Решение № 3459 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8367/2012 г.

Решение № 3459 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8367/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Началникът на Митница Пловдив моли да бъде отменено решение № 1225/23.05.2012 г. по адм. д. № 1997/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено негово решение № 1195/07.07.2011 г. към ЕАД № 10 ВG003000Н0073494/20.05.2010 г. за определяне на нова митническа стойност, допълнително 5396,06 лв. ДДС за внасяне с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против решението на началника на Митница Пловдив да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Заинтересуваната страна ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени обжалваното решение на началника на Митница Пловдив, административният съд е приел, че с него е определена по-висока митническа стойност на внесените по ЕАД № 10 ВG003000Н0073494/20.05.2010 г. сапуни и е определен допълнително 5396,06 лв. ДДС с лихви за внасяне в нарушение на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ и чл. 35 ЗМ. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до извод за незаконосъобразно определена митническа стойност в оспореното решение върху стойността на стоката, посочена във фактурата, представена от турската фирма износител при митническото оформяне на износа. Вносителят е декларирал митническа стойност по фактура № 974424/18.05.2010 г. 9542,82 евро. По делото е представено писмо от износителя, че цената от 9542,82 евро по фактура № 974424/18.05.2010 г. е платена. Обоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано да е договорена цена на стоката, различна от посочената във фактурата. Видно от договора между вносителя и износителя по чл. 7 във фактурите ще се отразява цената при условия СРТ /платен транспорт до уговорено място/, поради което не е имало основание в административния акт да се увеличава митническата стойност на стоката с транспортни разходи 1108,70 лв. за стока № 1 и 645,06 лв. за стока № 2, след като във фактурата и вносната декларация са посочени условия на превоза СРТ Пловдив по изискванията на чл. 7 от договора. Правилен е изводът на съда, че в съдебното производство не са представени доказателства, установяващи договорна стойност на стоката, различна от декларираната от вносителя, нито плащане на стойност на стоката по-висока от декларираната, поради което не са налице изискванията на чл. 29 МК за определяне на нова митническа стойност на внесената стока и допълнителен ДДС за внасяне. Касаторът, за да докаже твърденията си, свързани с разликите в стойностите на износната и вносната фактура, следва да разполага с доказателства, събрани след проверка в счетоводството на износителя каква сума е осчетоводена като платена от българската фирма по износната фактура. Различните стойности на стоките в износната и вносната фактура не могат да обосноват извод за разлика в платената цена на стоките без извършване на проверка в счетоводната документация на износителя. Неправилно съдът е приел, че е определена нова митническа стойност по чл. 30, § 2, б. "б" МК, след като видно от решението в него е посочено основание по чл. 32, § 1, б. "д" МК за прибавяне на транспортни разходи. Пропускът не е съществен, тъй като не опорочава правилните крайни изводи на съда, поради което не съставлява отменително основание. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като бъдат присъдени на дружеството 240 лв. разноски за първата инстанция. В касационната инстанция не са направени разноски от дружеството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,