Решение № 12921 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9124/2017 г.

Решение № 12921 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9124/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на община Асеновград, представлявана от кмета Е. К., чрез процесуален представител адв. Семерджиев, против решение № 142 от 26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 165/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - С. З. в частта, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение от 10.02.2017 г. на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г." (ОПОС) за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на Договор № 008/29.11.2016 г. с изпълнител ДЗЗД "Асеновград 90" на стойност 26 192 000 лв. без ДДС, сключен след проведена обществена поръчка с предмет: "Инженеринг (проектиране, строителство, доставка и монтаж на оборудване и авторски надзор) на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) - гр. А." при реализацията и изпълнението на проект BG16М10Р002-1.006-0001-С01 - "Проект за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа с изграждане на ПСОВ за гр. А.". По делото е постъпила и частна жалба от община Асеновград, чрез процесуален представител, срещу определение № 217 от 21.07.2017 г. на АС - С. З., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на посоченото решение в частта за разноските. Противно на установеното от съда, се претендира основателност на заявената претенция, т. к. представените доказателства сочат на действително заплатено по делото адвокатско възнаграждение. С подадената касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора финансовата корекция е неправомерно наложена, т. к. не е изпълнен състава на нарушението по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (МОФК/Методологията), а именно не са налице сочените от УО нарушения на чл. 25, ал. 5 и чл. 28, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (отм.). Счита, че в условията на оперативна самостоятелност възложителят може да поставя изисквания към участниците, които в най-голяма степен ще отговорят на потребностите му с оглед предмета и сложността на поръчката. Допълнителен аргумент намира в разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗОП (отм.), която обвързва критериите за подбор с обекта, предмета, стойността, сложността, както и количеството или обема на обществената поръчка и предназначението на строителството, доставките или услугите. В тази връзка акцентира на обществената значимост и полезност на проекта, която предполага по-висок образователен ценз и професионална квалификация по отношение на ангажираните експерти. Като защитна теза изтъква и обстоятелството, че всички участници са поставени при еднакви условия и от нито един участник не е подадено възражение във връзка с обявените изисквания на възложителя. По отношение на одобрената методика за оценяване на офертите посочва, че същата съдържа конкретни указания при формиране на оценките по всеки един показател, като се елиминира какъвто и да е субективизъм в работата на комисията. Освен това заложените критерии не предопределят избора на конкретен изпълнител, респ. не препятстват никой от останалите икономически оператори от участие в процедурата. Касаторът се позовава и на осъществения от КЗК и ВАС правораздавателен контрол във връзка с решението на кмета на община Асеновград за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществената поръчка. По изложените доводи в касационната жалба, в писмени бележки и в о. с. з. моли за отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество с отмяна на акта за налагане на финансова корекция. Претендира разноски. Ответникът - Ръководителят на УО на ОПОС, чрез юрк. Тонев, в писмен отговор, в съдебно заседание и допълнително в писмени бележки от 05.10.2017 г., оспорва основателността на подадените касационна и частна жалби. С отричащи основателността им доводи, моли обжалваните с тях съдебни актове да се оставят в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на постъпилата касационна жалба и за основателност на подадената частна жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбите - касационна и частна, за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като провери обжалваните съдебни актове в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, счита същите за неоснователни, по следните съображения: С атакуваната част от съдебното решение е отхвърлена жалбата на община Асеновград срещу Решение от 10.02.2017 г. на Ръководителя на УО на ОПОС в частта на установените нарушения на чл. 25, ал. 5 и на чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.), квалифицирани по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 Методологията за определяне на финансови корекции (отм.) във връзка с проведената обществена поръчка с предмет: "Инженеринг (проектиране, строителство, доставка и монтаж на оборудване и авторски надзор) на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) - гр. А." при реализацията и изпълнението на проект BG16М10Р002-1.006-0001-С01 - "Проект за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа с изграждане на ПСОВ за гр. А., България", за които е определената финансова корекция в размер на 5 % от стойността на Договор № 008/29.11.2016 г. с изпълнител ДЗЗД "Асеновград 90" на стойност 26 192 000 лв. без ДДС. За да постанови този резултат, съдът е формирал решаващ извод за частична законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт, считайки, че е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ и чл. 13 Методологията. Намерил е за доказани констатираните в акта нарушения на чл. 25, ал. 5 и чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.), при което е приел, че законосъобразно на община Асеновград е наложена финансова корекция. Съдът е преценил, че оспореният акт е материално незаконосъобразен в частта, с която като основа на финансовата корекция е определена стойността на сключения с изпълнителя ДЗЗД "Асеновград 90" договор на стойност 26 192 000 лв. без ДДС. В тази част съдът е върнал преписката на Ръководителя на УО на ОПОС. В законоустановения срок не е постъпила касационна жалба от административния орган, поради което в тази част решението е влязло в сила. Предмет на настоящата касационна проверка е съдебният акт в частта досежно приетите за установени нарушения на чл. 25, ал. 5 и на чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.), квалифицирани като такива по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 Методологията, осъществяващи фактическия състав на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Конкретно в акта е посочено, че са допуснати следните нарушения: В т. 1 е посочено, че в обявлението и в документацията е заложено ограничително и утежняващо изискване, което необосновано ограничава участието на лица в процедурата, а именно изискването в Раздел III. 2.3. участниците да разполагат с минимум експерти, сред които и технически ръководител "строителен инженер", "магистър", със стаж по специалността - 5 години. Съобразено е, че съгласно чл. 163а, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), технически ръководител на обектите от всички категории може да бъде строителен инженер или строителен техник, т. е. според УО законодателят не е въвел изрично изискване за висше образование с конкретно придобита образователна степен "бакалавър" или "магистър" за заемането на длъжността технически ръководител. Констатираното ограничително изискване е прието като такова, обосноваващо налагането на финансова корекция в размер на 5% на основание т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 Методологията. В т. 2 е посочено, че методиката за оценка на офертите не кореспондира с нормата на чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.). Прието е, че оценяването по технически показател П2 "Техническо предложение" и включените в него два технически подпоказателя А "технологична последователност на строителните процеси" и Б "управление на риска", са разписани твърди стъпки за присъждане на точки, като във връзка с разписаните в методиката критерии е дадено допълнително уточнение какво следва да се разбира по отношение на включеното в тези технически показатели понятия с общо съдържание "ясно", "подробно", "несъществени пропуски и/или частично несъответствие", но не е дадена дефиниция на другите общи понятия, включени в критериите за оценяване, а именно "общо и бланкетно", "методиката... се отклонява значително от най-подходящата....", което дава възможност за различно интерпретиране от страна на членовете на оценителната комисия. Съгласно методиката, за оценка с междинен и минимален брой точки се оценяват предложения, за които се констатира, че "предлаганата от участника методика за изпълнението на обекта не е най-подходящата такава за неговото изпълнение" (30, т.) и "предлаганата от участника методика за изпълнението на обекта се отклонява значително от най-подходящата за неговото изпълнение" (1, т.), като липсва уточнение коя методика би се възприела от възложителя "като най-подходяща" и съответно коя не би се дефинирала като такава, т.е. липсва предвидимост за потенциалните участници как да изготвят техническото си предложение, за да получат максимален брой точки по този подпоказател. Отделно от това е прието, че използваните понятия са субективна величина и липсата на яснота какво съдържание се влага в понятията дава възможност за субективно оценяване. Аналогични са констатациите на УО на ОПОС и при прегледа на подпоказателя за оценяване "управление риска" по отношение на използваните понятия с общо съдържание - "ефикасни контролни дейности", "конкретни адекватни дейности", "ефикасни и адекватни мерки", "адекватни мерки", "общо и бланкетно описани", които отново дават възможност за различно интерпретиране от страна на членовете на комисията за разглеждане, оценка и класиране. Обосновава се, че липсата на обективни критерии за оценка и неясното определяне на съдържанието на използваните общи понятия в разписаните критерии за оценка в методиката, при несъобразяване с чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.), възпрепятства обективното оценяване на офертите. Констатирано е, че за показател "Техническо предложение" за изпълнение на поръчката, с оглед съдържанието на някои от критериите за присъждане на междинно и минимално оценяване по двата подпоказателя, се предвижда да се оценяват предложения, които следва да бъдат отстранени от процедурата на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм). Това е мотивирало изводът, че са налице пороци в методиката за оценка, което представлява нарушение с финансов ефект, съгласно т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 Методологията и предполага налагането на финансова корекция в размер на 5%. Първоинстанционният съд изцяло е възприел констатациите в акта и изведените въз основа на тях изводи, мотивирали УО на ОПОС да определи на бенефициента община Асеновград финансова корекция в размер на 5 % от стойността на сключения с ДЗЗД "Асеновград 90" договор. По отношение на нарушението на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) съдът е приел, че изискванията към лицата, назначени на длъжността "Технически ръководител", следва да са съобразени с нормативно регламентираните такива по чл. 163а, ал. 4 ЗУТ. Цитираната разпоредба (в приложимата й редакция) изрично предвижда възможността за технически ръководител на обектите от всички категории да бъде назначавано лице - строителен инженер или строителен техник, поради което въведеното от възложителя изискване е ограничително и по-неблагоприятно за потенциалните участници, разполагащи с експерти - технически ръководители, отговарящи на изискванията по чл. 163, ал. 4 ЗУТ, но с различна образователна степен - строителни инженери с образователна степен "бакалавър" или строителни техници. Според съда, така формулирано изискването не се обосновава нито от предмета, нито от обекта, обема или стойността на обществената поръчка. В тази връзка съдът не е отрекъл възможността възложителят да определя критериите за подбор съобразно конкретните нужди и потребности, но е посочил, че границите на оперативната самостоятелност са очертани от императивните разпоредби на чл. 25, ал. 5, 6 и 7 ЗОП (отм.). Като е приел, че нарушението по чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) е доказано, АС - С. З. е извел решаващ извод, че същото правилно е квалифицирано като нарушение по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 МОФК, покриващо фактическия състав на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ като основание за определянето на финансова корекция. Идентично заключение е направено и по отношение на второто констатирано нарушение, свързано с установеното от УО несъответствие на методиката за оценка на офертите с изискванията по чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.). След анализ на цитираната разпоредба в контекста на използваните в критериите за оценяване изрази и понятия по два от подпоказателите на показател "Техническо предложение", първоинстанционният съд е приел, че е налице неяснотата във формулировка на условията, на които следва да отговарят предложенията, за да се присъдят определен брой точки. Това води до липса на предвидимост за потенциалните участници как да изготвят техническото си предложение така, че да получат максимален брой точки. И по двата подпоказатели на показателя "Техническо предложение за изпълнение на поръчката", с оглед съдържанието на някои от критериите за присъждане на минимално и междинно оценяване, се допуска оценяване на предложения, които не покриват минималните изисквания на възложителя по отношение на пълнотата на техническото предложение или които не съответстват напълно на техническата спецификация, като по този начин се предвижда оценяване на предложения, които е следвало да бъдат отстранени от процедурата на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.). В отговор на възраженията на жалбоподателя АС е посочил, че установеният порок на Методиката не би могъл да се санира нито с мотиви за поставените точки, нито по съображения, че членовете на оценителната комисия са били лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с обекта и предмета на поръчката и са извършили оценяването на база на техния опит и специални познания. С такива мотиви съдът е приел, че изводът за нарушаване на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.) при утвърждаване на методиката за оценка, е обоснован и законосъобразен, като описаното нарушение правилно е квалифицирано като такова, покриващо фактическия състав на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е достигнал до верен извод, че атакуваният акт в тази част е законосъобразен, респ. не са налице основанията по чл. 146, т. 1- 5 АПК. Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка, която е установена от решаващият съдебен състав въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представляващи част от административната преписка, по която е издадено оспореното писмо. Предмет на спора е осъществяването на сочените от ОУ на ОПОС нарушения на чл. 25, ал. 5 и чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.) при провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, категоризирани от органа като нередности по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 МОФК. I. Относно установеното от УО нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.), изразяващо се в необосновано ограничение участието на лица в процедурата, квалифицирано в акта като нарушение по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 Методологията: Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.) въвежда императивно правило обществените поръчки да се възлагат в съответствие с принципа на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. В доразвитие на този общ принцип, нормата на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) предвижда, че възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. Проявление на имплицитно съдържащото се в тази норма изпълнително деяние е посоченото в т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 Методологията нарушение, изразяващо се чрез въвеждане на неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие. Съотнасяйки релевантната правна рамка към фактите по делото, настоящият съдебен състав счита, че определената с обжалвания акт финансова корекция за първото нарушение е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Конкретното изискване на възложителя към кандидатите в обществената поръчка е да разполагат с минимум пет ключови експерти, сред които 1) "Технически ръководител" - строителен инженер "магистър", стаж по специалността 5 г.; 2) Специалист - контрол на качеството - строителен инженер "магистър", притежаващ Удостоверение за преминато обучение за контрол върху качеството на изпълнение на строителството и за контрол на съответствието на строителните продукти със съществените изисквания за безопасност или еквивалентно, стаж по специалността 5 г. (Раздел III. 2.3., т. 1 от обявлението). Според УО, посоченото изискване на възложителя към участниците в процедурата, е ограничително, доколкото необосновано ограничава участието на лица в процедурата, които разполагат с експерт с образователна степен, различна от "магистър" по специалността. Първоинстанционният съд обосновано е възприел този извод, обосновавайки се с регламентацията в специалния закон, уреждащ обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното планиране и строителството в Р. Б. - чл. 163а, ал. 4 ЗУТ (редакция, действаща към датата на откриване на процедурата за обществена поръчка). Цитираната разпоредба предвижда, че техническият ръководител е строителен инженер или строителен техник, който ръководи строителните работи. Същевременно нормата на чл. 163а, ал. 2 с. з. гласи, че технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или "архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". Следователно законодателят не е въвел изискване за висше образование с образователна степен "магистър" по отношение на ключов експерт технически ръководител, визиран в нормата на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ. След като в документацията за участие възложителят не е посочил други изпълнителни отговорности, извън разписаните в чл. 163а, ал. 4 ЗУТ, които "технически ръководители" ще изпълняват, не е обосновано поставеното допълнително изискване за по-висока образователна степен, което ограничава участниците. Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 5 и ал. 6 ЗОП (отм.), защото условието ограничава участието на лица, които разполагат със специалисти с образователна степен "бакалавър" и които са се отказали от участие именно заради поставеното специално условие. В случая компетентността на лицата, изпълняващи длъжността "технически ръководители" се преценява съобразно ЗУТ, който е специален закон по отношение на ЗОП относно изискванията, на които следва да отговарят лицата, заемащи длъжност "технически ръководители". Щом специалният закон определя компетентността на лицата в строителството, стесняването на техния кръг води до създаване на ограничително условие за участието в обществените поръчки. Обратен извод не следва от нормата на чл. 25, ал. 6 ЗОП (отм.), в какъвто смисъл са поддържаните касационни доводи. Съгласно тази разпоредба критериите за подбор по чл. 25, ал. 2, т. 6 с. з. и документите, с които се доказва съответствието с тях, трябва да са съобразени и да съответстват на обекта, предмета, стойността, сложността, както и количеството или обема на обществената поръчка и предназначението на строителството, доставките или услугите. Като критерий за подбор може да се изисква признат опит в съответния сектор, но не може да се включват условия или изисквания, които са свързани с изпълнението само на обществени поръчки, или с изпълнението на конкретно посочени програми или проекти, или с конкретизирането на източници на финансиране, или на определен брой изпълнени договори с конкретно посочване на предмета им и други, ако такива условия или изисквания са в нарушение на условията по ал. 5. Визираната разпоредба дава възможност на възложителя, съобразно предмета, количеството и стойността на поръчката и без да нарушава забраната по чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.), правомерно да завиши изискването за "професионален опит" в смисъла на действително и законно упражняване на съответната професия, но не и изискването за степен на образование, която нормата на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ не диференцира за този вид експерти. В контекста на касационните доводи големият обем и завишена сложност на поръчката предполага евентуално завишени изисквания за придобит опит, но не по-висок ценз, който както се посочи ЗУТ не предвижда за техническите ръководители. Това е оправдано, доколкото техническият ръководител се назначава от строителя и основните му дейности са свързани с осъществяването на техническо ръководство на конкретния строеж, т. е. техническият ръководител не носи пряка отговорност по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5 ЗУТ, а е длъжен да осигури изпълнението на отговорностите на строителя чрез ръководство на видовете строителни и монтажни работи в съответствие с одобрения проект и с приложимата нормативна уредба, за съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, тяхното съхраняване, и др. По изложените съображения законосъобразен е изводът на съда, че актът на УО в частта, с която органът приема, че е извършено нарушение по чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.), е законосъобразен и предполага налагане на финансова корекция, чиито размер е съобразен с тежестта на извършеното нарушение. II. Относно установеното от УО, че методиката за оценка на офертите не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.): При данните по преписката УО обосновано е приел, че в разписаните критерии за присъждане на максимално, междинно и минимално оценяване в подпоказател "Технологична последователност на строителните процеси" са включени неясни и неточни понятия, като: "общо и бланкетно", "методиката... се отклонява значително от най-подходящата....". Законосъобразен е изводът, че наличието на неясни и неточни указания в методиката по оценяване за присъждане на определен брой точки, създава предпоставки за субективно оценяване и води до невъзможност да се прецени доколко обективни биха били действията на помощния орган при определяне на точките по показател П1 - "Техническо предложение". Вярна е и констатацията, че съгласно методиката за оценка с междинен и минимален брой точки се оценяват предложения, за които се констатира, че "предлаганата от участника методика за изпълнението на обекта не е най-подходящата такава за неговото изпълнение" (30, т.) и "предлаганата от участника методика за изпълнението на обекта се отклонява значително от най-подходящата за неговото изпълнение" (1 т). Липсва уточнение коя методика би се възприела от възложителя "като най-подходяща" и съответно коя не би се дефинирала като такава, т.е. действително липсва предвидимост за потенциалните участници как да изготвят техническото си предложение, за да получат максимален брой точки по този подпоказател. Обратното не следва от факта на подадените шест оферти и липсата на подадени жалби срещу решението за откриване на процедурата и заложените от възложителя изисквания за участие. Идентичен извод следва и по отношение на подпоказателя за оценяване "Управление риска", където също са използвани понятия с общо съдържание - "ефикасни контролни дейности", "конкретни адекватни дейности", "ефикасни и адекватни мерки", "адекватни мерки", "общо и бланкетно описани". Безспорно такива формулировки дават възможност за различно интерпретиране и субективизъм от страна на членовете на комисията за разглеждане, оценка и класиране. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 7 ЗОП (отм.) сочи, че документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка трябва да съдържа показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта, а ал. 2 на чл. 28 ЗОП (отм.) изисква методиката по ал. 1, т. 7 да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Нормативната регламентация налага извод, че законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за оценяване, което гарантира запознаване на участниците с параметрите на оценяване в рамките на които да предложат оферта, целяща най-добро класиране. Показателите следва да са със стриктно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното оценяване. Липсата на точни и конкретни указания в изискванията на възложителя за присъждане на определения брой точки, не дава възможност за обективна оценка, основана на измерими критерии и обуславя възможност за субективизъм в процеса на оценяване. В случая обтекаемите изрази, използвани в методиката и поставянето на съответните точки по показателя за техническото предложение, позволяват произволно оценяване, още повече, че няма разяснение какво съдържание се влага във всеки от тези изрази и как последните следва да се тълкуват и прилагат от оценителната комисия. Когато оценяването не е съобразено с обективни критерии за сравнение и съпоставка на офертите, това по предпоставка води до необоснован резултат, т. к. дава възможност за субективизъм при определяне на комплексната оценка на участниците, недостатък, който не може да бъде преодолян дори от изискването за експертност на състава на комисията. В ЗОП (отм.) липса изрична забрана за използване на показатели за оценка, които нямат точен математически или друг стойностен израз, но за получаване на максимален брой точки, следва да са изброени изчерпателно критериите, от които да става ясно, че дори и липсата на един от тях би довело до присъждане на по-малък брой точки. Точните указания са такива езикови формули, които предполагат еднозначен извод и ясна оценка. Констатираният порок в методиката, противно на изложените от жалбоподателя доводи, не може да се санира с експертното мнение на членовете на комисията, т. к., зададени по този начин, критериите водят до субективна преценка, а от друга страна, не подлежат на каквато и да е последваща проверка. В този аспект законосъобразно УО е приел, че използваните от възложителя в методиката за оценка на офертите по показател 1 "Техническо предложение" изрази не предполагат еднозначна оценка и значителната свобода в интерпретацията от страна на оценителската комисия крие рискове за присъждане на точки в широки граници. Описаният начин на оценяване не съдържа точни и ясни указания за определяне на оценката, в резултат на което е налице липса на обективни критерии за сравнение и съпоставяне на отделните предложения на кандидатите. Неоснователни са касационните доводи, обосновани от осъществения от КЗК и ВАС правораздавателен контрол на същата обществена поръчка, т. к. пред КЗК е оспорен крайния акт на кмета на община Асеновград за класиране на участниците и избор на изпълнител на поръчката. В това производството КЗК не извършва цялостен контрол на проведената процедура, респ. на оспореното решение на възложителя, защото по силата на чл. 122а, ал. 1, изр. първо ЗОП (отм.) проучването обхваща обстоятелствата по жалбата, подадена в срока по чл. 120, ал. 5 и 7 ЗОП (отм.). За КЗК не е регламентирано задължение да проучва всички възможни нарушения на възложителя (вкл. спорните - на чл. 25, ал. 5 и чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.) ), а само тези, които ясно и конкретно са посочени от жалбоподателя в първоначалната жалба, като се произнася с решението си само по отношение на обстоятелствата, които са надлежно проучени по реда на чл. 122а, ал. 1, вр. чл. 120, ал. 5 и 7 ЗОП (отм.). Неудачно е позоваването на касатора на цитираната съдебна практика на ВАС. Н. в касационната жалба доводи на практика се базират на цитирани отделни пасажи от съдебни решения, извадени от контекста избирателно и по този начин неправилно изтълкувани от жалбоподателя, поради което същите са неоснователни. Ето защо правилен е изводът на съда, че доколкото методиката за оценка на офертите е утвърдената от възложителя в нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.), то е налице нередността, която правилно е квалифицирана от УО по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 Методологията. Съответни на приложимите материални разпоредби са и съображенията на съда за наличието и на третия елемент от фактическия състав на нередността, изискващ тя да има или да би имала като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Видно от дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 и в чл. 2, § 7 Регламент № 1083/2006, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, попадащи в Приложението на чл. 6, ал. 1 Методологията, законодателят е приел, че не е възможно да бъде определено количествено изражение на финансовите последици, т. е. не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определил процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението по чл. 6, ал. 1 Методологията нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици. При това положение законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция в размер на 5 % от верифицираните разходи по засегнатия от нарушението договор, предвид наличието на констатираните нарушения по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 Методологията, предвиждаща налагането на финансова корекция в размер на 25%, като е дадена възможност за намаляването на 10 или 5%. Административният орган е изложил мотиви, че в конкретния случай предвид тежестта на нарушението и подадения брой оферти (седем), който предполага относително високо ниво на конкуренция, следва да се наложи финансова корекция в минимален размер - 5 % от стойността на договора, следователно е мотивирал в достатъчна степен определения размер на наложената финансова корекция за това нарушение. Що се отнася до частта от съдебното решение, с което е отменен акта досежно основата, върху която е изчислена финансовата корекция, следва да се посочи, че въпреки изложените в тази насока, опровергаващи изводите на съда, доводи на процесуалния представител на ответника в молбата от 5.10.2017 г., същите не следва се обсъждат, т. к. в законоустановения срок срещу тази част от решението не е подадена касационна жалба от административния орган и решението е влязло в сила. Освен това по този въпрос практиката на ВАС е еднопосочна и в смисъла на изложените от първоинстанционния съд мотиви. Неоснователна е и подадената частна жалба на община Асеновград срещу определението на АС, с което е отхвърлено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (Арг.: чл. 143 АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Следователно правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК, във вр. с чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Извън тази законова рамка е без правно значение какви клаузи съдържа договорът за правна помощ, в т. ч. относно размера или момента на заплащане на адвокатския хонорар. Употребеното в закона минало страдателно причастие, като налична глаголна форма, която изразява резултат от действие, сочи на извода, че действието трябва да е осъществено - т. е. плащането да е извършено, като законът не прави разлика между заплатените от ищеца такси и разноски по делото и възнаграждението за един адвокат. Условие за присъждането на разноските на жалбоподателя в тежест на административния орган - ответник е те да са действително направени, т. е. в случая е необходимо доказано плащане от страна на жалбоподателя на претендираната сума от 22 200 лева с ДДС по конкретното съдебно производство. В кориците на делото е приложено копие от договор за правна защита и съдействие от 14.03.2017 г. (л. 30 от адм. дело № 165/2017 г. на АС С. З.), проформа фактура № 4/30.03.2017 г. и две платежни нареждания за същата сума (22 200 лв.) от 3.04.2017 г. и 4.04.2017 г., както и фактура № 10/04.04.2017, в които като основание за плащането е вписано "процесуално представ. и правни съвети ПСОВ" (б. ж. Пречиствателна станция за отпадни води). Обоснована е констатацията на съда, че доколкото община Асеновград е инициирала няколко съдебни производства във връзка с наложени финансови корекции по договори, свързани с изграждането на ПСОВ, то не е налице обвързаност между издадените счетоводни документи и извършените процесуални действия по конкретното административно дело. Обратен извод не следва от проформа фактурата, цитирана в платежното нареждане и окончателната фактура, която като частен документ се ползват с формална доказателствена сила, относно факта на писменото изявление и неговото авторство. В съответствие с мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, плащането следва да бъде документално установено със съответните удостоверяващи го банкови документи. В случая не е доказано плащане относимо към производството по адм. дело № 165/2017 г. на АС С. З., поради което обосновано съдът е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение не следва да се възлага на ответника в съдебноадминистративното производство. Тук следва да се посочи още, че дори да се възприеме тезата на жалбоподателя (която настоящият състав не споделя), нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК предвижда разноски да се присъждат съобразно уважената част от жалбата. В случая волеизявлението за налагане на финансова корекция е отменено само в частта на определената основа, поради което при данните по делото, че проектът е 85% съфинансиран от ЕС следва, че уважената част от жалбата е 15 % от материалния интерес. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от ответника искане на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5/17.01.2006 г.), в полза на бюджета на Министерство на околната среда и водите следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение