Решение № 5278 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3698/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ш. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител против решение 2224/11.03.2025г., постановено по адм. дело 339/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 744/21.01.2025г., на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е отказано на А. Х. да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че са настъпили съществени изменения в обстановката в Сирия, които не са били взети в предвид от първоинстанционния съд. Според касатора налице са доказателства за наличие на извършвани насилия в региона, като липсват гаранции относно поведение на сирийското правителство за борба с насилието и беззаконието и за гарантиране неприкосновеността на живота и здравето на касатора. По изложени в жалбата доводи се моли за отмяна на решението на АС Хасково. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Ш. Х., гражданин на Сирия, против решение 744/21.01.2025г., на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като съдът е приел, че административния акт е постановен и в съответствие с материалния закон. АС Хасково е приел, че административния орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход. Административният съд е приел, че правилно административният орган въз основа на фактите от предоставената бежанска история, е възприел извода за липса на преследване, което да обосновава някоя от предвидените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Установено е, че няма обоснован фактически довод за преследване на чужденеца от официалните власти в Сирия. Пред интервюиращият орган заявил още, че е напуснал Сирия за да търси работа, тъй като в региона който бил контролиран от кюрдите трудно се намирала работа за която имал квалификация. За правилно е прието заключението на органа, че причините релевирани от чужденеца за напускане на страната не отговарят на заложеното в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Установено е, че молителят не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини, както и че не е установено осъществено преследване съгласно чл. 8, ал. 2 - ал. 5 от ЗУБ. Съдът установил, че изрично чужденеца е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, както и че не са установени дискриминационни и други неблагоприятни действия насочени срещу него, водещи към риск от преследване в Сирия. Прието е, че не се сочат основателни причини поради, които същия не може да се завърне. Първоинстанционния съд приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждия гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Противно на наведения касационен довод, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, като след анализ на всички доказателства по делото правилно е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. АС - Хасково правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на А. Х. е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Не се установява чужденецът да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Следва да се има предвид това, че А. Х. е дошъл в Република България нелегално. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и представената от кандидата за бежанец история, административният орган и първоинстанционният съд правилно са приели, че не се установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. В настоящият случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства Х. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата му на произход, така и в държавата на пребиваване. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от касатора бежанска история и актуална информация относно Сирия. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г., по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, бук. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, бук. "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Освен това от съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въз основа на приложените доказателства се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка с вх. МД-02-200/08.04.2025г. относно актуалното положение в страната. Представеното в касационната инстанция доказателство извадка от електронно издание, сочещо на извършени убийства от страна на правителствените сили не променя съществено изводите на съда. Това е така, тъй като се касае за извършени насилия от правителствени войски на бившия президент Асад, който вече не е на власт и факта, че е наблегнато в електронното издание на изявление на настоящия президент на Сирия за борба и справяне с насилието в страната. Предвид горното обосновано АС Хасково е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение