така извършеното уведомяване е нередовно. Изложени са подробни доводи за неприложимост на реда за връчване по § 4 от ДР на ЗУТ и е прието че в петгодишния срок по чл. 285 АПК не са предприети други действия по принудителното изпълнение, поради което предявения иск по чл. 292 АПК е основателен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на административния съд са в съответствие с материалния закон и се поделят от настоящата инстанция. Съдът е сезиран с иск по чл. 292 АПК, който предоставя на длъжника в изпълнителното производство възможност за защита като оспори с иск задължението-предмет на изпълнението. Оспорването може да се основе само на нови факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание и то такива които са изменили или погасили подлежащото на изпълнение задължение. В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специална разпоредба визира, че" изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила". Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици-погасяване на вземане или преклудиране възможността за изпълнение. Давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание/заповедта за премахване на незаконния строеж/ и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Привеждането в изпълнение не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а с надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". Поради тази изрична регламентация в АПК и спецификата на изпълнителното производство по АПК е прието ТП № 2/18.03.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС. В случая, в светлината на изложено правилно Административен съд-София град е приел, че визираната петгодишна давност е изтекла на 24.07.2019 г., тъй като на задълженото за изпълнението лице не е надлежно връчена поканата за доброволно изпълнение и при това положение давността по чл. 285 АПК не е прекъсната. Изготвената от органа по изпълнението покана е адресирана до адреса на незаконния строеж, докато видно от доказателствата по делото още при започване на административното производство по издаване на заповедта по чл. 225 ЗУТ и до момента е посочен съдебен адрес за кореспонденция, връчване на съобщения и призовки, различен от този до който е изпратена поканата за доброволно изпълнение. Лицето е изпълнило добросъвестно задължението си по чл. 40, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, но до този адрес, няма спор, а и твърдения от страна на административния орган не са изпращани съобщения, респ. покана за доброволно изпълнение по изпълнителното производство. Освен това административния орган не е положил каквито и да са усилия да установи постоянния/настоящия адрес на длъжника и от тук да се увери че той съвпада с този на незаконния строеж подлежащ на премахване. Връчването на поканата по реда на § 4 от ДР на ЗУТ не е редовно връчване. Тази разпоредба не е приложима в изпълнителното производство, което се регламентира от АПК, но не от ЗУТ. От друга страна не е налице редовно връчване и по чл. 61 АПК. Без значение за основателността на иска по чл. 292 АПК и установените от съда последици на давността са извършените от органа действия за привеждане в изпълнение на заповедта след изтичане на срока по чл. 285, ал. 1 АПК. Достатъчен за да се приеме недопустимост на принудителното изпълнение е фактът на изтичане на непрекъснат от действия по изпълнението 5-годишен период. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд- София град следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявената претенция от ответната страна за заплащане на разноски, касаторът дължи такива в размер на 1000 лв. съставляващи адвокатско възнаграждение. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат съдът намира за неоснователно. Минималния размер на адвокатското възнаграждение по дела по ЗУТ съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 900 лв. При това положение и с оглед характера на делото заплатеното такова в размер на 1000 лв. не се явява прекомерно. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение