Решение № 14701 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2016 г.

Решение № 14701 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на П. К. П., понастоящем в Затвора гр. Л., против решение № 6 от 3.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1 от 2016 г. по описа на Административния съд - Г.. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради и което е поискано да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че обжалваното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Изводът на административния съд за неоснователност на предявения иск е мотивиран със събраните по делото доказателства. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от П. К. П. иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 20 000 лв., настъпили вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на следствения арест в Г.. От фактическа страна по делото е установено, че соченият от Петров период, за който се претендира обезщетението, е от 30.11.2011 г. до 15.04.2013 г., когато е приведен в Затвора гр. Л.. Съдът посочил, че от посоченият период следва да се изключат периодите 2.03.2012 - 6.04.2012 г. и 26.07.2012 - 14.12.2012 г., през които ищецът е пребивавал в СБАЛЛС - Л. за психоекспертиза и лечение. Претърпените от Петров вреди се изразявали в унижение на достойнството му, тежки и трайни душевни и психически болки и страдания, тежко разстройство на съня и апетита, панически страх за здравето и живота му, тежко разстройство на човешката му етика и норми за приличие възпитани у него. Същите били причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника, изразяващи се в това, че по време на престоя на ищеца в килия № 5 на следствения арест в Г., той бил поставен в нечовешки унизителни условия, липса на жилищна площ в размер на 4 кв. м. на човек, без достъп до санитарен възел, без достъп до течаща вода, без вентилация и приток на достатъчен пресен и свеж въздух, без достатъчна дневна светлина, без престой на открито, без достъп до средства за масова информация и без книги. От представените от страна на ответника доказателства съдът установил, че следственият арест в Г. е разположен в приземния етаж на сградата, в която се помещава, и всяка килия разполага с прозорец на кота "0", обезопасен с метални решетки и мрежи, през който влиза дневна светлина, като също така в килиите има и вътрешно осветление. Килията, в която е пребивавал П. - килия № 5, е с площ 12,175 кв. м., като в същата са разположени две легла на два етажа, една маса, две табуретки шкафче, като съответно свободната площ в килията е 7-8 кв. м. В началото на исковия период килията се е отоплявала с радиатори, проветрението се е извършвало с вентилатор и през прозорците, като през декември 2012 г. била изградена нова вентилационна и отоплителна система. През май 2012 г. било изградено и място за престой на открито. Хигиената в килиите се поддържала от самите задържани лица, като за целта ежедневно им били предоставяли дезинфекционен разтвор. По отношение на останалите твърдения в исковата молба съдът установил, че в килиите на следствения арест в Г. няма самостоятелен санитарен възел и течаща вода, поради което във всяка килия има монтиран звънец като при позвъняване, задържаните се извеждали до тоалетна. Банята се ползвала два пъти седмично, а при нужда и по-често. За установяване на обстоятелствата, по делото като свидетели са били разпитани двама души, които за определен период от време са пребивавали заедно с ищеца в килия № 5 на следствения арест в Г.. От правна страна, състав на Административен съд - Г. приел, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество неоснователен и недоказан. Съдът не установил твърдените от П. П. незаконосъобразни действия и бездействия от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията на ареста в Г.. Посочено е, че липсата на санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите, както и липсата на достатъчно дневна светлина през деня в помещението, където ищецът е бил задържан под стража, не са обстоятелства, които биха могли да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи човешкото достойнство, още повече, че от доказателствата по делото и от свидетелските показания безспорно е било установено, че при нужда арестантите са били извеждани от килиите. По отношение на претърпените вреди от П. - психическо страдание и унижение, съдът посочил, че същите са недоказани, защото по делото липсват доказателства, въз основа на които да се установи какво е било емоционалното и психично състояние на ищеца преди задържането му ареста в Г.. Отделно от това, съдът възприел приложените по делото епикризи от СБАЛЛС - Л., където П. се е намирал за извършване на психоекспертиза и лечение през периодите от 2.03.2012 до 3.04.2012 г. и 26.07.2012 до 06.12.2012 г., съгласно които ищецът не е споделял каквито и да са оплаквания от психиатрично естество. По отношение на твърдението на Петров за неосигурен престой на открито, съдът приел, че действително такъв престой не е бил осигуряван на задържаните лица до месец май 2012 г., поради което в тази насока е налице бездействие от страна на администрацията на ГДИН. С оглед факта на изграждането през 2012 г. на място, където да се извършва престоят на открито, както и краткият срок, в които П. е пребивала в следствения арест в Г. когато не е имало такова място, съдът приел, че независимо от установената първа предпоставка по ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие, ищецът не е доказал наличието на вреди, които да е претърпял от описаното бездействие, както и причинната връзка между бездействието и евентуално настъпилите вреди. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалният закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразни действия и бездействия при и по повод осъществяването на административна дейност на органи към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - следствения арест в Г.. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна и недоказана, исковата молба на П. К. П. относно претендираните с нея неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на органи към ГДИН, осъществени в периода от 30.11.2011 г. до 15.04.2013 г. Твърдените от ищеца факти и обстоятелства не са били доказани. По твърдяното бездействие на администрацията на ареста в гр. Г., да осигури минимална жилищна площ на ищеца в качеството му на арестант в размер на 4 кв. м., правилно съдът е приел, че не е доказан този елемент от посочения по-горе фактически състав. Видно от данните по делото, Петров е бил настанен в килия с площ от 12.175 кв. м. В показанията си св. А. Я. заявява, че е бил заедно с ищеца в една килия и в нея винаги е имало общо по четирима задържани. От това следва, че средно жилищната площ за всеки е била над 3 кв. м., което е близко до законоустановения минимум на полагаема площ на задържано лице. Напълно обосновано съдът е отхвърлил иска на П. П., по отношение и на твърдените от него неосигуряване на необходимата хигиена, неосигуряване на течаща вода и санитарен възел в килията му, неосигуряване на баня, неосигуряване на престой на открито, както и недостатъчна светлина в килията. Видно от представените от ответника доказателства по делото, както и показанията на разпитаните свидетели, действително в килиите няма течаща вода и санитарен възел, но във всяка килия има монтиран звънец, като при позвъняване, задържаните винаги се извеждали до тоалетна. Подобно е и положението с ползването на банята - същата се е използвала два пъти седмично, но при нужда е можело и по-честото й използване. Следва да се посочи, че липсата на течаща вода и на тоалетни в килиите, не е свързано с бездействие на конкретно длъжностно лице от страна на администрацията на ареста, а е обусловено от конструктивните особености на сградата. От анализа на събраните по делото доказателства, липсват такива, които конкретно да установяват какво е било емоционалното и психично състояние на ищеца преди постъпването му в следствения арест в Г.. По делото не са събрани и доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че П. е претърпял негативни промени в психичното му състояние, които да са в пряка причинно-следствена връзка с условията при които е пребивавал в ареста, още повече, че по делото са приложени медицински документи от СБАЛЛС - Л., където ищецът се е намирал за извършване на психоекспертиза и лечение през периодите от 2.03.2012 до 3.04.2012 г. и 26.07.2012 до 6.12.2012 г. Както правилно съдът е посочил, съгласно медицинските епикризи, Петров не е споделял с медицинските лица каквито и да било оплаквания от психиатрично естество. Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да е в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,