Решение № 10613 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5538/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, приложена и към административно дело 8730 по описа за 2024 година на Административен съд София град, неномеровано, на О. Ф. Е., гражданин на Република Турция, със статут на постоянно пребиваващ в Република България, чрез процесуалния представител адвокат Димитров срещу решение 7017 от 27.02.2025 година, постановено по административно дело 8730 по описа за 2024 година на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за влизане в страната рег.0125924021397 от 10.08.2024 год., рег.1339 от същата дата на Главна дирекция Гранична полиция-МВР, издаден от Ж. Д. Б., контролиращ служител на ГКПП Капитан Андреево шосе, ГПУ Свиленград. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебният акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Развиват се много подробни съображения в касационната жалба като основно се акцентира върху фактите относно дали са налице действия, с които поставя в опасност международни отношения и държавата в цялост, вътрешната сигурност и обществено здраве. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество, с което се отмени обжалваният пред първата инстанция отказ. Ответникът - контролиращ служител в ГКПП Капитан Андреево шосе при ГПУ Свиленград, чрез процесуалния представител оспорва подадената касационна жалба в представени по делото писмени бележки от 21.05.2025 година. Счита решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Излагат се много подробни доводи, които се поддържат и в съдебно заседание. Производството е с участие на прокурор от Върховна касационна прокуратура. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в настоящето производство пред административния съд е бил отказ за влизане в страната рег.0125924021397 от 10.08.2024 год., рег.1339 от същата дата на Главна дирекция Гранична полиция-МВР, издаден от Ж. Д. Б., контролиращ служител на ГКПП Капитан Андреево шосе, ГПУ Свиленград. Съдът с много подробни мотиви фактически установявания и правни изводи, е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в кръга на възложените му със закон правомощия, мотивирана е в достатъчна степен, запознато е лицето със съдържанието на познат нему език и е съобразена заповед на председателя на Държавна агенция Национална сигурност/ДАНС/, с която, въз основа на определени оперативни данни, е прието, че този чужденец следва да бъде включен в списък в информационен масив на нежеланите в страната чужденци. Органът по постановяване на отказа за влизане в страната действа в обвързана компетентност и следва задължително да се съобрази със становището на ДАНС. Поради което е прието, че административният акт правилно е съобразен с посоченото становище и е отхвърлена жалбата на чужденеца. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е обоснован надлежно, подробно и със съответните факти и адекватни на тях правни изводи. Следва изцяло да бъдат споделени изводите на първата инстанция, че заповедта на председателя на ДАНС е задължителна предпоставка като актът е обоснован и с продължаващото наличие на данни и забрана в информационния масив на лицето за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз на чужденеца. Решаващите мотиви за отмяна на заповедта на председателя на ДАНС са свързани с периода за налагането на мярката, не и с фактическите и правни основания за тази мярка, които са били приети за безспорни. Основанието за постановяване на отказ за пребиваване в страната е свързано с наличие на предпоставките по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за чужденците в Република България и фактическото основание наличието на данни за дейността на лицето, че представлява заплаха за националната сигурност, които данни са много подробно изложени в доклада на Държавната агенция за сигурност и не са били оборени от жалбоподателя, били са изцяло възприети от съда с извод на стр.6 от решението, че принудителната административна мярка от ДАНС е била наложена законосъобразно, при правилно приложение на материалния закон, но срокът, според решаващия съд 10 години, е бил прекалено дълъг. Само за този срок актът на ДАНС е бил отменен в другото съдебно производство. Но всички данни са правилно били съобразени от настоящата първа инстанция, обсъдени и изведени, поради което е направен законосъобразният извод за наличие на задължителност при постановяване на посочения отказ и дори да е налице промяна на срока на забраната, същата забрана по същество съществува в информационния масив към момента на постановяване на оспорения в настоящето производство административен акт, с което наличие граничният служител се е съобразил законосъобразно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение